Защо Европа не успява да се спряви с бежанските вълни, а стотици остават на метри пред "спасителния бряг"

Три деца загубиха живота си в Странджа планина - премръзнали, гладни и изоставени на произвола. Тръгнали от Египет 6 момчета, приятели, върнали се трима.

"За съжаление аз получих повече от 20 сигнала от различни семейства от Египет, които са си изгубили децата. Трима от тях бяха от този инцидент", разказва Яхия Хомси - медиатор и преводач във фондация "Мисия Криле".

Родителите сега са тук, да разпознаят телата на децата си. Изпращат ги в последния им път с религиозен ритуал в джамията в Люлин.

"Разбрах за смъртта на Ахмед от клип в социалната мрежа, който беше качен от организация "Мисия Криле". Дойдох, за да уредим прибирането на тялото му в Египет", казва Мохамед Самра.

"Въпросът, който се върти в моята глава е, че тези хора, за да пристигнат в Европа плащат на трафиканта доста пари. Аз чувам 4 хиляди евро, 5 хиляди евро да пристигнат в Европа. Трафикантът, който казва "ще вървите само малко време", ама реално те вървят 2-3 дена и като минус 10 или минус 15, и нямат сила, и остават без храна, остават без вода", отбелязва Яхия Хомси.

Трите момчета от Египет, замръзнали, гладни и изтощени са поредните жертви в Странджа планина. Следите на стотици се губят в нейните гори. Хиляди надежди умират тук. Търсят закрила, но намират жестокост, по-зла от тази, от която бягат. Десетки хиляди се задушават забравени в контейнери, удавени пред спасителния бряг с обърнати лодки. Защо толкова вече години, ние и Европа не успяваме да изтрием този ужас?

"Европа не успява да се справи с бежанската криза от самото начало на бежанската криза, тъй като Европа, както и ние, не бяхме подготвена за подобен мащаб и интензитет на бежански потоци. И затова още от самото начало, водена от някакво състрадание към бягащите от конфликт хора, Европа отвори границите си, но се оказа неподготвена да приеме такъв брой бежанци, да ги интегрира и да ги направи част от своите европейски общества", обяснява Димитър Марков - Център за изследване на демокрацията.

"Едно наистина изключително противоречие в самите европейски политики. И тук искам да отбележа, че това наистина не са само национални, но и са европейски политики. От една страна фокусът на европейската политика е сигурност и защита на националната сигурност и границите. България е гранична държава на Европейския съюз. От друга страна, една от основите на Европейския съюз като една демократична структура и общество е максимална защита на човешките права. И именно тук идва парадоксът за това, че ние не можем да опазим националните си граници и в същото време да спазваме човешките права. Тази политика е невъзможно да бъде приложена без да има тези жертви", отбелязва адв. Диана Радославова.

Европа не можа да се възползва от бежанците и по-късно. Страни със силно зависими икономики от мигрантската работна ръка и с непрекъснато застаряващо население - не успяха да видят потенциала, който им предостави времето. Точно обратното. Страните започнаха масово да въвеждат рестриктивни режими.

"И щетата, която всъщност Европа понесе е благодарение на това, че се породиха антибежански наративи, настроения, което в някои водещи европейски държави струва и властта на тогавашните управляващи. И като че ли Европа малко се стресна от това. И сега вече се върви в посока по-рестриктивен режим, повече ограничения", посочва Димитър Марков - Център за изследване на демокрацията.

Рестриктивните политики спрямо бежанците освен капсулация и радикалидация в съответните страни, родиха още едно зловещо чудовище. Добре организирана престъпна мрежа от трафиканти, за която човешкият живот не струва нищо.

"И за съжаление, каналджийството стана бизнес, подобно на наркотрафика, дори според някои изследвания доста по-доходоносен и за съжаление бих казал и по-малко рисков. И това води вече до комерсиализация на този процес и не бих се учудил, ако част от тези хора, които тръгват към Европа, биват подлъгани, буквално, от участници в подобни каналджийски мрежи, за които единствената цел е печалбата от това пътуване", казва Димитър Марков - Център за изследване на демокрацията.

И невъзможността да се справят с тези мрежи, както на Европа, така и на правоприлагащите органи в държавите членки, особено тези като България, които пазят външни граници, води до брутални резултати.

"Държавите, които имат морски граници - един от огромните проблеми е безопасността на самото пътуване, тъй като става ясно, че тези хора се транспортират с едни буквално надуваеми лодки, които не са предназначени за подобен воден басейн", обяснява Димитър Марков - Център за изследване на демокрацията.

Миналата година Европейският съюз прие нов Пакт за миграцията, който би трябвало да покрие дефицитите на стария. Това е пакет от 10 закона, които трябва да влязат в сила до 2 години. Но днешната криза не намира решения там.

"Този пакт едва ли ще може да спре трафикантите на мигранти, те ще продължат своята работа и винаги ще намират начини да преминават през европейските граници. За съжаление това води и до нещастни случаи, като този в България. Защото пакта за миграцията цели да изготви една общо европейска политика по отношение на миграцията, каквато досега липсваше до голяма степен. Но тази политика е насочена по-скоро към това как да бъде регулирана легалната миграция, т.е. мигрантите, които пристигат в ЕС, да бъдат посрещани на външните граници, в специални центрове, където да бъдат разглеждани и молбите им", посочва Десислава Апостолова - журналист, кореспондент на БНТ в Брюксел.

Или по-ефективна обработка на документите на миграцията, която се приема за легална. Но този пакт с всичките си закони не казва и дума, как Европа и членките й трябва да реагират при нелегалната миграция. Този проблем отново е оставен на държавите външни граници на Европа като България да решават сами.

"Брюксел даде доста средства на България през последните години. В страната ни има и хора от Frontex, но виждаме, че това не променя ситуацията. Просто защото европейското законодателство е едно, но изпълнението му на място е нещо съвсем различно", казва Десислава Апостолова.

И страните негласно приеха най-очевидното и лесно решение. Практическото спиране на всички опити за преминаване на границата. За да се стигне до парадокса да се твърди, че няма нелегална миграция. Просто защото няма легален начин да мине през границата.

"Една от основните предпоставки, за да може човек да поиска закрила е той да бъде на територията на държавата, на която тази молба трябва да бъде подадена. И именно тук идва и въпросът как тези търсещи закрила могат да имат достъп до територията на държавата, която да им осигури закрила. Достъп до територията е основната предпоставка за упражняване на бежанското право", обяснява адв. Диана Радославова.

"Друг елемент, който сега Брюксел се опитва да направи в тази връзка е да сключва споразумения с държавите, от които идват най-много мигранти или пък с държави, които са близки до Европейския съюз като Египет, Либия, например. За да могат те също да помагат в това да се намалява потокът на мигранти към Европейския съюз", казва Десислава Апостолова.

Рестриктивен или не, този пакт вече е част от европейското законодателство. Държавите имат две години, за да го въведат в националното си. Но едва приет, жизнеността на този пакт вече е под въпрос.

"Във случая обаче въпросът е дали те наистина ще искат да го прилагат. Ето в случая с Полша, например, която през последните месеци беше застрашена от много нелегални мигранти, които идват през Беларус и те биват съзнателно пускани от властите в Минск към Полша. Този процес наричат тук инструментализиране на миграцията. Полският премиер Доналд Туск каза, че спира временно разглеждането на молби за убежище в Полша", коментира Десислава Апостолова.

Прилагането на пакта е под въпрос, свързано и с другата голяма въпросителна, която отдалечава всякакво цивилно решение на бежанската криза. Или как Брюксел ще контролира изпълнението на пакта и на какви ответни мерки е способен .

"Често обвиняват Гърция, че изтласква мигрантите обратно, без дори да им предостави шанса да подадат молби за убежище. Преди няколко дни Европейският съд за правата на човека в Страсбург се произнесе, че това е честа практика в Гърция. Но така или иначе Брюксел все още не е започнал наказателна процедура срещу страната и едва ли ще започне", отбелязва Десислава Апостолова.

"Има различни подходи, които се прилагат от различни държави. Има възможност за хуманитарен коридор, има възможност за хуманитарна виза, има възможност за някаква форма на редуциране, на отваряне на КПП режими, през които това нещо да се случва. Към настоящия момент такива механизми няма. Няма за България, няма и за Европа", посочва адв. Диана Радославова.

Подобни механизми не са описани в нормативите. Нито европейските, нито нашите. Европа е оставила всеки сам да решава. Новият пакт също не дава подобна перспектива. Вместо това въвежда различни процедури за проверки, които отварят нови възможности за пресяване.

"Тоест, ние буквално, към настоящия момент, не знаем какво ще се случи в България.Трябваше до декември всяка държава членка да представи своя национален план за приложение на пакта пред Европейската комисия. До сега няма никаква информация дали България има изработен национален план", обяснява адв. Диана Радославова.

Но нещата и от към сърцето на Европа не изглеждат твърде оптимистично. Старият континент бълбука от повратни процеси и непредвидими движения на политически пластове и електорални нагласи.

"Аз виждам тревожни знаци. Виждам тревожни знаци във посока на това, че все по-лесно става да спечелиш гласове и да се добереш до властови позиции, играейки на картата на... да го наречем национализма, но играейки на картата не на бежанците, никакви бежанци повече не трябва да се допускат", посочва Димитър Марков - Център за изследване на демокрацията.

И така втренчени в бежанските кризи оставаме слепи за нашите си. И за това, че ако помогнем на другите, ще помогнем всъщност на себе си. А там някъде, стотици семейства нямат връзка с децата си. И живеят с ужас - дали не се е случило на границата най-страшното.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News