Загина математикът-нобелист Джон Наш

Математикът, чиито живот беше описан във филма "Прекрасен ум" загина при автомобилна катастрофа заедно със съпругата си Алиша. Световноизвестният американски математик Джон Наш, носител на Нобелова награда за икономика, вдъхновил създаването на филма  "Красив ум", е загинал при автомобилна катастрофа със съпругата си Алиша в Ню Джърси, предаде Ройтерс, като се позова на Ей Би Си нюз. Двойката се е возила с такси, чийто шофьор е загубил управлението на автомобила и се е блъснал в предпазен парапет, са казали от полицията. Награденият с "Оскар" филм "Красив ум" с Ръсел Кроу в главната роля описва дългогодишната борба на Наш с шизофренията.  Кроу е написал в Туитър днес, че е бил изумен от съобщението за смъртта на Наш и съпругата му Алиша.  "Едно прекрасно партньорство. Красиви умове, красиви сърца"  - е написал Ръсел Кроу в Туитър. Джон Форбс Наш младши работи в областта на диференциалната геометрия и теорията на игрите. Роден е на 13 юни 1928 г. в Блуфилд, Западна Вирджиния. В автобиографията си Наш отбелязва, че това, което запалило интереса му към математиката, била книгата на Ерик Темпъл Бел "Men of Mathematics" и по-конкретно едно есе посветено на Пиер дьо Ферма. Още докато е ученик в горните класове, Наш посещава лекции по математика в Блуфилд Колидж. По-късно следва в Технологичния институт Карнеги (днес университет Карнеги Мелън) в Питсбърг, Пенсилвания, където първо учи инженерна химия, а после химия, преди да се ориентира към математиката. През 1948 г. завършва едновременно и бакалавърска степен, и магистратура. През лятото след дипломирането си Наш работи в Уайт Оук, Мериленд, по военноморски изследователски проект под наставничеството на Клифърд Трусдел.  Наставникът на Наш и бивш професор към Карнеги Тех Р. Дж. Дъфин пише писмо за препоръка, което се състои само от едно изречение: "Този човек е гений". Макар да е приет в Харвард, което е било и неговото първо желание, поради вече изградения по-голям престиж и по-добър математически факултет там, ректорът  на Принстън Соломон Лефшец настоятелно предлагал на Наш стипендията на името на Джон С. Кенеди и това било достатъчно да го убеди, че Харвард не оценява достатъчно способностите му. Така от Уайт Оак Наш се премества в Принстън, където работи върху своята теория на равновесието. Защитава докторат през 1950 г. с дисертация върху некооперативните игри. Дисертацията му, писана под ръководството  на Албърт Тъкър, съдържат дефиницията и свойствата на понятието, което впоследствие става известно като "равновесие на Наш". Наш има научни трудове и в областта на алгебричната геометрия: "Real algebraic manifolds" (1952 г.). Неговата най-известна работа в "чистата" математика е теоремата му (Nash embedding theorem), която показва, че всяко абстрактно риманово многообразие може да бъде изометрично реализирано като под-многообразие на Евклидовото пространство. Наш също има приноси и към теорията на нелинейните параболични частни диференциални уравнения. През 1951 година Наш заминава за Масачузетския технологичен институт като преподавател по математика. Там среща Алиша Лопес-Харисън де Ларде (родена на 1 януари 1933), студентка по физика от Салвадор, с която сключва брак през февруари 1957. След блестящ старт на научната си кариера, през 1957 г. Джон  Наш заболява от параноидна шизофрения, от която се възстановява  тридесет години по-късно. Алиша го води в болница за психични отклонения през 1959 г. Скоро след това се ражда и синът им Джон  Чарли Мартин Наш, останал некръстен за около година, защото майката чувствала, че и нейният съпруг има право на глас в избора на име. Наш и Алиша се развеждат през 1963 година, но се събират отново през 1970 година в една неромантична връзка наподобяваща тази между двама съквартиранти, които нямат нищо общо. Според Силвия Насар, която пише биографията на Наш "Красив ум", Алиша говори за съпруга си като за пансионер и казва, че в този период  живеят "като двама далечни родственици под един покрив".  Двойката възобновява връзката си след като Наш печели Нобелова награда за икономиката през 1994 г. Те сключват брак отново на 1 юни 2001 г. Наш има и друг син Джон Дейвид (роден на 19 юни 1953 г.) от Елеонор Стайър, но се твърди, че нямал много общо нито с детето, нито с майка му. Въпреки това, по време на 60-минутно интервю за Си Би Ес, излъчено през март 2002 г., математикът казва, че поддържа контакт с Джон Стайър, който дори получава част от хонорарите за филма. Наш е носител на много награди. През 1994 е удостоен с Нобелова награда за икономика в резултат на работата му в Принстън върху теория на игрите (game theory). Сред другите му отличия са на Джон фон Нойман за принос в областта на теорията, на Лирой Стийл през 1999 г. Ей Би Си информира, че Наш е загинал на 86 години, а съпругата му - на 82. Двойката живееше в Принстън, Ню Джърси.