Финансови уравнения с участието на Симеон Дянков

Както е известно, вицепремиерът Симеон Дянков предлага пакт за финансова стабилност, в конституцията да се запишат бюджетни ограничения върху харчовете и на другите правителства. В днешното издание на „Панорама" той се аргументира така:

- Това е гаранция за бъдещето на всички българи, и какво по-добро време това да стане факт от времето, в което сме излезли току-що от най-тежката финансова криза в последните 60 години в Европа. Видели сме какво е станало в много от европейските страни, в почти всички наши съседки и искаме да сме убедени, че бъдещето на всички българи е гарантирано, а именно във финансовата стабилност. Сега е времето и това е начинът.

Според Ангел Найденов от БСП обаче приемането на подобни ограничения в Конституцията променя характера на конституционната уредба относно начина, по който се приемат законите в страната. И уточни: "Там ясно е записано законите се приемат с обикновено мнозинство. Вие искате да въведете изискването с 2/3".

Пълен текст на разговора с вицепремиера Симеон Дянков.

Водещ Бойко Василев: ... Сега отиваме към вицепремиера Симеон Дянков. Той предлага пакт за финансова стабилност, в конституцията да се запишат бюджетни ограничения върху харчовете и на другите правителства. Добър вечер.

Симеон Дянков: Добър вечер.

Водещ: Защо смятате, че бюджетният дефицит трябва да влезе в конституцията? Там ли му е мястото?

С. Дянков:
Да, там му е мястото. Това е гаранция за бъдещето, за бъдещето на всички българи, и какво по-добро време това да стане факт от времето, в което сме излезли току-що от най-тежката финансова криза в последните 60 години в Европа. Видели сме какво е станало в много от европейските страни, в почти всички наши съседки и искаме да сме убедени, че бъдещето на всички българи е гарантирано, а именно във финансовата стабилност. Сега е времето и това е начинът.

Водещ: Слагате белезници на следващите правителства.

С. Дянков:
Просто ги правим по-дисциплинирани. Досега няколко правителства са били доста дисциплинирани, на фона особено на това, което виждаме около нас, но трябва да сме убедени, че и занапред това ще продължи, за да можем върху него да градим всичките тези хубави неща, които всички искаме.

Водещ: Т.е. Симеон Дянков пожизнен финансов министър, задавайки едни параметри, с които всички ще се съобразяват оттук нататък. Ами ако стане друго?

С. Дянков: По-скоро ако този пакт стане действителност, а аз се надявам, че до края на юли това вече ще е действителност, тогава ролята на финансовия министър не само в това правителство, а и в бъдещи правителства, става по-малка. Просто понеже има автоматична гаранция, че няма да идват правителства, които да харчат по начини, по които следващи правителства и народът ще страдат.

Водещ: Ами ако решат да харчат, ако това е добре за страната?

С. Дянков: Има достатъчно възможност в рамките на тези параметри. Освен дефицита от 2 процента, другият параметър, който е важен, преразпределение харчовете на държавата да са до 40 процента от брутния вътрешен продукт. Такива високи те не са били в последните 9 години. В смисъл има още доста какво може да се направи в рамките на харчовете и, разбира се, това, което аз искам и което нашето правителство го иска, всички харчове да станат още по-ефективни, още по-дисциплинирани. А има много сектори, в които трябва да се правят допълнителни реформи, за да сме по-дисциплинирани.

Водещ: Г-н Дянков, аз щях да ви попитам дали това не е някаква българска измишльотина, но разбрах, че в Румъния се готви нещо подобно. Все пак ще учудим ли света в това да пишем такива неща в конституцията?

С. Дянков: Това ще се види много положително и в Европа. Мои колеги и финансови министри, и не само финансови министри, ме поздравяват като ходя в Брюксел за тази стъпка на правителството, не само моя.

Водещ: А що не го направят и те?

С. Дянков:
Германия е страната, която вече го е направила в Европейския съюз. Финландия и Швеция са в напреднали стадии, долу-горе колкото нас, Латвия върви по този път, малко след нас от гледна точка на колко са готови, Франция е обявила, че това ще го прави. Има доста държави, които мислят това. И една тема, която напоследък е много важна, и това се продиктува от Португалия, Ирландия, Гърция, така или иначе Европейският съюз като цяло върви към този тип пакт. Така че по-добре е страните сами суверенно да определят какво искат и кое е най-добре за тях.

Водещ: Това не е ли набъркване на идеологията в политиката? Става въпрос за ултралибералната монетаристка идеология на "Кейто" инститют във Вашингтон.

С. Дянков: За да си добър политик, трябва да имаш идеология, защото идеологията ти дава тази база какво искаш да направиш и по какъв начин по-скоро искаш да го направиш. Така че определено има идеологии.

Водещ: А нашата идеология е да се стискаме последните 20 години, да не харчим нищо, да не развиваме производство, да не вървим напред, да не влагаме нищо от държавата в икономиката. Това ли е нашата...

С. Дянков: Всъщност доста е вложено в държавата и през предишни години, и доста се влага и сега. Доказателствата са много, не е само магистрали, които вече всички сме свикнали да говорим, а примерно след точно 2 седмици първият български музей за съвременно изкуство ще бъде открит зад НДК. От 1981 година досега нямаме нито един нов музей. За първи път от 30 години нов музей. Това е вид инвестиция не само в културата на държавата, но и в туризма. Така че инвестиции се правят, въпросът е дали ти имаш тази базова сигурност, на която можеш да кажеш България финансово ще е стабилна държава. Това е вид сигурност, както говорим за сигурност от гледна точка на тероризъм, така и финансовата несигурност води до много големи проблеми. Просто вижте нашата съседка Гърция например.

Водещ: Нашата съседка Гърция не е ли опасна за нас в момента?

С. Дянков: Гърция е опасна за всички в Европейския съюз не толкова заради заразата, която тя може да довлече на други, тя е твърде малка икономика, за да може да окаже някакво лошо въздействие върху целия Европейски съюз, а заради лошия пример, който тя е давала с много години, и сега, че всички заедно трябва да се стегнем и да кажем нови правила за този тип членки. А конкретно за България - не. Нашият банков сектор е много стабилен, нашите банки се самоиздържат. Вече от около 3 години те не получават финансов ресурс от Гърция, дори напротив, имат доста голяма ликвидност, така че няма никаква опасност за българската банкова система.

Водещ: Да, но, г-н Дянков, зависи каква е крайната цел на политиката. Сега всички се нахвърлят върху Гърция, разбира се, всички са знаели какво е ставало там, нали, правят се на ударени големите европейски държави, но от друга страна вече 30 години гъркът живее по-добре от българина. Е, казва българинът, тогава защо ние да се стискаме, какъв е смисълът?

С. Дянков: Защото в следващото десетилетие гъркът ще живее по-лошо, отколкото живеят в България. Защото това, което ние го говорим сега, в Гърция не е проблем само за миналата и за тази година, този проблем ще бъде поне едно десетилетие. Защото този неописуемо голям дълг, който те имат, техният дълг е 150 процента от това, което те произвеждат за една година. За сравнение нашият е около 15 процента - десет пъти по-малък сравнимо. Те по някакъв начин това трябва да си го отработят. Как - по-високи данъци е може би начинът, към който те ще вървят. А с по-високи данъци знаете кой страда - страдат хората.

Водещ: Още една рестрикция, която вие лансирате - броят на чиновниците да не расте.

С. Дянков: Точно така.

Водещ: А ако се наложи да расте?

С. Дянков: Тогава се вижда къде на друго място в държавната администрация чиновниците или не си вършат добре работата, или не са нужни вече заради нови технологии и се прави компенсация там. Законът, който току-що мина през Министерски съвет и влиза в Народното събрание, казва слага се един таван. От този таван вече никога не може да расте броят на чиновниците и ако някъде се направи намаление, това е всъщност по-важно, защото той е динамичен, ако някъде се направи намаление, това е новият таван. В смисъл таванът постоянно ще пада, той никога не може да се увеличи.

Водещ: Е, защо не направите нещо доста по-просто - да видите кой от тях работи и кой не и да действате според този критерий.

С. Дянков: Пробвах и това, като вицепремиер отговарям за държавната администрация. В някои министерства и институции успяхме, в други по-тежко върви реформата и затова реших... Не е лошо да има и такава гаранция. Това един вид е... административен борд някой беше казал, че е. Той ти дава някаква база, върху която, ако влезе в Министерски съвет предложение и казват на нас ни трябват още 60 души примерно, ние веднага имаме възможност сега да питаме защо 60 души и откъде от друго място ще махнете 60 души. Защото знаем намалява се населението, много добри нови технологии, електронно правителство трябва да се развива, защо ни трябват повече чиновници. Трябват ни повече хора, които работят извън чиновничеството.

Водещ: Може да се окаже, че ви трябват и партийни назначения. Христина Митрева ви обвини точно в това, отивайки си.

С. Дянков: Мен точно много трудно може да ме обвини в...

Водещ: Е, ГЕРБ.

С. Дянков: ...това, аз съм доста далеч от тази тема, но тя си отиде по една-единствена причина - тя трябва да прави добри сметки, сметките не бяха добри. И аз като финансов министър навсякъде, където има такива... този тип отклонения, трябва да се решават. Защото иначе в крайна сметка те не падат само върху мен, те падат върху цялата система. Ако някъде нямаме достатъчно приходи, съответно и разходите за образование, за наука, за музеи, както казах, ще бъдат по-малко.

Водещ: Въпросът е... ако съкращавате хора, един работи и още двама партийни протежета, ясно е, че ще се раздуват чиновниците. Това не става заради друго, нали?

С. Дянков: Така е и точно затова е този закон, който да не позволява това. По наше време ние сме съкратили с близо 12 процента администрацията, но аз искам това да стане навсякъде и да стане вече като един пример не само за нашето правителство, а и за моите колеги, разбира се. Това е дисциплина върху всички, и моите колеги, а и за в бъдеще.

Водещ: Вие ли командвате сега в държавата? Вие ли сте... наричат ви премиер в сянка и се чудя дали му харесва това на истинския премиер.

С. Дянков: Аз съм вицепремиер и като вицепремиер отговарям за доста ресори. Отговарял съм последните близо 2 години, така че не се е променило нищо в моите правомощия. Това, което се е променило, че вече имаме опита от близо 2 години работа и виждаме къде се работи добре и къде трябва да се работи още по-добре. И за мен сега е момента да се правят този тип промени и отсега нататък тези промени да се правят винаги, където се види, че не се работи достатъчно усилено.

Водещ: Да де, ама вижда се, че не се работи достатъчно усилено в европарите. Заради това си отиват и министри, и заместник-министри. Това не е ли признание, че не само европарите, но и по принцип парите не може да се съберат в държавата?

С. Дянков: Засега нашите приходи са малко над прогнозите, които сме дали и които е приел парламентът, така че тук-там има трудности, да, примерно в социалните осигуровки, в НОИ. От друга страна пък ДДС е с близо 450 милиона повече досега, отколкото прогнозите. Така че средно сме малко над прогнозата.

Водещ: Вие командвате като че ли и в АЕЦ "Белене" и май преди не харесвахте тая централа, а сега май я харесвате.

С. Дянков: Не съм си променил мнението нито за тази централа, нито като цяло за електросъздаването в България. Аз смятам, че ние трябва да фокусираме много повече върху саниране на сгради, върху енергоспестяване. Първо, защото това е бъдещето като цяло, по-екологично е, и, второ, и за мен също толкова важно - то определя една много по-независима в бъдещето политика, не само на нашето правителство, и в бъдещето от други сили в света, а това за мен е важно.

Водещ: Сега искате ли да има "Белене", или не искате? Към този един момент, видяхме, имаше една сакрална дата 1 юни...

С. Дянков: И видяхте, всички бяха доста уплашени какво ще стане на 1 юни. Първи юни мина и замина и всъщност нищо не стана, продължава. . . нищо лошо не стана. Продължаваме да работим по това, което сме описали, а именно трябва да излезем с икономически и финансов анализ. Консултантът HSBC до голяма степен те се занимават с това, но, разбира се, и ние имаме наши разчети. Това може да стане в рамките най-рано на следващите 3 месеца, така че имаме поне 3 месеца да работим по това - казва ни консултантът, това е тяхната задача, след което ще мислим дали това е икономически изгодно. Освен икономическата изгода има и тази, която аз подчертах, което е много важно, следната перспектива: Европа като цяло е зависима от... е много зависима от Русия в областта на газа, нали. Почти всички европейски държави главно използват руски газ. В областта на петрола положението е почти същото, главно от Русия са. Така че енергията, електроенергията е мястото, където една държава... и България може да помисли какви са ни на нас другите възможности и какво можем да направим.

Водещ: НДК може ли да работи на печалба? Ще махнете ли всички съмнения, че там сте сложили хора, които да направят някои неща в изгода на партията, да речем?

С. Дянков: Тримата директори, които са нови, не са партийни деятели, не принадлежат всъщност на никоя партия и никога не са били в партия. Те са професионалисти, главно са се занимавали с културно развитие, в смисъл на изложби, на този тип конференции и, разбира се, двама от тях имат и малко опит от гледна точка на управлението на големи имоти. НДК е един огромен имот и в София, а в идната седмица на Министерски съвет ще мине и апортирането на имотите във Варна, комплексът във Варна, който преди е принадлежал към НДК. Така че стават два доста големи имота. Основната цел е всички договори да бъдат проверени, те се проверяват сега, за да сме убедени, че всички си плащат и плащат едно и също нещо на квадратен метър, и да има много по-богата културна програма. Така че двама души работят върху културната програма, един човек работи върху договорите. Партийни назначения там няма.

Водещ: Притеснявате ли се, че опозицията ще иска вот най-вероятно по вашата тема, по социално-икономическата област? Това, за което вие отговаряте.

С. Дянков: Не, не се притеснявам, защото такъв вот е добър момент пак да се отиде в парламента и да се говори - вижте това сме постигнали. Винаги трябва да има и перспектива, може би някъде не сме постигнали толкова, колкото искаме. Нека да ни кажат не само къде сме сгрешили, а и как да се поправим. Това за мен е важно.

Водещ: Ето, виждате ли, г-н Найденов.

Ангел Найденов: Всъщност, г-н Василев, трябва да кажа, че от чутото досега от вицепремиера Дянков имам много поводи за реплика и за задаване на въпроси, просто се чудя откъде да започна.

Водещ: Ами, хайде започнете от началото и свършете с края.

А. Найденов: Аз ще ви посоча поне три неща. Първото, каза г-н Дянков, че конституцията е мястото и сега е времето да се направят тези промени с оглед на, да кажем, фискалния борд. Нито конституцията е мястото, нито сега е времето по простата причина, че приемането на подобни ограничения в конституцията променя характера на конституционната уредба относно начина, по който се приемат законите в страната. Там ясно е записано - законите се приемат с обикновено мнозинство, вие предвиждате две трети. Вижте, в конституцията дори въпросите на войната, на мира, въпросите, които са свързани с въвеждането на извънредно положение, на положение на война, се взимат с обикновено мнозинство. Правителството се избира с обикновено мнозинство, вие искате да въведете изискването за две трети. Добре, дори и да приемем, че тези финансови решения са свързани с изискването за определена трайност, но защо в такъв случай предлагате това да са само данъците по отношение на доходите и на печалбите. Остава съмнението, че начинът, по който ще търсите регулиране на бюджета, съответно начинът, по който ще си осигурите гъвкавост за финансовите решения, ще засегне данъците, свързани с ДДС и съответно с акцизите.

Водещ: Да останем на този пункт само. Отговор?

С. Дянков: Тук отговорът е много лесен - защото акцизът и ДДС вече са в Европейския съюз. В смисъл това е общоевропейска политика, така че ние не можем с нашата конституция или какъвто и да е закон да определяме извън рамките на Европейския съюз, докато преките данъци са суверенно право на всяка държава. Това е решение, това...

А. Найденов: Да де, но това не ви попречи да увеличите примерно акциза на цигарите независимо от договорките, които имаше с Европейския съюз, скокообразно от 56 на 76 евро на 1000 къса, което беше един...

С Дянков: Учили сте явно доста по акциза, но и там има...

А. Найденов: ... което беше един сериозен аргумент за увеличаване на контрабандата, г-н министър.

С. Дянков: И там, разбира се, има много лесен отговор - има минимално задължително ниво, което трябва да бъде достигнато...

А. Найденов: Отговорите сигурно са лесни, не съм сигурен обаче, че те харесват на българските граждани.

С. Дянков: ... което е трябвало да бъде достигнато. То е трябвало да се достигне плавно, но вие 3 години не сте правили нищо и ние имахме единствената възможност това да се направи ние като влязохме на власт.

А. Найденов: Не, не, не влизайте отново в обясненията с лошото наследство, това просто е несериозно и неуместно.

С. Дянков: В случая обаче е вярно, в случая обаче е вярно.

Водещ: Добре, да спрем...

А. Найденов: Само да кажа, че не е и времето сега по простата причина, че ако такава политика примерно би била подходяща за време, в което има икономически подем и в което едва ли някой ще се сети да търси промяна на въпросите, свързани с дефицит особено, или с повишаване на данъците, то във време на криза очевидно са необходими други решения. Не може една и съща политика да бъде добра и за време на криза, и за време на икономически подем.

С. Дянков: Това е много интересен коментар и това е въпрос на идеология. Нашата идеология, моята лична и на правителството, че има някои истини и те са истини винаги, така че ги следваш. Току-що имаше много интересен коментар - някой път истината е истина, някой път нас ни урежда истината е лъжа. Току-що вие това казахте.

А. Найденов: Да де, но тази истина очевидно, че не може да претендира за оригиналност не защото тя, да кажем, е характерна само за една малка част от държавите. Всъщност нашата справка показва, че това са Германия, Чехия, Чили и Швейцария. Другите държави, които вие споменахте, те са в някаква процедура на обсъждане на подобни предложения, но сега вече...

Водещ: Е, той го каза това.

А. Найденов: ... но са далеч от решенията. А това обаче, което не е оригиналното, г-н Василев, е фактът, че от 1997 година до 2008 година няма правителство, в което дефицитът... по време на управлението на което дефицитът да е надхвърлял повече от 1 процент. И това всъщност е само един-единствен случай. А вие ще се съгласите, че във време на криза в Европейския съюз средният бюджетен дефицит е в рамките на около 6 процента.

С. Дянков: Точно така, 6,4.

Водещ: Така. Г-н Дянков, отговорете на това, ако искате нещо да кажете, защото...

С. Дянков: Малка държава, която е в система на валутен борд, не може да си позволява дефицити. Така че България от тази гледна точка е в много особено положение. Ние не можем да си позволяваме германския дефицит.

Водещ: Г-н Дянков, само секунда...

А. Найденов: Ако ми позволите, да приключим за нещо, което е много интересно и със сигурност важно.

Водещ: Моля ви само след малко, само след кратката пауза. Искам аз да задам един въпрос обаче. Чух самоиронично на едно място да казвате лошият Дянков не дава. Да не стане така, че сега покрай изборите лошият Дянков ще започне да дава, ще стане добър?

С. Дянков: Не, водили сме... току-що казах, че, може би за разлика от моя колега, аз винаги следвам една политика и истината винаги е истина, колкото и тя да ми носи негативи, колкото и тя да носи негативи на хората около мен. Защото в крайна сметка истината тържествува. Аз не мога да си я сменям от ден на ден или година на година.

А. Найденов: Да де, ама вашата истина е само фискалната политика и тя е превърната в самоцел. Тя е средство, за да решите проблемите на хората и на държавата.

С. Дянков: Току-що казах, току-що споменах, че от 31 години насам не е имало нов музей. Ние след 2 седмици ще открием музей на съвременно изкуство. След още 3 седмици ще открием музей на тоталитарното изкуство. Там може би и вие ще...

А. Найденов: Г-н Василев, аз ще ви предложа нещо, използвайки присъствието...

Водещ: А аз ще ви предложа нещо да видим първо...

А. Найденов: ... присъствието на министъра на финансите в студиото.

Водещ: Той няма да си тръгне. Аз ще ви предложа първо да видим една седянка, в която също се говори за тези неща, и после да тръгнем от обратния ред, за да направим кратка пауза.

А. Найденов: Не търсите аналогия, нали?

Водещ: Напротив, диалогът тече вече осма минута. Малка пауза.