Интервю с Майкъл Дукакис - кандидат-президент през 1988 г.

Той е доказателство, че в политиката сигурни победи няма. Като кандидат-президент на демократите през 1988 г. Майкъл Дукакис води срещу Джордж Буш-старши със 17 процента, но на финалната права е сразен в една от най-агресивните и негативни кампании в американските избори. След три мандата като губернатор на Масачузетс и във времената, когато наричат Рейгъновата администрация износена, той е надежда за демократите, но противниците му го наричат прекалено либерален и мек с престъпниците. А рекламен клип показа как в нелепа поза кара танк. Кампанията му се превръща в поражение. Майкъл Дукакис, демократът, за когото победата и поражението са част от една и съща история, който днес знае какъв е вкусът на обратите в политиката и който дочака победата на демократите като подарък за рождения си ден.

Пожелахте ли си нещо по случай рождения си ден?

Майкъл Дукакис:
Утре, както бих казал на гръцки, утре да победим на изборите. Това е най-голямото ми желание, но стига вече, хайде, давайте въпроси вече.

Въпрос:
Как виждате утрешна Америка?

М. Дукакис:
Определено сме готови за промяна, но според мен тази страна продължава да не е съвсем наясно точно какво става, какво й се случва и накъде сме се упътили. Вижте, изправени сме срещу сериозен проблем както в международен план, така и вътре в страната. И сега ще трябва съвсем различен тип лидерство в продължение на 20-25 години. Още от времето след Рейгън насам ни се казваше, че трябва само да свием ръководството, да оставим пазарът да функционира и всичко ще е наред. Като демократ никога не съм вярвал в това. Наистина ни е необходима промяна из основи, включително и в международен план, но ще видим.

Въпрос:
А външната политика? Твърдят, че се различават във външната политика. Вярвате ли им?

М. Дукакис:
Има огромна разлика между Обама и Маккейн по отношение на външната политика. Хората като Маккейн и като мен са деца на студената война. Ние израснахме във времето на студената война и студената война формира целия ни поглед върху света. Така стояха нещата тогава - Съединените щати и Западът срещу Изтока, Съветския съюз, Източна Европа, комунистическия свят и България като част от него.
Е, днес Съветският съюз го няма, отиде си и светът вече е много различен. Вече няма такова нещо като единствена световна свръхсила. Ако Съединените щати решат да започват да наричат себе си свръхсила, тогава ще имаме голям проблем. И както гърците казват, високомерие, когато си мислиш, че можеш всичко. Това е причинило ужасни неща и на нас, и на подхода ни към света. Ирак е само един от примерите. Това не означава, че САЩ не трябва да се опитват да играят ролята на лидер, но то ще трябва да е под формата на нещо, което наричаме лидерство чрез сътрудничество. Не може да има ситуация, в която Съединените щати да кажат: ето какво искаме да прави светът, и то да стане.

Тези дни са безвъзвратно отминали. Маккейн не го разбира. Той си е дете на студената война. За него всичко е приятели и врагове, а утрешният свят е нещо различно. А Обама е много по-млад и мисля, със съвсем различен подход към нещата. Той определено смята, че действително трябва да водим разговор с хората, дори и те да са врагове, като Ицхак Рабин, който казваше: ако не разговаряш с враговете си, не можеш да постигнеш мир. Трябва да говорим с хората, да говорим със сирийците, да говорим с руснаците.

Въпрос:
Смятате ли, че Балканите ще бъдат в политическия дневен ред на утрешната външна политика?

М. Дукакис:
Определено да. Зад него има много силна група гръцки американци, които естествено го подкрепят. Като цяло гръцката общност и други сплотени общности могат да имат много по-силно влияние при администрацията на Обама, отколкото имаха при Буш, или пък биха имали при Маккейн. Естествено ние ще наблюдаваме съвсем отблизо действията на Обама и хората му, за да бъдат Балканите важна част от американската външна политика.

Въпрос:
Смятате ли, че Америка ще промени отношението си към страни като България, които са били на страната на Буш в Ирак?

М. Дукакис:
Не виждам причина нашето отношение при новата администрация да е по-различно към България от това, което е било в миналото. Мнозина от нас бяха против войната в Ирак. Това не означава, че сме били недоволни от държавите, които бяха "за", но това е било за тогава, а ние вървим напред. Не мисля, че това трябва да има някакво отражение върху отношенията с България. Искам да кажа, че България е съществена част от Балканите и това е регион, с който трябва да работим много тясно.

Въпрос:
Познавате ли г-н Обама лично?

М. Дукакис:
Да, срещали сме се. Аз го познавам, той ме познава и държа да отбележа, че съм впечатлен от кампанията му. Бил съм на неговото място - кандидат за президентския пост, и знам колко е трудно, колко дълга е кампанията. Но като кандидат той израстна, стана по-скоро силен, отколкото по-слаб. Много интересен е контрастът в развитието на кампанията между него и Маккейн. Маккейн губи от старото си аз и честно казано, това донякъде според мен е жалко, докато Обама израсна и успя да убеди множеството американци, че е готов да оглави САЩ на поста президент.

Въпрос:
Какво се промени в САЩ в сравнение отпреди 20 години, когато
вие се кандидатирахте за президент? Тогава говореха, че сте загубили, понеже сте били по-мек по определени проблеми. Сега Обама е, така да се каже, по-мекият кандидат и печели от това.

М. Дукакис:
Е, изборите се различават. Мнозина от нас през 1988 г. виждаха приближаването на икономическа катастрофа, но тя настъпи едва година-две по-късно. Тогава настъпи много тежък икономически спад. Едва когато Клинтън спечели изборите, преобърна нещата и така икономическата ситуация е много различна. Мисля, че и международната ситуация е доста различна. Ако си спомняте, когато Буш спечели, много от хората ме обвиняваха, че съм противник на едностранния подход, а това звучеше почти като порнография. Е, добре, такъв съм. Убеден съм, че САЩ не могат да прилагат управлението, което трябва. Ако не се нахвърляме върху хората, а подхождаме по-меко и кротко, това означава, че разбираме новия свят, и това не е вече времето, когато САЩ могат да кажат: в мене е ножът, в мене е и хлябът. Просто не става така. Точно това се опитахме да направим в Ирак и затова се получи такава каша. Може би малко бях изпреварил времето си тогава. По онова време тъкмо Горбачов започваше своя път в Русия. Погледнах Горбачов и казах: слушайте, това е съвсем различен тип руски ръководител от онези, които познавам. Той е силно различен от тях. Говоря за 1987-1988 г. Наистина не съзнавахме колко различен е той. Беше готов да поведе промяната в Съветския съюз. Възможно е да съм бил изпреварил времето с няколко години, не знам, но няма значение. Нещата са такива, каквито са.

Въпрос:
Кой определя правилата за кампанията - медиите, законът, социалните мрежи като "Фейсбук", играят ли важна роля?

М. Дукакис:
Не съм сигурен, че интернет играе някаква важна роля като вид социална мрежа. Това, което Обама успя да направи в тази конкретна кампания, е да докаже две неща - първо, че може да се набере огромна сума средства за кампанията от много голям брой сравнително дребни дарители. В момента Обама има 3 и половина милиона дарители, като средната вноска от тях е около 75 долара, но това определено е най-добрият начин да се набират средства освен от лобисти и други групи със специален интерес. Така че първото, което успяхме да постигнем, беше събирането на рекордно големи суми от рекордно голям брой хора. И второто нещо е, че интернет служи като прекрасен инструмент за организиране на партийните активи по места.

Въпрос:
Смятате ли, че в образа на Обама американците искат да възкресят Кенеди, още повече, че сме в Масачузетс, щатът на Кенеди, на който вие сте били губернатор?

М. Дукакис:
Има доста сходства между Кенеди и Обама, най-малкото Кенеди беше католик. И ако бяхте тук през 1960 г., щяхте да се убедите, че кандидат католик тогава поемаше дори по-тежко бреме, отколкото сега кандидат афроамериканец. Просто имаше хора, които отказваха да приемат мисълта за кандидат католик. Кенеди лично е прекарвал часове наред да говори пред вярващи протестанти в опит да ги убеди, че ако бъде избран, Ватиканът няма да се настрои срещу САЩ, нещо, което звучи абсурдно в наши дни. Много сериозен въпрос беше. И второто - и Кенеди беше млад... Определено смяташе, че правителството има да играе важна роля за икономиката, образованието, здравеопазването и т.н. Беше наистина на "ти" с останалия свят и международната политика. Живял е известно време в Англия, баща му е бил посланик, така, както Обама е живял в Индонезия. А и Обама ще поеме поста в сходен период като Кенеди - икономическа рецесия, толкова много прилики. И Обама ще има зад себе си Конгрес, контролиран от демократите. Има много сходства, има и прекрасни възможности.

Водещ:
Това беше Майкъл Дукакис, който загуби изборите през 1988 г., точно преди 20 години, но сега неговият човек спечели.