Дунав като туристическа и икономическа атракция

Броят на круизните кораби в българския участък на река Дунав прогресивно расте, похвали се кметът на Видин по време на първата по рода си плаваща Дунавска конференция. Едва ли обаче някога по северната ни граница плавателните съдове ще бъдат толкова честа гледка като например между между Виена и Будапеща.

Причината е тривиална - няма пари за промяната на най-дългия участък на реката - българският. Организаторът на конференцията - Дунавският компетентен център, избра за провеждането й борда на български пасажерски кораб.

Участъкът между България и Румъния е от най-трудните, защото Дунав е изключително плитък, а има и много прагове. Така капитан Владимиров си обяснява редките срещи с товарни кораби в тази част на реката. Според него има решение на проблема, но едва ли това ще стане скоро.

Владимир Владимиров, капитан на круизен кораб:
- Това е много скъпа инвестиция, трябва да се направи и от България, и от Румъния. Трябва да се направят шлюзове, да се укрепят първо бреговете на самата река, за да няма подмиване на брега и тогава вече ще се постигне някакъв ефект.

Кметът на Видин има друго обяснение защо товарните кораби по долното течение на Дунав са по-малко.

Румен Видов, кмет на Видин:
- Нормално е, защото е свързано с икономиката на държавите.

Ако има нещо хубаво, то е, че пътническите кораби по долния участък на реката стават все повече. На видинското пристанище вече акостират над 150 круизни кораба годишно, при 90 преди две години. Сред пасажерите, предимно пенсионери, българите обаче са рядкост, защото речните круизи са по-скъпи от морските заради високите пристанищни такси и обслужването по многото пристанища, на които се спира.

Румен Видов, кмет на Видин:
- 90 срещу 150 круиза означава още доста туристи, които са посетили Видин. Това означава още много хора, на които им е харесала тази дестинация и тези хора ще направят съответната реклама или пак ще дойдат във Видин. Така че не могат пряко да се изчислят ползите, но при всички положения ползи има.

В края на миналата седмица беше приета дълго чаканата Дунавската стратегия, на която се разчита да раздвижи проектите, свързани с реката. В известнaта още като стратегията на трите НЕ обаче не е предвидено отпускането на пари.

Иво Маринов, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма:
- Няма да има допълнително финансиране към плана за действие към нея, няма да има ново законодателство и нови административни структури за нейното управление. А средствата, които ги има по сега действащите оперативни програми ще могат да се използват за реализацията на дейностите, заложени в плана за действие.

България и Румъния ще разработят знак, който да се поставя върху проекти с приоритетно значение. Те обаче трябва да отговарят на целите на дунавската стратегия, обясни Маринов.

Разговор по темата за круизния туризъм по Дунав с Ивелина Василева, зам.-министър на екологията, можете да видите във видеогалерията