Силните и слаби страни на Бюджет 2013

За какво говори намаляването на средствата за ваучери за храна и кои са силните и слабите страни на Бюджет 2013 - интервю на Цвети Борисова с Петър Ганев - анализатор от Института за пазарна икономика.

БНТ:
- За какво говори намаляването на средствата за ваучери за храна в бюджета за следващата година?

Петър Ганев, анализатор, ИПИ:
- Най-вероятно говори за желанието различни дупки в бюджета и в данъчните закони по някакъв начин да се запълнят. На практика ваучерът е тип данъчна преференция - плащане към работника, което не се облага по никакъв начин. Както и да го представяме, очевидно работникът би предпочел пари пред ваучер, който може да използва само за храна, но така или иначе така разписано в законите на практика имаме разписано едно данъчно облекчение, което създава един изкуствен бизнес, който зависи от това облекчение, от който се възползват обикновено най-големите компании. Тази квота няма как всеки един работник да попадне в нейното използване.

БНТ:
- Как ще се отрази намаляването на тези средства за следващата година на бюджета, на икономиката, на бизнеса?

Петър Ганев, анализатор, ИПИ:
- Големият ефект ще бъде върху бизнеса, който се занимава с предоставянето на тези ваучери, те са зависими от тази квота. Ефект ще има за тях, нормално, когато си зависим от правителството, ти си най-податлив на неговите решения. Ефект ще има и за тези работници, които няма да получат ваучер, заради по-малката квота. При тях ще има някакъв ефект, но пък ако вместо ваучер получат пари, това ще бъде от полза за тях, защото ще им даде повече избор.

БНТ:
- По отношение на бюджета за следващата година, който влиза в пленарна зала за второ четене, как го оценявате вие, кои са силните и слабите му страни?

Петър Ганев, анализатор, ИПИ:
- Силните страни са, че донякъде е спокоен бюджет - спазва това, което беше през последните години. Като обща фискална рамка нещата стоят сравнително добре, винаги може по-добре. Обещахме, че дефицитът ще намалява, той се запазва горе-долу като тази година, но го има това спокойствие и от чуждите наблюдатели, че ако този бюджет така влезе и се изпълни, страната ни ще бъде финансово стабилна. Големият недостатък обаче е, че има много структурни неща, които куцат. Най-големият пример е по отношение на здравето и всички виждаме какво се случва последните дни. Министърът на здравеопазването се сменя на всяка една-две години, никой не смее реално да промени тази система, тъй като има един общ кюп, всички плащаме в този общ кюп, но е видно че качеството не се подобрява и по-скоро има много сериозно прахосване на пари.

БНТ:
- Има ли във фискалната програма за следващата година предвидени мерки за стимулиране на икономиката ни?

Петър Ганев, анализатор, ИПИ:
- Няма нищо различно в Бюджет 2013, което изведнъж да даде тласък на икономиката ни. Много от проблемите не са в самия бюджет - за какво и как да се харчи, а са в структурните неща, които по един или друг начин си взаимодействат с бюджета, а това са: гъвкав ли е пазарът на труда, имат ли свобода хората, възможно ли е път да бъде построен с концесия, вместо да се чакат евросредства, т.е. много въпроси, които са в други закони, други политики, а не директно в бюджета.

БНТ:
- Какво може да се направи, според вас, при сегашните реалности и възможности, за да се стимулира икономиката и потреблението в България?

Петър Ганев, анализатор, ИПИ:
- В по-голяма степен, според мен, фокусът трябва да е наситна в други закони - не толкова бюджетът. В структурните закони това, което категорично се вижда от данните е, че имаме доста сериозен проблем с пазара на труда. Една доста висока илюзорна заетост преди кризата, главно заради бума в строителството, затова че млади, нискоквалифицирани кадри бяха наети. Когато това изчезна, се оказа, че тези хора няма къде да работят и заетостта спада постоянно. Причина трябва да се търси в образованието - там има проблеми, в бизнеса също, но една от причините е и липсата на гъвкавост в нашето трудово законодателство.

БНТ:
- Има ли нещо, което трябва да се промени в бюджета между първо и второ четене?

Петър Ганев, анализатор, ИПИ:
- Това, което трябва да се промени е, може би, да има повече автоматични механизми. Т.е. бюджетът в крайна сметка залага на един сценарий и залага и съответните разходи. После ако този сценарий не се изпълни, какво правим? Към момента в бюджета няма нищо автоматично, което да ни казва какво правим - т.е. ако влезем в някакъв негативен сценарий - било заради Европа, или война в Близкия Изток, или където и да било, това би означавало по-голяма дупка в бюджета.