Кой отхвърли ръката, подадена за помирение?

След нападението срещу сръбския премиер Александър Вучич най-важно е да се запази хладнокръвие, казват анализаторите. Обясненията за инцидента са различни, в социалните мрежи ври и кипи от мнения. Директорът на Международния институт за близкоизточни и балкански проучвания ИФИМЕС от Любляна Зияд Бечирович вижда вината за станалото предимно в осигуряването на безопасността на събитието в Поточари: "На възпоменателната церемония присъстваха над 50 000 души. Мнозина от тях са загубили най-близките си. Пропуски трябва да се търсят преди всичко в Държавната агенция за разследване и сигурност /СИПА/, която отговаря за вътрешната сигурност, но и в другите агенции за сигурност", казва той. Според него за инцидента е виновен и самият сръбски премиер. "Защо Вучич дойде в Поточари въпреки предупрежденията, че има риск за сигурността?" В последно време Вучич постоянно вдигаше напрежението при босненците, особено при жертните на геноцида, като се започне от заповедта за арест на Насер Орич, лобирането пред Русия да блокира британската резолюция за Сребреница в ООН. Вучич дойде в Сребреница заради самия себе си. От него се очакваше да коленичи пред жертвите на геноцида, както направи бившият германски канцлер Вили Бранд през 1970 г. Но Бранд беше активен участник в борбата против нацизма, докато Вучич е нещо съвсем друго", казва Бечирович. Собственикът и редактор на белградския портал "Колумнист" Александър Бечич казва, че в този момент най-важно е да се запази хладнокръвие, доколкото е възможно. "На кого беше нужно да ни помирява 20 години след края на войната в Босна и Херцеговина?", пита той. "Защо резолюцията за Сребреница не дойде през 2005 или 2007 г., след решенията на Международния съд /да признае за геноцид клането в Сребреница - бел. ред./? Нито през 2005, нито през 2007 г. в Сърбия не бе изразено на глас възмущение от тези присъди. А сега, когато народите започнаха нормално да си сътрудничат и /политиците/ да се посещават, като гръм от ясно небе дойде необходимостта някой да ни помирява", казва Бечич. Според Емир Хаджикадунич от Международния университет в Сараево диалогът между Сараево и Белград и босненците и сърбите няма алтернатива. "Този ден със сигурност ще дойде. Молбата за прошка към жертвите на геноцида в името на идните поколения трябва да бъде поздравен. За това обаче решение могат да вземат само жертвите. Все още очакваме катарзиса на премиера Александър Вучич, искреното му предложение за диалог. Такова нещо обаче няма. Вучич играе един ден с Москва, на следващия - с Брюксел. Един ден иска разрешение от /лидера на босненските сърби Милорад/ Додик да се поклони пред жертвите, а на другия ден слуша съвета на Европа и отива в Поточари". Недоверието остава най-голям проблем за Балканите. Неотдавна това потвърди в коментар за Дойче веле и Мунира Субашич, председателката на сдружението "Майките на Сребреница". "Трябва да се учим от миналото, за да имаме по-добро бъдеще. Майките, които оцеляха от геноцида, искат истината, защото без истина няма доверие, а без доверие няма помирение", смята Субашич. В събота, на 11 юли, тя заедно с други жители на Сребреница посрещна Александър Вучич в Поточари. От нейното сдружение бяха сред първите, които без никакви задръжки и сметки осъдиха нападението срещу сръбския премиер. "Това не бе нападение срещу Вучич, а срещу нашето достойнство", казаха от сдружението.

Автор: Самир Хусеинович, Радио Дойче веле, източник: БТА