Студентски общежития в Берлин

В студентските общежития в Берлин сигурността зависи най-вече от самите студенти. Разчита се, че те са зрели хора, които могат сами да се грижат за мястото, където живеят. Очевидно това дава добър резултат, но пълна идилия не съществува. Ето как всъщност изглеждат берлинските общежития за студенти.

В Берлин няма „Студентски град”. Общежитията са пръснати из кварталите на града, направо са „социализирани” в тях. Тук например между блоковете има студентско общежитие. Преди не много отдавна и аз бях един от обитателите му. Всеки има ключ и за външната врата. Достъпът на външни лица е отговорност на обитателите.

Общо 36 общежития има в Берлин. С управлението им се занимава фирма Studentenwerk. Тя се финансира от общинския бюджет, от студентски вноски за социални дейности и от оборота, който реализира. В централата на фирмата имаме уговорка с Юрген Моргенщерн. Той разказва, че портиери в общежитията отдавна вече няма.

Юрген Моргенщерн, говорител на „Щудентенверк”:
- Разходите в общежитията се покриват от наемателите. Ако има портиери, студентите ще трябва да плащат за тях. Изхождаме от факта, че при нас живеят възрастни хора на по 18, 20, 21 години, които трябва да се чустват в общежитията като вкъщи. Те имат същите права и задължения, както и в домовете си.

Това е едно от най-модерните берлински общежития. До вътрешността му се достига чрез карта. Г-н Моргенщерн показва, че отваря неговата външна врата, но не и някое от студенските жилища. В това общо помещение могат да се правят партита и да се канят външни лица. Отговорността носят живущите.

За да видим все пак как изглежда отвътре едно берлинско общежитие, се отправяме към най-западната част на града. В студентски коплекс от осем малки блокчета живее Ивелина Иванова. Кухнята тя си дели с останалите наематели от етажа. Въпреки, че е за общо ползване, от хладилника досега нищо не е изчезвало. Апартаментът й е светъл и уютен.

Ивелина Иванова, студентка:
- Изключително много се радвам, че съм тук, защото има ред. Аз този ред съм го уважавала и преди, когато живеех в България и винаги ще го уважавам. Тука няма проблеми. Веднага, когато има нещо нередно, нещо счупено, което ти прави впечатление и не ти харесва, винаги се обаждаш на домоуправителя и той ти го оправя. Така че тука всеки пази, да не говорим за реда и хигиената.

Ивелина се чувства абсолютно сигурна в своето общежитие. И аз се чуствах така, навремето в моето. Пред злото обаче няма прегради. През 2008-ма името на моето общежитие влезе в криминалните хроники. В една от стаите полицията открила труповете на двама души, убити по брутален начин. В Берлин залагат предимно на съвестта на обитателите. Тя би трябвало да показва разликата между добро и зло.