Български следи в Рим

Както всяка година, на 24 май български държавници и интелектуалци ще се поклонят на светите за всеки българин места, свързани с делото на братята Кирил и Методий. Кога се слага началото на тази традиция и защо делото на светите братя оставя трайни следи във Вечния град - вижте в репортажа.

Дълбоко в сърцето на Вечния град е гробът на Константин Кирил Философ.
В една от най-старите базилики „Сан Клементе" - или Храма на словото, както я наричат. На входа мраморна кутия е изписана с текстове от Асеманиевото евангелие на глаголица. Очертан е и пътят на братята
Кирил и Методий до Рим, където преди повече от 1 100 години ги посрещат с почести.

Братята даряват откритите от тях мощи на Свети Климент Римски и извоюват равнопоставеност на славянския език на латинския и гръцкия. Лично папа Адриан Втори освещава славянските книги, написани на създадената от Кирил и Методий азбука. Увековечили делото си в Рим славянските просветители остават завинаги свързани с бурната му история. Наполеон решава да събори базиликата "Сан Клементе", защото се е изпречила на пътя на замисления от него триумфален булевард. Намерението му се проваля.

Гробът на Константин Кирил Философ обаче остава празен - Светите мощи изчезват. Историята за намирането им през 60-те години на 20 век е като от роман на Дан Браун. Открива ги ирландецът падре Бойл. В семеен параклис край Анкона на знатна фамилия в ковчеже се пазят част от мощите на Свети
Кирил. Те са върнати в базиликата "Сан Клементе" и са зазидани в
олтара.

За тържествената церемония през ноември 1963 година, на която лично присъства папа Павел VІ, разказва Асен Марчевски - българският преводач на 3-ма папи в книгата си „Италиански потайности":
„Нещо изключително важно за нас , българите: по лично нареждане на
папата, обредът по връщането на мощите на Свети Кирил е отслужен от
българин - от католическия екзарх Кирил Куртев. И не само това-
поканен е и българският посланик в Рим. Една твърде смела стъпка на
Светия отец - той кани на един чисто католически ритуал посланик на
тогавашен комунистически режим. Но с това си решение папата е желаел
да подчертае изключителното значение на България и българите към
опазване на делото на светите братя..."

Българският посланик отива на церемонията. Ледовете между Ватикана и
държавното ръководство на България леко започват да се топят. На 24
юни 1975 година папа Павел VІ приема във Ватикана първата официална
българска делегация, начело с Тодор Живков. Марчевски разказва Тодор Живков се държа добре като оратор, беше се подготвил. Разбира се, не пропусна да пусне тук-там по някоя и друга правешка шега. Като се "филтрира" внимателно при превода и това минава, и то успешно, дори пред самия римски папа.

Българската делегация изпълнява набелязаната мисия. Вратите на Ватиката се отварят за наши учени.Слага се началото на традицията на 24 май папата да приема делегация от български държавници и интелектуалци. Тя не е нарушена и по време на процеса срещу Сергей Антонов. Изключително важен знак за България и света. Асен Марчевски си спомня думите на папа Йоан Павел Втори по време на аудиенцията.
"Каза го ясно и открито: народ, за който полският княз Владислав Варненчик е дал живота си през 1444 година, не може да стреля по поляк..."

През 2002 година Папа Йоан Павел Втори заявява още по-категорично, че
българската следа е една инсинуация. Казва го в България, при
историческото си посещение за 24 май. В знак на дълбока обич Светият
отец предоставя на България една от най-красивите базилики в Рим
"Свети Викентий и Анастасий", в която са съхранени сърцата на 25-ма
папи. Вече я наричат "българската църква". 10 години в нея, в сърцето на Вечния град, се служи на църковно-славянски - в прослава на делото на Светите братя Кирил и Методий. Обявени от папа Йоан Павел Втори за покровители на Европа.