Трайчо Трайков: Искаме отсрочка за въглеродните квоти

България е внесла предложение до Еврокомисията нашите ТЕЦ- ове да плащат само 30% от необходимите им квоти за изхвърляне на парникови газове. Това каза в студиото на "Денят започва" министърът на икономиката Трайчо Трайков. Припомням, че заради еко изисквания от 2013 година централите трябва да купуват изцяло на търг квотите за въглероден диоксид. Така обаче цената на тока ще скочи с 23%. В опит да омекоти удара за домакинствата и бизнеса България ще иска отсрочка от Брюксел.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водеща Жени Марчева: Добро утро отново, здравейте. Нашият сутрешен блок продължава с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Добро утро и здравейте.

Трайчо Трайков: Добро утро.

Водеща: Министър Трайков, в края на август, когато още вървеше нашият съвместен сутрешен блок с "Дарик" радио, ни гостувахте и казахте, че новата криза в света няма как да подмине България, защото България не е някакъв изолиран остров на спокойствието. Е, удря ли ни и втората вълна на световната криза? В каква форма
е икономиката ни в момента?

Тр. Трайков: Това, че България е свързана със световната и на първо място с европейската икономика е продиктувано от интеграционните връзки на българската промишленост и от търговските ни
взаимоотношения. Това беше така, продължава да е така. Все още не са се случили някакви драматични размествания в световната икономика или влошаване на ситуацията, така че все още няма за какво да говорим и да се, така, да се плашим. Но продължаваме да сме внимателни, както бяхме и през август месец.

Водеща: Но доколкото разбирам сте по-скоро спокоен, отколкото по-скоро тревожен.

Тр. Трайков: Човек при всякакви обстоятелства трябва да запази присъствие на духа и да прави правилните неща. Няма смисъл от паника и няма полза. Всъщност специално в икономиката паниката обикновено се превръща в самоизпълняващо се пророчество, така че това е възможно най-деструктивната стратегия.

Водеща: Ще се сбъднат ли обаче тези панически прогнози, които твърдят, че тази година ще има най-ниското ниво на чужди преки инвестиции за последните десет години тук, в България?

Тр. Трайков: Вие говорите за нетото, което се получава, когато от парите, влезли в България, извадим тези, които са излезли. През тази година излязоха, така, огромно количество финансови средства, тъй като повечето компании в България, клонове на чуждестранни компании, които имаха междуфирмени дългове към компаниите си майки, ги изплатиха. Това, от една страна, не е добре, защото винаги е добре парите да остават, от друга обаче, означава, че компаниите са в добро финансово здраве, а от трета пък, означава, че парите, които всъщност са влезли в България, това са основни пари, инвестирани в промишлеността, са около милиард, около милиард евро.

Водеща: Сега, вие не се казвате Тотю Младенов, но ще ви попитам, да направите коментар на едни думи на премиера Бойко Борисов, изречени преди няколко дни, в Прага беше той, и той каза така: държавите, които имат бюджетен дефицит над 3 процента, да изравнят нивата на пенсиите и заплатите си с нашите, за да нямат финансови проблеми. Това ли е рецептата наистина?

Тр. Трайков: Вижте, има неща, които в политиката по-рядко се казват, но са много верни в някаква степен. И това е едно от тях, защото често, когато колеги, министри, политици, ме поздравяват за стабилността, която имаме в България, за разумните политики, които осъществяваме във фискалната и икономическата политика, аз винаги им казвам: да, благодаря, за съжаление трудно е да обясним на хората в България като политици защо сме толкова стабилни и дисциплинирани, а в недисциплинираните и нестабилни страни доходите са по-високи. Разбира се, това е, винаги е комбинация, получава се кумулативен ефект от фактори и големината на пенсиите далеч не е най-важното. Но е важно хората да знаят и това е, това е, така, изводът под черта от такъв вид размишления, че няма, няма успех и няма стабилност без наистина
много внимателно ограничаване на разходите.

Водеща: Няколко думи за "Лукойл". Имате ли представа кога комисията за защита на конкуренцията, която вие сезирахте в началото на август, ако не се лъжа, ще излезе наистина вече с крайно решение за това дали "Лукойл Нефтохим" и "Лукойл авиейшън" имат монопол
и злоупотребяват с него?

Тр. Трайков: Не, не ми е известно да има междинни резултати.

Водеща: А кога очаквате, краен срок? Знам, че по закон няма такъв, но все пак е хубаво нещата да не се протакат излишно във времето.

Тр. Трайков: Да, наистина няма краен срок, и ако се следва нормалната практика, биха могли да се проточат много напред във времето. Аз се надявам комисията да бъде така оперативна, както при предишната процедура. Освен това пък комисията вече става част и
от европейските практики в налагането на антимонополното законодателство, говоря за проверките на газовите фирми из цяла Европа. Нашата КЗК също беше част от тези проверки. В заключение
смятам, че и тази процедура. . . в комисията ще се постараят възможно най-бързо да излязат с резултати и анализи.

Водеща: Всъщност, колкото до тези, вторите проверки, за които заговорихте, на "Булгаргаз", на "Булгаргаз нефт" и "Овъргаз", те докога ще продължат въобще, кога да очакваме резултатите на Европейската комисия, на европейските инспектори от тази проверка?

Тр. Трайков: Не можем да очакваме някакви срокове. В България те приключиха. Всъщност събирането на тази информация, която им беше необходима, приключи в рамките на два-три дни, но какви ще са изводите, резултатите, по-нататъшните стъпки. . . Аз и онзи
ден в Казахстан имах възможност да разменя с еврокомисаря Йотингер няколко думи по този въпрос. Това е един дълъг процес и данните, събрани от тези проверки, ще бъдат използвани в него, в осъществяването на наистина ефективна либерализация на пазара. Защото за всички е ясно, че специално в газовия сектор в България не може да има ефективна либерализация. Не може да имате една тръба с изцяло резервиран капацитет от някого и да казвате - ще сменим един монополист с друг.

Водеща: Като казахте за Казахстан, какви бяха резултатите, кое ще откроите като резултат от вашите визити в Казахстан и в Узбекистан?

Тр. Трайков: Казахстан, Узбекистан и Азербайджан, аз бих прибавил и Грузия, тъй като тя е свързана част в този регион, всяка от тези страни е интересна за България по различен начин и в различна степен. Например Азербайджан е един абсолютно естествен партньор на България. Между Азербайджан и Европа е единствено Турция, и след това първата страна в Европа е България. Така, очертахме изключително интересни и перспективни области за развитие на
сътрудничество, включително и с дейността на азербайджанската държавна нефтена и газова компания "Сокар", която може да развие дейността си в България и в полза на българските потребители, и в газоразпределението, и в нефтопреработката включително. Така че съм изключително обнадежден и работим активно с тях. Грузия в този смисъл, в газовия аспект, е почти свързана с Азербайджан, защото транзитът минава през Грузия. И този, който е през Черно море, и този, който е през Турция, а на всичкото
отгоре факт, който е малко известен, но Грузия е един от най-големите ни търговски партньори, една от най-големите ни дестинации на нашия износ. За Грузия изнасяме почти толкова, колкото за Съединените щати.
Узбекистан и Казахстан са от другата страна на Каспийско море, така че, когато се говори за газ при тях, винаги трябва да се говори за транскаспийски газопровод. Това е един проект, който среща много сериозна съпротива от Русия в момента. От друга страна пък, еврокомисията заяви с един глас, че, представлявайки не отделна страна, не еврокомисията, а представлявайки всичките 27 страни от Европейския съюз, които й дадоха мандат за това, заяви, че ще подкрепи политически и икономически изграждането на този газопровод. В момента Узбекистан, който е страна, за която никой не говори сериозно като за газов износител, защото няма как газът да стига до Европа, изнася повече, отколкото Азербайджан, но целият този газ тръгва в северна посока, а не в западна. Вероятно и ние получаваме узбекистански газ, само че на него пише руски. Подобна е ситуацията в Казахстан, въпреки че техният акцент е върху нефта, а не върху газа. Две трети от газа, който те изпомпват, го вкарват обратно в кладенците, за да извлекат целия възможен нефт. Така че там възможностите са свързани основно с разширяване на дейността на държавната компания "Казмунайгаз", която вече има 57 бензиностанции в България чрез румънската си компания "Ромпетрол". И редица други области и в търговията, и в енергетиката. Всички тези страни си спомнят с носталгия за традиционни български стоки, така че конкретните идеи ние вече сме ги. . . така, бизнес делегацията, която беше с мен, смятам, че се работи по конкретни проекти.

Водеща: Съвсем нещо конкретно от тези визити. Казахте, че българското правителство е готово да подкрепи сериозен казахстански инвеститор, ако той иска да изгради нова петролна рафинерия тук, у нас. Има ли въобще наистина такъв интерес и ако да, в какво ще се изразява тази правителствена подкрепа?

Тр. Трайков: Не само казахстански, казах и азербайджански.

Водеща: Каспийски.

Тр. Трайков: Дори и според мен е с една идея по-интересно за Азербайджан, отколкото за Казахстан. За осъществяването на всеки голям инвестиционен проект е необходимо съдействието на държавните и
местните администрации. Това са и мерките, заложени в нашия закон за насърчаване на инвестициите.

Водеща: Като заговорихте за газ, да останем на тази тема. Разбирам, че вече е готов този доклад за шистовия газ, който премиерът заръча на вашето министерство и министерството, оглавявано от Нона Караджова, да бъде направен. Какви са основните акценти в този доклад за добива на шистов газ у нас, изработен от вашето министерство?

Тр. Трайков: Той беше готов още преди две или три седмици, ако не се лъжа, и е предаден на кабинета на министър-председателя. В него очертаваме географското развитие на добива на шистов газ, в кои
страни на какъв етап са нещата, като цяло неща, които се знаят. Разбира се, положителната и оптимистична част в тях се премълчава от противниците на тази технология, а се акцентира на рисковете, но е важно да се знае, че ги има и двете неща.

Водеща: Тоест вие давате пъстра картина както на добрите страни, така и на рисковете от тази технология в своя анализ.

Тр. Трайков: Още веднъж подчертавам, че рискове има навсякъде, абсолютно, абсолютно във всичко, да не изброяваме една по една всички икономически и индустриални дейност, които се извършват. Целта е
рисковете да бъдат по такъв начин премерени, по такъв начин управлявани и по такъв начин преценени за конкретната технология и конкретното място, че да са минимални, да дадат сигурност за положителното съотношение полза - риск.

Водеща: Кога този доклад и въобще този доклад ще бъде ли обсъждан от правителството, от кабинета?

Тр. Трайков: Ако е необходимо, ще бъде обсъден. Аз съм говорил с повечето си колеги, които имат отношение по темата, така или иначе, защото можете да си представите, че това е важна тема. Той не е формален доклад и в този смисъл не се налага формално да бъде
обсъждан или по някакъв начин поставен официално в центъра на вниманието. Истинското обсъждане, което е свързано и със законови последици, ще дойде тогава, когато, ако се стигне до този етап, "Шеврон" представят работния си план. Тогава, въпреки че не се изисква по нашето законодателство, ще му бъде изготвена и работна оценка, както на цялостната работна програма, така и на конкретните сондажи.

Водеща: А, казвате, този доклад е неформален. Ако той е неформален, за кого е предназначен? На вниманието на кого е този доклад, този анализ?

Тр. Трайков: Това е информация, която и вие може да съберете, ако проверите в интернет и във всички налични източници на публична информация - къде се добива, къде какви отношения има. Например във Франция е забранен, но пък в Полша вече започва добивът на газ. В Австралия са най-големите запаси след САЩ. В Китай има огромни запаси и никой не знае какво ще стане в Китай, кога там ще започнат да го добиват. Има, в някои случаи е опасен добивът или опасен, когато казвам, имам предвид по-високо ниво на риск, в други - с много по-малко и т.н.

Водеща: Добре. Много важна друга тема: с колко ще поскъпне токът от 2013 година - дали с 11 или 25 процента, това никому не е безразлично?

Тр. Трайков: Абсолютно вярно е и на нас също не ни е безразлично, затова си направихме труда в последните няколко месеца да изготвим национален план за инвестиции във въглищните централи. Да го сложим в контекст, защото може би, не за всички зрители е ясно
за какво става дума. От 2013 година всички въглищни централи в Европейския съюз трябва да започнат да купуват всичките квоти за емисии въглероден двуокис, който те отделят. България заедно с още няколко страни се пребори за изключение от това правило. Вместо 100 процента от 2013 година централите ще започнат да
купуват 30 процента. И така увеличаващ се процент, докато през 2020 вече се стигне напълно до купуване на квотите. За да бъде разрешено от комисията обаче, използването на това изключение, или дерогация, трябваше да бъде представен до 30 септември национален план за това как парите, които централите няма да платят за въглероден двуокис те ще ги инвестират в инсталации за подобряване на екологичността на своето производство. Така че
това е планът, който разработихме заедно с централите и който сме внесли в Европейската комисия. В следващите няколко месеца предстоят разговори, преговори, уточняване. Ние ще трябва да контролираме изпълнението на този план. Убеден съм, че ще се
справим с тази задача и в резултат на това повишението, което се дължи на тази промяна в отношението към въглищните централи от 2013 годинау няма да бъде 25 процента, а ще бъде 11.

Водеща: Ще бъде 11.

Тр. Трайков: Ако цената е 15 евро.

Водеща: Как преценявате шансовете Европейската комисия да даде положителен отговор на нашето искане?

Тр. Трайков: Шансовете за мен са близки до 100%. Ако, пак повтарям, ние свършим своята работа. Ние да този момент сме свършили всичко необходимо.

Водеща: Добре, на финала да ви попитам за проекта АЕЦ "Белене". Някакви новини. Има ли развой около съдебните битки на руснаците и на Националната електрическа компания?

Тр. Трайков: Развоят, предполагам, е известен за всички. В петък НЕК внесе своя иск в Женева. Така че там нещата си вървят.

Водеща: Насрочено дело като дата има ли вече?

Тр. Трайков: Не знам дали има насрочено дело. Важното е, че искът е внесен. Иначе по същинската част, която е свързана с дейностите, които да доведат до преценка за взимането на окончателно решение, според мен също върви добре. Ние предложихме да бъде. . . удължение до януари месец, за да се изнесат допълнителни
параметри от тези, които ни интересуват, свързани с цената на строителството, цената на тока и финансирането. Руската страна предложи да е още по-дълъг срокът, защото. . .

Водеща: Краят на март.

Тр. Трайков: . . . защото самите те, самите те прецениха, че . . . .

Водеща: Какво печели обаче България от това непрекъснато увеличаване, удължаване тоест на срока за окончателното решение?

Тр. Трайков: Какво печели?

Водеща: Какво печелим, но и какво губим? Непрекъснато се удължава. Сега има ново споразумение. Вероятно то няма да е последното май, нали така?

Тр. Трайков: Сега е до края на март, което е достатъчно дълъг срок. Пак повтарям, искането да бъде до март, а не до януари беше от руската страна. Това какво ви говори? Говори, че и двете страни имат да свършат неща. Какво печели? Мисля, че е много ясно. Решения за такива огромни суми не се взимат със затворени очи.
Когато всичко е ясно, анализирано, потвърдено и сложено на масата, преди да вземем каквото и да било решение, ние ща обявим всички параметри - цена на инвестиции, цена на тока, срок на изплащане, развитие на пазара в България и в региона, отражение върху българския пазар.

Водеща: Последен въпрос. Моля ви за кратък отговор. Руската страна е готова да предостави като кредит цялата сума, необходима за финансирането на "Белене". Това става ясно от едно интервю на зам.-шефа на руската "Росатом" Кирил Комаров, публикувано в
"Интерфакс". Това удовлетворява ли българската държава?

Тр. Трайков: Те и досега са казвали, че са готови да предоставят цялата сума, но никога не сме стигали до спецификата на това какви са параметрите на финансирането. Винаги отговорът е бил нещо от рода на: каква сума - колкото е необходимо; за какъв срок - за
колкото трябва; с каква лихва - с ниска лихва. Всичките тези неща ние искаме да ги имаме разписани, сметнати и подписани. Освен това винаги сме казвали, че държим за максимално голямо и участие и на трети страни.

Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.