Андрус Ансип: Единният цифров пазар е наистина важен за Европейския съюз (Цялото интервю)

БНТ: Добре дошъл в България, г-н Ансип. Вашето посещение тук е само дни преди да представите новата стратегия на Европа за единен цифров пазар. Защо Европа има нужда от единен цифров пазар? Андрус Ансип: Единният цифров пазар е наистина важен за Европейския съюз. Успяхме да създадем единен пазар във физическия смисъл, но единен цифров пазар не съществува. Защо е важен? Мисля, че всички хора са наясно, че в цифрово отношение европейският пазар е наистина фрагментиран. Трябва да се справяме с 28 различни регулации, с ИТ и цифрови проблеми, защита на потребителите. тези различни регулации създават бариери между държавите-членки. Трябва, например, да хармонизираме нашето законодателство за защита на потребителя, изправени сме пред различни цени на доставките при електронна търговия, които не са базирани толкова в голяма степен на разходите. Трябва да решаваме проблеми с геоблокирането. Ние нямаме геоблокиране във физическия свят, но го имаме в дигиталния. Това е много вежлив начин за отказ, но крайната цел на геопозиционирането е да се поиска по-висока цена за една и съща услуга. Не мисля, че трябва да се примиряваме с подобна ситуация през 21 век в ЕС. Трябва да направим реформа в сферата на авторските права. 95% от европейските граждани са изложени на геоблокиране, заради регулациите за авторско право. 100 милиона души в ЕС искат да имат достъп в домовете си до цифрово съдържание, до филми, музика, електронни книги от други европейски държави. Но не могат, защото са блокирани. Годишно европейците правят 271 милиона пътувания от една страна-членка до друга. Тези хора биха искали да имат достъп до законно закупеното от тях съдържание в родината им, но те са блокирани. Но заключването навън и навътре не е печеливша стратегия. БНТ: Дадохте някои примери, но нека да преведем на хората - как точно техният живот ще се промени благодарение на единния цифров пазар, ще отпадне роуминга например? Андрус Ансип: Ако хората искат да имат достъп до законно закупено съдържание, когато пътуват до друга държава, то това е печелвиша ситуация за всички. Днес ние сме в една неизгодна ситуация. Искам да се наслаждавам на произведение на изкуството, създадено от творци, но те не приемат парите ми. Готов съм да платя за тези творби, а това означава и, че творците ще получат повече пари. Това е една печеливша ситуация. Споменахте таксите за роуминг. Те трябва да отпаднат. Единният цифров пазар е много важен за ЕС и телекомуникационният единен пазар е съществен и основополагащ за това. Трябва да премахнем роуминга. Освен това телекомуникационните компании заявиха много ясно, че може би е било наистина редно да бъдат въведени тези такси при създаването на Европейския съюз, но от бизнес гледна точка, това е погрешно още от самото начало. Защото ако трябва да кажете на клиентите си, когато са в друга държава - "Не използвайте услугите ми" - това не е устойчив бизнес модел. А когато хората използват услугата, стават гневни, когато накрая получат сметките си. Още веднъж трябва да кажем - това не е устойчив модел. БНТ: Всяка една от 28-те страни-членки на Европейския съюз има собствено законодателство. За създаването на единен цифров пазар е необходимо мащабно хармонизиране на законодателството? Андрус Ансип: В някои специфични сфери, говоря за защита на потребителя, има огромна нужда от хармонизиране. Трябва да уеднаквим регулациите, защото особено за средните и малките фирми е абсолютно невъзможно да разберат как тези 28 различни законодателства защитават потребителя. Посланието от настоящата ситуация е пределно ясно за предприемачите - "Останете у дома!". Но ние имаме нужда от единен цифров пазар в Европа и аз не искам да изпращам подобно послание на предприемачите. БНТ: Казахте, че защитата на авторските права ще бъде една от първите стъпки за постигане на единен цифров пазар. Този въпрос е доста противоречив. Редица асоциации се опасяват, че по този начин ще се даде предимство на големите медийни компании? Андрус Ансип: Тези световни медийни групи, световните играчи, те успяват да оперират в Европейския съюз дори и в условията на 28 различни малки пазари. Но единният цифров пазар е особено необходим за нашите собствени малки и средни медийни компании, които не могат да се справят с проблема на различните регулации в ЕС. Абсолютно съм убеден, че хората искат да имат задграничен достъп до дигитално съдържание, филми, музика, електронни книги, хората наистина желаят да има преносимост на съдържанието и ние трябва да им осигурим тази възможност. Кралица Ан за първи път през 1710-та година дава правото на авторство. И някак си нашата психика остава в началото на 18-ти век, когато става въпрос за авторски права. Но светът вече е дигитален, ние сме свързани и трябва да променим законодателството. БНТ: Има и опасения, че единният цифров пазар ще доведе до това на пазара да има по-малко играчи, до монопол. Има ли такъв риск и как ще се осъществява контрол? Андрус Ансип: Единният цифров пазар ще бъде най-изгоден за малки и средни фирми, за семейния бизнес, самонаетите хора. Но, разбира се, ние не създаваме единен цифром пазар само за европейските или за малките компании, а за всички - за европейски и неевропейски компании. И всички те ще имат полза. Но, както казах, тези световни играчи вече успяват да работят с 28 различни регулации, но не и нашите собствени компании. Трябва да се запитаме, защо Spotify, която беше създадена в Швеция, трябваше да се изнесе от ЕС в Съединените щати, за да се разраства. Защо е толкова трудно да се разрастваш тук в Европейския съюз ако имаш блестящ ум. БНТ: Очаквате ли съпротива от правителства и бизнес? Роумингът трябваше да бъде премахнат преди години, а това все още не е факт? Андрус Ансип: Винаги има сили, които искат да запазят статуквото, но както всички знаем, в много случаи същестуващата система не е устойчива и трябва да променим регулациите. През 2006-та година еврокомисарят Вивиан Рединг предложи отмяна на таксите за роуминг, след това еврокомисар Нели Крус продължи тази борба, сега ние също продължаваме процеса. Наистина се надявам да завършим преговорите за роуминга. Разбира се, ще отнеме време да се създаде единен цифров пазар в ЕС. Това не е толкова лесно и няма да се случи за един ден, това е процес, но той е изгоден за гражданите. Според анализите, подготвени от Европейският парламент, липсата на единен пазар онлайн ни струва 340 милиарда евро годишно. 340 милиарда годишно - това е огромна сума. Европейските граждани заслужават единен цифров пазар, те не биха искали да оставят тези пари на някой друг. БНТ: Кога е крайният срок, който сте си поставили за завършването на процеса на създаване на единен цифров пазар? Андрус Ансип: На 6 май ще отправим нашите предложения и после трябва да изготвим всички законопроекти и трябва да се подготвим за регулации, които нямат законодателна сила също. Лично аз се надявам, че Европейската комисия ще бъде готова с всички предложения през първите две години от мандата. Не е много разумно подобни решения да бъдат оставяни за края на мандата на комисията. Единният цифров пазар е една от основните цели на тази комисия и ние приемаме много сериозно тази задача. БНТ: В България участвате в кръгла маса, посветена на елек(тронното правителство. Вие сте бивш премиер на Естония и вашата родина има добър опит във въвеждането на електронно държавно управление. Как се промени животът на естонците след въвеждане на електронното правителство и какъв пример може да бъде даден на България? Андрус Ансип: Естония в никакъв случай не е толкова идеална, за да дава пример на другите държави. В България има огромен потенциал. Един от първите компютри в света е създаден тук в България, всички знаят Правец. Имате втората най-бърза броудбанд връзка след Южна Корея. Имате огромен потенциал, защото особено младите хора са наистина умни и опитни в дигиталната сфера и добри примери могат да бъдат намерени във всички страни-членки на ЕС. Естония също може да взема примери от България. Но хората в Естония наистина се радват на електронното управление. Въведохме единна дигитална идентификация на много ранен етап през 2000-та година и това помогна много на всички процеси в Естония. През 2007-ма година въведохме единен принцип - държавата има правото да иска информация за гражданите само веднъж, втори път е забранено. Държавата трябва да помни предоставената информация и с разрешението на всеки естонски гражданин да я използва повторно. Не трябва да даваме една и съща информация отново и отново. Още през първите 6 години Естония има 1 милион електронни подписи, но след въвеждането на това правило имаше истинска експлозия. Сега естонците се подписват електронно над 1 милион пъти седмично. Естонците се идентифицират дигитално над 341 милиона пъти, а населението на страната е 1 милион и 300 хиляди души. Електронното правителство е удобно и тук става въпрос за ефикасност. Никой не иска да губи време и днес 99.8% от всички банковите транзакции стават онлайн. 95% от естонците подават данъчни декларации онлайн. Толкова е лесно - данъчните декларации са предварително попълнени, само трябва да се проверят цифрите. Отнема ти минута-две, а до дни получаваш надвзетите данъци- това работи. Нашите електронни рецепти - платихме по-малко от 1 милион евро за въвеждане на системата и тя беше остро критикувана заради техническите проблеми в началото. Един министър от моя кабинет с ресор социални въпроси трябваше да подаде оставка, заради техническите неизправности. Но сега в Естония не можете да откриете човек, който се оплаква от електронните рецепти. Всички са доволни. 100% от лекарите издават такива рецепти. Пациентите не трябва да посещават семейния лекар в случай на хронично заболавяне, просто се обаждат по телефона и могат да си получат лекарствата от всяка аптека само показвайки лична карта. И работи, удобно е. Но хората трябва да имат доверие в електронното правителство. Ако хората нямат доверие те никога няма да го използват. БНТ: От всичко, което казахте до тук, единният цифров пазар, електронното правителство ще направят живота на европейските граждани по-лесен, по-бърз, по-безпроблемен? Андрус Ансип: Хората трябва да имат същите свободи онлайн, които имат и офлайн. Дигиталният пазар има много ползи, но искам да подчертая, че електронното правителство създава прозрачност, демокрацията има полза от това. За да сме ясни, искам да кажа, че интернет базираната държавна администрация не създава най-добрите условия за корупция. А ние всички знаем колко важно е една държава да има наистина ниско ниво на корупция. Данъкоплатците искат да плащат по законен начин, искат да знаят как правителството харчи парите им. И, разбира се, когато корупцията е ниска, средата става много подходяща за инвестиции. Можем да видим толкова много взаимовръзки между различните дигитални въпроси. Общо казано, единният цифров пазар е изгоден за гражданите, за предприемачите, ще създаде нови работни места и точно от това има нужда сега Европейския съюз.