Опасно ли е добиването на шистов газ?

Учени от БАН се заеха да разяснават рисковете и ползите от добива на шистов газ в България. Знаете, общественото мнение се надигна срещу сондажите, които ще предприеме американската компания "Шеврон", получила зелена светлина от правителството. Очаква се договорът с нея да бъде подписан следващата седмица. "Шеврон" ще плати 4 млн. евро само за опазване на природната среда при самото проучване, ще плати и 50 млн. евро, за да търси газ в рамките на 5 години, без значение от крайния резултат. Експерти смятат, че в Североизточна България има залежи на около 1 трилион кубически метра газ в шистови скали.

Едно много сериозно притеснение: могат ли сондажите за шистов газ да предизвикат отравяне на води и земетресения? Най-напред да кажем, че геолозите гледат на сондажите като възможност с повече ползи, отколкото вреди. Рисковете според тях са минимални, нещо повече - те са предвидими и могат да се контролират. Tова разбира се, ако се спазят всички изисквания. Според учените опасност от предизвикване на земетресения няма, защото не се предизвикват взривове, а се инжектира вода под налягане. Опровергаха и тезата, че питейните или подпочвените води могат да бъдат отровени. Причината е, че шистите или скалите, от които ще се освобождава природен газ, са на много по-голяма дълбочина и дори да има изпускане на газ той няма как да достигне горните слоеве на почвите.

В много европейски и други държави проучването и добивът на шистов газ са забранени - знаем, че и в САЩ е имало много аварии при сондажи за газ. Един от примерите е Франция - там е забранено проучването и добивът на газ от глинести скали. Според учените, обаче, причината не е страхът от аварии, а това, че там има 59 ядрени централи, които обезпечават нуждите на населението. Наистина в интернет могат да се видят кадри от такива находища в Щатите, които приличат на пустиня. Според геолозите от БАН обаче в България няма такъв риск - от една страна в последните 15 години технологията значително се е подобрила, а и у нас евентуални находища на шистов газ могат да се намерят най-малко на 3 хиляди метра под земята, докато в Щатите дълбочината е била много по-малка и това е довело до замърсяването на околната среда. Там се е добивало на около 500 метра дълбочина.

Безспорно е, че България ще получи значителна сума от американската компания по време на самите проучвания - повече от 50 млн евро. Едва след като приключат 5 годишните сондажи ще разберем дали наистина потенциалните находища съществуват и дали количествата шистов газ ще са рентабилни, т.е. ще са достатъчно количество, за да има икономическа изгода от добива им. Едва след това ще можем да кажем и със сигурност как това ще се отрази на цената на газа у нас - ако прогнозите се изпълнят се очаква понижаване на цената. Засега обаче не знаем всички параметри на договора с "Шеврон" и какво очаква държавата след тези пет години. Вероятно следващата седмица ще имаме подробности при подписването на договора.