Беслан - 7 години по-късно

В Русия училищните звънци бият днес празнично за началото на учебната година, но един звънец бие за траур - този в училището в Беслан. Рано сутринта в северноосетинския град се събраха 3000 души, за да почетат паметта на загиналите там заложници.

На този ден преди 7 години повече от 1200 души бяха взети за заложници от чеченски сепаратисти в училището в Беслан. 334 от тях, повече от половината деца, загинаха при кръвопролитията, продължили 3 дни.

И до днес близки на загиналите продължават да търсят истината за случилото се. В публикувана по повод годишнината нова книга, един от тях твърди, че повече от 100 от жертвите са могли да бъдат спасени при пожара във физкултурния стадион. На това място и мъжете плачат.

Елбрус Тирашев:
"Минаха 7 години, но сълзите ни не пресъхват. Племенникът ми загина тук. 10-годишно момче, много умно. Можеше да стане велик човек, но те прерязаха корените ни."

И до днес роднините търсят отговор на много въпроси. Следствието още продължава, но мнозина смятат, че броят на загиналите е могъл да бъде по-малък, че щурмът на руските спецчасти на 3 септември е бил зле организиран.

Подобна версия излага в книгата си "Беслан 7 години по-късно" и бесланецът Валерий Карлов, който губи баща си при трагедията.

Според Карлов повече от 100 заложници са могли да бъдат спасени във физкултурния салон на училището. По официалната версия те загиват, след като терористите взривяват предварително заложени бомби.

Но според Карлов, хората са изгорели живи при пожар, лумнал след като руските спецчасти открили стрелба с гранатомети.

Настоящето е също толкова болезнено, колкото и минало. Близо 100 пострадали тогава деца и сега имат нужда от медицинска помощ. За възрастните също шокът не е отминал.

Земфира Гузалова:
"Не мога да го понеса. След инцидента имах два инфаркта. Втора група инвалид съм."

В Беслан няма семейство, което преди 7 години да не е загубило близък или роднина. Днес никой в града не иска да идва 1 септември.