Александър Цветков: България може да има високоскоростен влак

България може да има високоскоростна железница. Влакът ще може да достига скорост до 250 км в час. Съвсем скоро предстои подписването на няколко споразумение между нашата страна и китайският министър на железниците за създаването на работни групи и обмен на информация. Това каза за сутрешния блок на БНТ министърът на транспорта Александър Цветков. Според него Китай има амбицията да свърже Средна Азия с Европа, за да превозва товари.

Александър Цветков - министър на транспорта:
- Ние всъщност подписваме споразумение между България, Турция и Китай, тези товари да минават по това трасе през Турция, през тунела под Босфора, който предстои в следващите година, година и половина да стане готов и да осигури за първи път връзка между Азия и Европа по железница непрекъснат. Тогава част от китайското карго за Европа да минава по този железен път, включително и през България, което е много добре за нашата държава. Това ще осигури един поток от товари през страната ни по железница. А вторият момент е, че започваме обсъждането на този проект за високоскоростна железница, какъвто Турция вече развива. Турция изгражда високоскоростна железница между Анкара и Истанбул с амбицията тази железница да бъде продължена до българската граница. Китай участва в изграждането на тази железница и нашата амбиция е тя да бъде продължена към София.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО

Водещ:
В студиото сме с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Добро утро, здравейте, г-н Цветков.
Александър Цветков:
Добро утро.
Водещ:
Благодаря ви, че приехте поканата. Разбрах, че много късно снощи сте се завърнали в страната, но пък за ваше успокоение един от депутатите, които беше преди малко при нас, също до късно снощи приемаше бюджета на страната. Динамична е обстановката, динамични са. . .
Ал. Цветков:
Работата го изисква.
Водещ:
Е, така. Общо взето, няколко теми в разговора ни днес, как да ги обединя - морско-железопътно-транспортни. Морско, защото, така, усмихвам се, ама за съжаление стана една трагедия, която беше повод да търсим и ваш коментар за този сблъсък между два кораба край нос Емине, при който се очертава, че няма да има повече намерени моряци, нали така?
Ал. Цветков:
Да, това е така. Както виждате и в открито море могат да се сблъскат два кораба, все пак транспортът крие тези рискове в себе си. Реагирахме мигновено, направихме много добра координация между всички служби, които могат да помогнат, и спасихме максималния възможен брой хора. Пет души спасихме от 10-членния екипаж, останалите хора вероятно са затиснати вътре в кораба. На този етап не могат да бъдат намерени, защото и водолазите не могат да влязат в потъналия кораб - твърде лошо е морето, няма достатъчно видимост. Така че акцията беше прекратена снощи окончателно. Тя продължи много повече от теоретичното време, през което един човек може да издържи във водата с такава температура на водата. Така че на този етап това е максимумът, който може да бъде направен.
Водещ:
Наясно ли сте какво точно се е случило с този инцидент? Простете ми, но аз не съм специалист и продължавам да се питам, все пак тези кораби те не се движат със 100 км в час един срещу друг, нали така.
Ал. Цветков:
Точно така.
Водещ:
Как е станало възможно за толкова кратко време, все пак те предполагам, че имат някакви навигационни системи, може би имат светлинни сигнали, които не знам, може би са били изправни, как са. . .
Ал. Цветков:
Има общо утвърдени правила при разминаването на два кораба в морето, как това нещо се случва. Тук очевидно единият кораб не е спазил тези общо утвърдени правила и е направил вместо десен ляв завой, при което е предизвикал тази катастрофа. Сега вече има различни версии, които все още е рано да кажем коя е окончателната и най-достоверната, но една любопитна подробност - този кораб преди около месец е минал в Констанца на технически преглед и тогава са били направени забележки по отношение корозия на корпуса и проблеми с кормилното му управление.
Водещ:
На потъналия кораб?
Ал. Цветков:
На потъналия кораб.
Водещ:
Да.
Ал. Цветков:
На същия този потънал кораб. Това е доста стар кораб - на 33 години, имал е проблеми с техническото си състояние. Сега, доколко тези проблеми след това са били отстранени, дали някаква повреда в кормилното управление на този кораб е довела до инцидента, това следствените органи ще кажат. Тепърва има и да се направят още доста огледи. Но така или иначе случват се и в морето, и в открито море, както виждате, може да стане такъв инцидент. Важното обаче е, че успяхме с много бърза координация между морска администрация, военноморските сили, гранична полиция направихме всичко възможно и спасихме хората, които бяха на повърхността.
Водещ:
Имаме ли техника за действие в такива ситуации. Можеше ли да бъдат спасени още човешки животи, ако примерно техниката беше на друго ниво.
Ал. Цветков:
В случая не. Този инцидент стана близо до брега, при, така, относително добро време, спокойно време, отреагирахме бързо. Морската администрация разполага с бързи кратери. За сметка на това военноморските сили разполагат с друг вид кораби, гранична полиция с трети вид. Включихме и хеликоптер в издирването на сутринта, когато стана възможно. Тоест ние координирахме различни възможности на различната техника, включиха се и доброволци, които започнаха издирване по брега, тъй като и това е една хипотетична възможност. Направихме абсолютно всичко възможно и всички хора, които бяха на повърхността на морето на
практика мисля, че са спасени. Аз очаквам останалите петима моряци да са в корпуса на кораба. . .
Водещ:
Да, разбирам, аз просто ви питам за това нещо, за да сме наясно разполага ли България с тази необходима техника за такива ситуации.
Ал. Цветков:
Ами не, със съвършената техника, разбира се. . .
Водещ:
Трябва ли. . .
Ал. Цветков:
. . . може да се желае винаги и още, и още, но това е, разбира се, много скъпо, това струва много пари и на този етап не е възможно държавата да задели някакви допълнителни ресурси, за да закупи още по-съвършена техника. Затова ключът в този въпрос е добрата координация, бързата реакция. И мисля, че този път много добре се получи координацията, показахме, че всъщност държавата може да действа в синхрон с различните институции и да помогне веднага на бедстващите.
Водещ:
А сътрудничество с другите страни в Черно море, в Черноморския басейн?
Ал. Цветков:
В случая не беше необходимо. Инцидентът е много близо до нашата територия. Това е наше задължение, когато има бедстващи хора, ние да помогнем. Това са разходи за България, но това е навсякъде по света - когато има бедстващи хора в териториалните води на някоя държава, тази държава осигурява спасяването им и това е разход за държавата.
Водещ:
Да, в конкретния случай, да.
Ал. Цветков:
Но мисля, че най-важното е да помогнем на хората.
Водещ:
Аз по принцип, в конкретния случай ми е ясно, но по принцип питам дали трябва такава система да се изгради, защото и друг път са ставали инциденти в. . .
Ал. Цветков:
Имаме добра координация със съседните страни, изобщо страните, които имат излаз на Черно море. Тя ще се подобрява, защото във Варна ще се проведе една конференция, на която трябва да се регламентират, да се създаде един правилник на взаимоотношенията между тези държави в такива случаи кой как ще помага, ще се даде пълна информация.
Водещ:
Към момента няма, така ли?
Ал. Цветков:
В момента има едни по-скоро неписани правила винаги, когато има нужда, съответните държави откликват незабавно, но няма изградена система за обмен на информация кой с какво разполага във всеки един момент. . .
Водещ:
Екипи, техника и т. н.
Ал. Цветков:
. . . за да може най-адекватно съответно да се потърси помощ от една или от втора държава. Такава система сега ще бъде изградена - да има още по-добра координация. Но в случая, пак казвам, това не беше необходимо. Българската държава се справи със собствените си сили по един според мене блестящ начин.

Водещ:
Добре. Последно по тази тема, хващам се за едни ваши думи преди малко, че този кораб е преминал в Констанца ремонт. Имате късмет, че не сте министър на транспорта на Румъния, защото сигурно трябваше да отговаряте този ремонт истински ли е, какъв е и т.н.
АЛ. Цветков:
Технически преглед. . .
Водещ:
Технически преглед, извинявайте, технически преглед в Констанца. Състоянието на българските кораби, българските съдове, има ли такива, които ви. . . Не знам, може ли да сме сигурни? То сигурно не може да сме, ама. . . като цяло 100 процента, но може ли. . . подобно нещо?
Ал. Цветков:
Ами, вижте, българските съдове се обновяват напоследък с много интензивни темпове. Но това, което е най-чувствително, това са корабите, които возят пътници. Морска администрация от миналата година прави преглед на всички кораби, които возят пътници, технически преглед всяка година на тяхното оборудване, на техническото им състояние, на готовността на екипажите, на оборудването с всички спасителни средства, необходими, така че 100 процента от корабите, без изключение, минават на този преглед, иначе не получават съответния сертификат.
Водещ:
Това са реални прегледи, а не са формални, по документи, без да се погледне корабът.
Ал. Цветков:
Абсолютно реални прегледи. Не, не, не, напротив. . .
Водещ:
Гарантирате за това нещо.
Ал. Цветков:
Гарантирам за това, да. Сто процента от хората, които возят пътници, включително и тези сезонни корабчета, които пътуват по курортите само през лятото, и те се проверяват, преди да им се даде разрешение да возят пътници. Така че в това отношение аз мисля, че нямаме никакви опасения.
Водещ:
А товарните, това за пътническите, а товарните кораби?
Ал. Цветков:
Товарните регламентирано минават така, както във всички останали държави, преглеждат се и се издават съответните сертификати.
Водещ:
Добре, да минем на железен път, да слезем на релси. За около месец за втори път отивате в Китай. И говорихме след първия път, като се върнахте оттам, донесохте една, на мен ми се стори екзотична, обаче тя наистина много интересна идея, свързана с високоскоростна железница.
Ал. Цветков:
Да.
Водещ:
А сега нещо конкретно, доколкото разбирам, предстои там.
Ал. Цветков:
Предстои подписване на споразумение с китайския министър на железниците да започнем създаването на едни работни групи и да започнем вече обмен на информация и работа по тези проекти. Каква е идеята? Китай отдавна има амбицията да свърже Средна Азия със страните от Европа и всъщност китайските товари да минават по железница през Азия и да стигат до Европа. Това е дори и при сегашното състояние на железния път през азиатските
държави това отнема около 11 денонощия, което е доста по-бързо, отколкото с кораб. С кораб китайското карго идва до Европа за около 30 дни. Така че това е една добра алтернатива.
Водещ:
Ако стане високоскоростна, за колко време ще стига?
Ал. Цветков:
Товарите стигат по нормална железница.
Водещ:
Пак за 11 дни.
Ал. Цветков:
За около 11 дни е нормално да стигнат товарите до Европа. Това е много важно и ние всъщност подписваме споразумение между България, Турция и Китай тези товари да минават по това трасе през Турция, през тунела под Босфора, който предстои в следващите година, година и половина да стане готов и да осигури за първи път връзка между Азия и Европа по железница,
непрекъсната. Тогава китайското карго за Европа, част от него, разбира се, да минава по този железен път, включително и през България, което е много добре за България. Това ще осигури един поток от товари през нашата страна по железница.

Водещ:
Да.
Ал. Цветков:
Вторият момент е, че започваме обсъждането на този проект за високоскоростна железница какъвто Турция вече развива и изгражда. Турция изгражда високоскоростна железница между Анкара и Истанбул със съответно амбицията да бъде продължено. . . тази железница да бъде продължена към Капъкуле, българската граница. Китай участва в изграждането на тази железница и нашата амбиция, разбира се, е тя да бъде продължена към София.
Водещ:
От Капитан Андреево да продължи към София?
Ал. Цветков:
Да. Това е проектът, по който. . .
Водещ:
Високоскоростен влак.
Ал. Цветков:
. . . започваме да обсъждаме, да мислим, да проучваме. . .
Водещ:
Влак. . . за товари. . .
Ал. Цветков:
Да, високоскоростен влак, това е пътнически. . .
Водещ:
. . . за пътници.
Ал. Цветков:
. . . влак. Да, точно така.
Водещ:
Такъв, какъвто сме го виждали по филмите, по картинките, по снимките, такъв високоскоростен влак, нали?
Ал. Цветков:
Високоскоростен влак. Аз лично съм се возил на влака в Турция, 250 км/ч развива, изключително модерен, страхотно съоръжение. Разбира се, дай боже, това да стане и в България. Според мен проектът е реалистичен и ще осигури един изключително бърз и удобен коридор от Анкара - Истанбул до София. Разбира се, трябва икономическите разчети и техническите разчети да бъдат положителни, за да се стигне до този проект, но слагаме, както се казва, основата на тези действия. . .
Водещ:
Друг релсов път трябва.
Ал. Цветков:
. . . подписваме меморандума и започваме реални действия по този въпрос.
Водещ:
Друг релсов път трябва, друга жп. . .
Ал. Цветков:
Да, друг специализиран.
Водещ:
Не може да се използва. . . .
Ал. Цветков:
Не, не може да се използва конвенционалната, трябва да бъде изграден нов релсов път. Той се използва само за високоскоростната железница и така е по цял свят, това служи за високоскоростните влакове, които са по- специфични.
Водещ:
С каква скорост би се движил, ако се реализира проектът?
Ал. Цветков:
Вероятно с около 250 км/ч, тъй като аз лично съм се возил, и то в кабината на машиниста, 250-260 км/ч беше скоростта, така че това е стандартът на тази железница.

Водещ:
Значи Пловдив - София за 40-ина минути? Свиленград - София час и колко там?
Ал. Цветков:
Пак казвам, дай боже, да. . .
Водещ:
Час и. . . около час и половина.
Ал. Цветков:
Дай боже, всички икономически и технически разчети да бъдат в наша полза и това. . . този проект да стане възможен.
Водещ:
Да. Това обаче е далечното бъдеще, нали така, ако се реализира. . .
Ал. Цветков:
Това са грандиозни проекти, грандиозни и много скъпи проекти. Разбира се. Водещ:
Сега ще ви върна в реалността след малко. Аз затова - като преход към. . .
Ал. Цветков:
. . . първо трябва да бъдат. . .
Водещ:
. . . това, което се случва в момента в железниците, защото на фона на това, което тук се сблъскваме в БДЖ, звучи като приказка за Китай и за високоскоростния влак. Да ви питам направо.
Ал. Цветков:
Не случайно.
Водещ:
Ще има ли. . . Направо да ви питам проблем, ще има ли. . . ще се стигне ли до железничарска стачка по Коледа и по Нова година? Има такива предупреждения от синдикати.
Ал. Цветков:
Има такива предупреждения, но аз смятам, че на този етап няма никаква причина за това, защото в железниците в момента се извършва една наистина много сериозна реформа, която дава своите плодове. Вече железниците са на един по-добър финансов резултат независимо от кризата и сме пред финализиране на нашите преговори със Световна банка да подкрепи тези. . . това преструктуриране и тази реформа в железниците. Целта е. . .
Водещ:
Седемстотин и десет милиона лева, нали така?
Ал. Цветков:
Това е общ заем за. . .
Водещ:
. . . и за товарни. . .
Ал. Цветков:
И за инфраструктура. . .
Водещ:
. . . извинявайте, и за инфраструктурата, и за БДЖ. . .
Ал. Цветков:
Да, за желязната инфраструктура и за БДЖ. Това е много сериозен заем.
Водещ:
Четиристотин и шейсет плюс двеста и петдесет.
Ал. Цветков:
Това е една много сериозна подкрепа за реформите, които правим. Реформата за първи път наистина е толкова дълбока и мащабна, за да изведе железницата на положителен финансов резултат, да могат след 2-3 години, когато това нещо се случи, да могат сами да изплащат заема си, а не да натрупват и да генерират загуби и да потъват средствата вътре. Защото само за последните девет години железниците са натрупали счетоводна
загуба над 200 млн., само загуба. Отделно са кредитите, които са близо 700 млн. Това са задължения, които железницата изобщо не може да покрива, така че железницата наистина е в състояние почти на кома, а ние я вадим от тази кома, разбира се, с реформи и с финансовата подкрепа на Световна банка, така че. . .

Водещ:
Тя поставя условия обаче, Световната банка поставя условия, свързани със съкращения на хора, на персонал, нали, това, за да сме честни, трябва да го кажем на хората.
Ал. Цветков:
В много. . . Вижте сега, съкращенията на хора, аз тази дума много не я обичам, съкращения, защото. . .
Водещ:
Не, аз я използвам. . .
Ал. Цветков:
. . . става въпрос за оптимизиране на персонала.
Водещ:
. . . те казват двама души, срещнах някъде средно по двама на железния път, километър от железен път да се обслужва от двама души средно.
Ал. Цветков:
Не е правилна тази трактовка. Не е правилна тази трактовка и ще ви кажа защо.
Водещ:
Да, кажете.
Ал. Цветков:
Това не са механично просто някакви бройки дайте да съкратим. С този заем ще бъде закупена техника. Тази техника ще замени съответно хора, които в момента извършват някакъв ръчен труд.
Водещ:
Така.
Ал. Цветков:
Това е оптимизация, това е модернизацията всъщност, когато вместо живи хора да правят нископроизводителен труд се купува механизация, купува се автоматизация и се получава. . .
Водещ:
Да, механизира. . .
Ал. Цветков:
. . . и се получава една редукция на персонала. Но това става във времето. Това става по начин, по който. . . не да започнем да уволняваме хората сега. Това се редуцира със съответно пенсиониране, неназначаване на други хора и т.н. Нямаме масови съкращения. Според мен ситуацията в железниците би трябвало в момента да е абсолютно спокойна, тъй като хората си получават възнагражденията и не се задават никакви масови
съкращения.

Водещ:
Примерно, сега те в НКЖИ са 14 800, нали така? Каква е цифрата, 2016 г., ако се приеме, ако се вземе този заем и ако се приемат тази механизация и автоматизация, за която говорим, колко ще останат? С колко трябва да се намали броят?
Ал. Цветков:
Това. . .
Водещ:
Защото няма да има смисъл от 14 800, нали?
Ал. Цветков:
Разбира се, ще има и една редукция на персонала, пак казвам, това е един постепенен процес с влагането на средства, автоматизация и механизация, което за мен е съответен човешки труд.
Водещ:
Това се опитвам да. . .
Ал. Цветков:
Никой не е против такава модернизация. Разбира се, ние трябва да се развиваме. . .
Водещ:
Седем-осем хиляди ще бъдат ли достатъчни, за да обслужват тази система?
Ал. Цветков:
Повече ще бъдат. Повече ще бъдат, разбира се. . . Тази редукция на персонал ще бъде в рамките на 3-4 хиляди души за един дълъг период от време. И пак казвам, това ще бъдат пенсионери, това ще бъде много по-внимателно редуциран съставът, а не с такива съкращения. Само един любопитен факт. Ние правим в БДЖ, регистрираме охранителна фирма. Просто, опитваме се всички хора, които всъщност ще отпаднат от работата в железницата, да намерят своята преквалификация и алтернатива в една охранителна фирма. Вместо съответно да се плаща на външни изпълнители, БДЖ да се охранява сама и въобще целият железен път.

Водещ:
Тоест, стрелочник или ръководител движение, става охранител, слага пистолета и охранява. . .
Ал. Цветков:
Такъв е животът, все пак има алтернатива, не остава на улицата. Аз мисля, че това е. . .
Водещ:
Не, не, за да сме честни пред хората. . .
Ал. Цветков:
. . . добро начинание.
Водещ:
. . . просто задавам въпрос, за да е ясно за какво става
въпрос.
Ал Цветков:
Така че правим всичко възможно, за да осигурим на хората алтернатива, а не да ги оставим на улицата.
Водещ:
Вярно ли е, че 67 процента от машините на БДЖ са с просрочен пробег? Това пак е от синдикатите в железниците една цифра.
Ал. Цветков:
Какво да ви кажа, просрочен пробег, просрочен жизнен цикъл.
. . В БДЖ. . .
Водещ:
Че са опасни, това е подтекстът, че се спестяват пари от ремонти и стават опасни, примерно локомотивите. Вярно ли е това?
Ал. Цветков:
Много от локомотивите и от вагоните са на една преклонна възраст от 40 години. Така че за тяхното техническо състояние всички се сещаме. Всъщност, те наистина са доста остарели. Но за сметка на това. . .
Водещ:
Ама, спестяват ли се пари от ремонти и опасни ли са те за гражданите?
Ал. Цветков:
Всеки ден се минава на технически преглед. Всеки божи ден тези локомотиви и вагони се проверяват за техническото им състояние. Разбира се, че там, където е възможно някакъв ремонт да бъде спестен сега и да бъде отложен за по-късно, това се прави, но не е за сметка на безопасността, защото по отношение на безопасността ежедневни са прегледите.
Водещ:
Добре. Още една тема да ви питам. Говори се, нормално е, в криза сме, естествено е, че навсякъде не стигат парите. В същото време обаче масова практика е хора да пътуват гратис в железниците. Няма да давам направление къде, но всеки знае, който е пътувал от Перник до Септември.
Ал. Цветков:
Да..
Водещ:
Да не изреждам всички.
Ал. Цветков:
Много са опитите за. . .
Водещ:
Срещнах и някакви данни, че акциите ви повишили приходите с 15% спрямо същият месец на миналата година, т.е. за ноември, спрямо ноември миналата година. Ама, това достатъчно ли е? Ако е било 100 процента пътуване гратис, сега ако е с 15 процента. . .
Ал. Цветков:
Е, ако ме питате, достатъчно ли е, отговорът е ясен. Може и по-. . . може и повече да ес желае, но. . .
Водещ:
Как ще се справите? Как ще се справите с. . . гратисчиите?
Ал. Цветков:
. . . тук пак се касае за една по-добра координация между службите. В момента работим много координирано и добре с Транспортна полиция. Правим много сериозни акции и това, разбира се, води до повишаване на приходите и, както виждате, гратисчиите са намалели с 15 процента или по-скоро с 15 процента са се увеличи приходите. Но още трябва да се работи. Трябва да се вложат средства за издаване на електронни билети. Да се
ограничи достъпът до влаковете на гратисчиите. Това са проекти, които изискват пари. Но на този етап с добра координация с 15 процента повишихме приходите, което все пак е добър знак.
Водещ:
Добре, много ви благодаря за този разговор, г-н Цветков.