"Отвъд границите": Доминик Стайкова - Внимание, киви!

Докато с Доминик си говорим, тя е в Лондон, където живее от пет години. Там завършва King’s College, а в момента прави тригодишен стаж в счетоводна фирма. Споделя ми, че много харесва британската столица, но на мен ми е интересно след спокойното детство в Нова Зеландия и веселото, и безгрижно израстване в България, не я ли изморява динамиката на този мегаполис.

О, да, аз много харесвам Лондон, но понякога имам чувството, че трябва да отида някъде другаде, за да си почина. Случвало ми е в петък вечер да си взема самолета, да се прибера в 3 през нощта в София и после да кацна обратно в Лондон в 1 през нощта в понеделник. Чувствам се отпочинала така, защото съм отишла на едно спокойно място.

Попитах я и за любимото ѝ място в Лондон, тя ми отговори, че то често се променя.

В момента имам един любим пазар, казва се Broadway Market. Там всяка събота продават готова храна, цветя, много е красиво.

Български с “киви” акцент

Доминик е израснала в Нова Зеландия, а в България е била само лятото преди да се приберат окончателно. Въпреки че българският не е бил напълно чужд за нея, той е бил сериозно предизвикателство при прибирането. Когато я питах как се справяше с него, когато се преместиха в България, тя ми отговори:

Много зле (смее се) Винаги съм разбирала български. Нашите са ми говорили на български, а имаше един период, в който баба ми живееше при нас в Нова Зеландия и тя също ми говореше на български. Ходех и на българско училище 1-2 години в Окланд. Затова разбирах, но не можех да говоря много добре и едвам четях.

Като дойдох в България беше пълен шок (смее се) Първата година в училище доста ми се подиграваха. Аз и до ден днешен си построявам изречението на английски в главата, но сега превеждам фрази, които не мога да използвам буквално на български, защото нямат такова значение. Имах много смешен английски акцент, който сега се проявява леко.

Но всичко идва с времето си и днес вкъщи си говорят на български.

Започнах да чета много на български. Първото лято взимах български книги, четях ги и след това ги преписвах. Наистина не можех да формулирам едно изречение от начало до край без да използвам английски думи. Първоначално като се прибирахме вкъщи с брат ми разказвахме на родителите ми какво се е случило в училище на английски, но постепенно започнахме да говорим все повече и повече на български и мисля, че през втората година вече си говорихме на български вкъщи.

А какви бяха книгите, които четеше и преписваше?

Четях Агата Кристи много, но всъщност, когато започнах това с преписването, бяхме във Варна, на гости на едни приятели. Те обаче са учени и нямаха никакви книги, подходящи за едно дете на 11 години. Единствената книга, която можех да чета беше Quo Vadis – в нея става въпрос за Римската империя по времето на император Нерон.

Днес Доминик говори български свободно и умело. Използва различни английски изрази и фрази, което е нещо типично за мнозинството от младите хора днес. Попитах я все пак, дали българският още е предизвикателство за нея по някакъв начин.

Все още има думи, които първо ми идват на английски, но имам проблем с граматиката и с времената на глаголите. Когато разказвам история от миналото, на която не съм присъствала, говоря все едно съм била там и приятелите ми много ми се смеят. Може би това ми е най-голямата слабост.

На какъв език мислиш?

Като сънувам мисля на английски. Когато живях в България, имаше един момент, в който май мислех на български, но ето например аз просто не мога да смятам на български. Когато кажа “седем плюс пет” трябва да си го преведа на английски, за да успея да го сметна (смее се).

Днес живееш в Лондон, където говорят един много по-различен английски от този в Нова Зеландия. Промени ли се акцентът ти?

Акцентът ми на английски със сигурност се е променил. Като дойдох в България, в часовете по английски изобщо не ме разбираха с този новозеландски акцент. Сега, когато съм в Англия и говоря с някого от Австралия или Нова Зеландия, ми се завръща “киви акцентът” (смее се).

Щастие, киви, земетресения, "Властелинът"

В подзаглавието са изредени четирите асоциации, които може би първи изникват в главата ни, когато чуем името Нова Зеландия. Първо попитах Доминик за щастието и спокойствието, което сякаш е неизменна част от живота там.

Там наистина е много спокойно. Моите спомени са свързани с една подреденост, която е постигната сравнително лесно. Все пак там живеят по-малко от 5 милиона човека, а и инфраструктурата е такава, просто защото е нова държава. А хората наистина са изключително мили. Когато бях малка си говорехме, че ако наистина дойде някой бездомен човек и каже, че няма къде да спи, новозеландците ще го приютят. Те са такива хора. Наистина държавата отговаря на образа, който хората имат за нея.

А как изглеждаше образованието там, ти си ходила на училище в Окланд?

В училище процесът е така организиран, че да се съобразява с темпото на развитие и силните страни на всеки индивидуално. Няма сравнение между децата. Сериозен фокус има и върху ученето навън. Много често ни водеха на интересни места, ходехме на лагери. Посещавахме плажове, скали, пещери. Учеха ни как да ползваме компас например. Не знам дали го е имало в България това.

Отговорих по-скоро отрицателно и попитах Доминик какво са учили за местното население и култура там – тази на маорите.

В училище учихме маорски танци и песни. Дори знаците по улицата са на английски и на маорски. Ходили сме на лагери и са ни показвали традиционните морски къщи, обичаите. Например преди да влезеш в къщата им, трябва да обявиш дали си приятел или враг. Отделяха доста внимание да научим за тях и културата им.

"Maori Man", Автор: Graham Crumb

С какви хора общувахте там, откъде идваха те и откъде бяха съучениците ти?

Новозеландците са или маори, или хора, които са се пресели в Европа преди 2-3 поколения. Имаше, разбира се, и хора като нашето семейство, които са се преместили сравнително скоро, но повечето от Европа бяха от няколко поколения – основно от Холандия, Англия или Ирландия. Имаше много дошли от Китай, Индия. Класът ми беше смесица от хора от цял цвят.

Киви е може би най-популярното животно, което живее в Нова Зеландия. Малката птица, единствена по рода си - без опашка, която не може и да лети, е символ на тихоокеанската държава.

В училище ни караха да се запознаем с флората и фауната. Киви съм виждала в зоопарк и веднъж наистина, когато пътувахме да караме ски. Те са будни през нощта само. Но е много интересно, защото докато пътуваш там има знаци “Внимание! Киви”. В Нова Зеландия има много уникални животни, но няма опасни такива – всички опасни са в Австралия.“

"Tokoeka", Автор: Glen Fergus

А във водата?

Около Нова Зеландия има мрежа във водата и от време на време някоя акула успява да премине мрежата, но като цяло е безопасно. Имаше много корали във водата, които не са опасни, но може да се получи инфекция от тях, затова беше задължително на някои плажове да влизаме с екипировка във водата.

Страната е известна в цял свят с многообразните си природни форми и релеф – планини, долини, хълмове. Какво помниш ти от цялото това многобразие?

Островът се е издигнал от земетресения и природните форми много рязко се променят. Например можеш да си вървиш по равно поле и изведнъж да се окаже, че всъщност това е скала, която е много рязко изрязана. Затова и планините са толкова интересни, защото са много непоследователни.

Земетресенията и в момента са често явление...

(смее се) Да, между другото, беше нещо доста нормално. Там е построено така, че само в центъра на Окланд има високи сгради. Няма я тази практика като в България, когато има земетресение да се излиза навън. Просто си заставаш под вратата или под някоя повърхност.

Предполагам, че пътуванията до Австралия са били чести?

Баща ми работеше в Австралия три години и пътуваше от понеделник до четвъртък. И ние ходихме често. В училище ни учиха, че Австралия е толкова близко, че хората ходят да си купуват плодове и зеленчуци от там и се връщат обратно. А полетът всъщност е три часа поне (смее се) Но понеже е най-близкото нещо, така им се струва.

Интересният релеф и разнообразната природа са основната причина големи острова на Нова Зеландия – Северен и Южен, които представляват около 98% от територията на страната, да бъдат избрани за снимките на култовата филмова поредица на Питър Джаксън “Властелинът на пръстените” по романа на Дж. Р. Р. Толкин. Като фен на историята нямах търпение да попитам Доминик за атмосферата покрай премиерата и успеха на трилогията.

Бях още в Нова Зеландия, когато излязоха първия и втория филм. И беше наистина голяма работа, защото с поредицата Нова Зеландия стана още по-популярна. Говореше се навсякъде за природата ѝ. Нямаше как да не се почувстваш горд от това. В училище се обсъждаше постоянно, гледахме филмите в една зала с класа.

Какво ти липсва от Нова Зеландия?

Сега в Лондон ми липсва природата. Когато бях малка (в Нова Зеландия – б.а.) всеки уикенд ходихме на някой различен плаж, различна планина, там има места, които са уникални. Средата е много разпускаща и спокойна и няма нищо общо с динамичния Лондон.

България

Доминик ми споделя, че първите месеци обратно в България далеч не са били лесни за нея.

Аз много харесвам България. Много ми се промениха впечатленията. Когато се преместихме в България, с брат ми в началото бяхме малко стреснати, защото животът в България нямаше нищо общо с ежедневието, с което бяхме свикнали. Имаше моменти, в които искахме да се приберем в Нова Зеландия. Но с времето и аз се приобщих и сега изпитвам едно много носталгично чувство към България.

Как родителите ти са се решили на тази стъпка да се преместите? Нова Зеландия е буквално на другия край на света.

Доста често повдигаме тази тема и имам чувството, че всеки път получавам различен отговор. Родителите ми са искали да изпитат нещо различно веднага след промените. Първоначалната им идея е била да отидат в Нова Зеландия и да пробват за шест месеца, а тези шест месеца се превърнаха в 15 години.

А как им се струва на тях България днес – почти 30 години след падането на Желязната завеса?

Много различно. Ние се върнахме в България през 2006 година. Родителите ми разказват, че тогава сме се прибрали и те са видели, че България няма нищо общо с това, което помнят. Видели са възможности и затова се преместихме обратно.

Доминик ми споделя, че голямата разлика между новозеландци и българи, която е усетила първоначално е, че в България веднага се е набивало на очи, че си чужденец, докато в Нова Зеландия това е било абсолютно без значение. Затова и в първите дни след завръщането им, тя се е чувствала не напълно на мястото си. Но днес споделя:

Преди време, когато ме питаха “Откъде си?”, отговарях, че съм от Нова Зеландия. А баба ме сръчкваше и казваше "Ти си българка" (смее се). Но в последните години, когато ми зададат същия въпрос, винаги казвам, че съм българка.

С куфар в ръка

Докъде беше последното пътешествие?

Мисля, че последното ми пътуване беше до Швеция на гости на една приятелка от университета. Гледам да се възползвам, докато съм във Великобритания да пътувам често за уикенда или да си взимам 2-3 дена отпуска, защото е много лесно и евтино.

Коя е най-отдалечената дестинация, която си посетила?

Може би най-интересно място бяха Куковите острови. Те са много диви, там се стига с един самолет с перки, кацаш на летище, което е буквално барака. Няма писта, на която да кацне самолета, има черен път. Супер диво е. Има гора от кокосови палми, наистина не съм виждала такъв цвят на водата. Популярна дестинация е за гмуркания, защото има много корали.

Кои са мечтаните дестинации?

Южна и Централна Америка.

А любимото място за почивка?

Обичам много да ходя в планината и много често през лятото ходим в Пирин, до Банско. И от там ходим с родителите ми из планината и това много ме успокоява.

Каква е разликата между българските и новозеландските планини?

И двете са уникални. Българската природа е много подценена сред чужденците. Иначе разликата е, че българските планини са по-последователни, можеш да проследиш как се променя релефът от северна към южна България. В Нова Зеландия е много рязко – тук има планина, до нея има хълм, изведнъж има кратер, до него гейзери.

Каква е разликата между българските и новозеландските плажове?

Новозеландските плажове са диви. Нямат хотели и постройки покрай ивицата. Няма поставени навсякъде чадъри и заведенията като в България. Има много силен прилив и отлив. Има плажове, които при прилив са един метър, а при отлив можеш да ходиш километър, за да стигнеш до водата. Там заради силните прилив и отлив спасителите не хващат тен на плажа, а са във водата, защото е опасно. И между другото мисля, че морето (Тасманова море – б.а.) е по-опасно от Океана.

Каква е разликата между хората в България и Нова Зеландия?

(смее се) В Нова Зеландия хората са много мили, но пък в България всеки има характер и е особен по някакъв начин.

За какво мечтаеш?

Мечтая да пътувам нон-стоп и без ограничения. Днес да кажа “Искам да отида в Мексико” и утре да съм там.