Имат ли срок на годност панелните блокове?

Колко продължава животът на панелните блокове в България? Според Атанас Черешаров, общински съветник в Столичния общински съвет, тези блокове след десетина години би трябвало или да се санират, или да се разрушат. Голяма част от панелните комплекси в странатта са строени в края ан 60-те и 70-те години на миналия век. Според арх. Людмил Леонидов, общински съветник в СОС, проблемът е в изпълнението и експлоатацията - те не са ремонтирани откакто са построени, има много течове, което е най-тежко за сградите, тъй като те предизвикват корозия и разрушаване.

Иван Сотиров, заместник-кмет на София по сигурността, заяви, че 50% от сградите, собственост на общината, вече са обследвани, но що се касае частните сгради с панелни апартаменти Сотиров предложи предприемане на комплекс от мерки, включително и законодателни промени, които да предвидят данъчни облекчения и стимули за етажни собствености, които се сдружават и които акумулират средства за обследване и след това за саниране на тези сгради.

Пълен текст на разговора с Иван Сотиров

Водещ: Правоприемник на Главно управление „Строителни войски" днес е държавно предприятие „Строителство и възстановяване". Аз направих всичко възможно миналата седмица да се свържа с тях и да ги накарам да изпратят техен представител на прякото ни включване, разговарях с техния главен инженер, който обаче отказа да застане пред камерата с мотива, че никой в настоящото предприятие не е участвал при строежа на въпросните панелни сгради и ни препратиха към главния архитект на София. При мен не е главният архитект на София, но е зам.-кметът по сигурността на София г-н Иван Сотиров. Вие много активно се занимавате с този проблем, свързан със сигурността на сградите. Много бърз коментар на това, което видяхте.
Иван Сотиров: Добро утро. Първо всички се занимават, защото проблемът е комплексен. Дотолкова, доколкото засяга проблема на сигурността състоянието на сградите, разбира се, следим изпълнението на законовото изискване и нормативното за обследване на всички сгради.
Водещ: Стана въпрос, че сградите трябва да се обследват, само че знаете много добре проблемът е свързан с финансите. Това обследване струва пари.
Иван Сотиров: Разбира се, че обследването струва пари, но освен че държавата и общината участват активно в този процес, общината вече е обследвала над 50 % от собствените сгради, да се надяваме да успеем в срок да приключим.
Водещ: Само че тези блокове са частни сгради и според Закона за устройство на териториите те трябва да се обследват от самите собственици.
Иван Сотиров: Именно тук трябва да се предприемат комплекс от мерки, включително със законодателни промени, които да предвидят данъчни облекчения и стимули за етажни собствености, които се сдружават и които акумулират средства за обследване и след това за саниране на тези панелни, а не само панелни сгради.
Водещ: В предварителния ни разговор с вас, когато си говорихме за тези панелни сгради, вие изказахте едно много притеснително за мен мнение, че може да се стигне до гетоизиране на цели квартали, ако не се вземат мерки.
Иван Сотиров: Да, може да се стигне, тъй като поради липсата на разбирателство сред обитателите на тези сгради голяма част от хората, които имат по-добри финансови възможности, се преместват на други места и в някои панелни блокове започват да живеят само хора с много тежък социален статус.
Водещ: Това аз го видях, правейки репортажа, че се случва в определени квартали на София.
Иван Сотиров: Да, ние се концентрираме определено като говорим по тези теми само в ромски квартали, с преобладаващо ромско население, но за съжаление се наблюдават вече цели блокове, в които живеят хора с много нисък социален статус. Те не инвестират, не ги поддържат и те са опасни като сгради за обитателите и околните.
Водещ: Аз направих един паралел с блок 20 в Ямбол. Надявам се, че нашите зрители не са приели това нещо като някакъв вид преувеличаване. Но вие сам видяхте какво се случи в Ямбол, тъй като проблемът съвсем не е софийски, той е за цяла България.
Иван Сотиров: Той е национален този проблем, тъй като този проблем е натрупван десетилетия наред и не е изградена цялостна национална визия за решаване на проблема. Знаете, че сега много средства ще бъдат инвестирани, включително и по европейски програми, но те ще бъдат недостатъчни за бързото е ефективно решаване на проблема. И в крайна сметка всеки собственик трябва да знае, че е отговорен за поддръжката и състоянието на своя имот. Тъй като винаги съм казвал, че ние българите малко искаме да живеем и в социализма, и в капитализма. Хем да сме собственици, хем държавата и общината да имат ангажимент за нашата собственост. Това няма как да се случи.
Водещ: Между другото тук изниква друг проблем, той не е проблем, 50:50 може да се коментира. В България има над 97 % собственост, в същото време българите по официални статистики на Евростат са на последно място по доходи изобщо като парични единици ние сме най-зле.
Иван Сотиров: Действително, но то е исторически, традиционно е това. Българинът има едно сакрално отношение към собствеността, което е обосновано и обяснимо.
Водещ: Как може да се реши проблемът, г-н Сотиров?
Иван Сотиров: Ами с много ясна национална политика и с преференции. Аз лично винаги съм бил привърженик да има облекчения за хора, които изпълняват законовите изисквания и които акумулират средства и инвестират в обследването и поддържането на сградите. И съответно санкции, включително в крайни случаи преминаване към ипотекиране на имотите, ако те не се поддържат както трябва. Но това е свързано пак с много сериозна законодателна реформа в тази област.
Водещ: Нека да приключим темата с това, че са необходими и законодателни промени, свързани и с приобщаване на хората. Аз искам обаче, така и така сме тук, да ви задам още няколко въпроса. Спомняте си последния инцидент, свързан с футболното хулиганство, вие имахте много активна позиция по въпроса. Докъде се стигна обаче? Тогава много се зашумя, сега изведнъж никой не коментира темата.
Иван Сотиров: Не, напротив, работи се по всички приоритетни линии, които набелязахме на първата и на втората работна среща. Доколкото знам, вече дори са лансирани законодателни промени, отделно се разбрахме за няколко чисто организационни въпроса.
Водещ: Конкретно какво ще се промени?
Иван Сотиров: Едното е, че дербитата ще се провеждат само на националния стадион, другата тема е свързана, мисля, че няма да ни стигне времето, с конкретни действия и съгласуване между полицията и организаторите на футболните срещи.
Водещ: Разбрахте ли се да се провеждат в по-ранни часове тези срещи?
Иван Сотиров: За по-ранни часове засега този въпрос остана висящ, но се опитваме с решаване на другите въпроси, по които имаме висока степен на консенсус, да се постигне ефект.
Водещ: В този ред на мисли общинска полиция, както нашите зрители много добре знаят, от няколко месеца отново има общинска полиция, тя се занимава с това да организира сигурността в столицата, доста сериозен проблем.
Иван Сотиров: Действително трудно е с 40 полицаи да решим всички проблеми, които са в столицата. Но мисля, че за първите месеци общинска полиция показва резултати, които дори надминаха и моите очаквания.
Водещ: А защо само 40 полицаи? Извинявайте.
Иван Сотиров: Защото на първия етап ние имаме 40 от 120 души назначени, при 110 души структура. Дори 112 с последните корекции.
Водещ: Това е изключително малко за многомилионния град, София нараства непрекъснато.
Иван Сотиров: Малко, но с този бюджет разполагаме и на първи етап стартирахме със 112 бройки по структура, за 10 тече конкурс. Конкурсът обаче си има процедура, която предполага поне 6 месеца, защото се назначават от Столична дирекция на вътрешните работи. Там си има определени изисквания, след това ние сега сме стартирали една процедура по провеждане на конкурс за охрана на специалните обекти, за да освободим от там полиция. Близо 20 общински полицаи оттам ще бъдат освободени.
Водещ: И къде ще бъдат пренасочени, защото наистина има много общински обекти.
Иван Сотиров: Имаме идеята да реализираме това, за което говорихме още миналата година, да отговарят на териториален принцип за определени зони в централната част на града, като ще започнем развитието от центъра към втория и третия пояс на града.
Водещ: Нека да поговорим малко обаче и за подлезите. Не мога да не ви го задам този въпрос. Знаете, че преди Егида стопанисваше голяма част от тези подлези, грижеше се за това да бъдат безопасни. В момента обаче ставаме свидетели на подлези, които са абсолютно опасни.
Иван Сотиров: Знаете, че в два от големите подлези на столицата е започнат основен ремонт. Единият е в Подуяне, другият е на Бокар, а за други 8 подлеза от транспортна инфраструктура колегите са започнали ремонт, който ще предивидени и залагането на видеонаблюдения в самите подлези. И за другите ще направим. От Столична община сега правим последните уточнения да се направи конкурс за охрана.
Водещ: Т.е. столичани могат да бъдат спокойни, че се работи по темата, свързана с подлезите. Нека така да приключим.