"Аз карам велосипед, последвай ме" - поход из София

Владимир Джувинов - колоездачен клуб "Крива спица" - Пловдив: "През деня се минават различни маршрути от порядъка на 20-30 км".

Петър Велков - колоездач: "Първо е моментът, в който ти осъзнаваш пълната свобода".

Петър и Владимир - програмисти по професия, колоездачи по душа. Изминават по 7-8 хиляди километра на две гуми. Срещнали се на поредния планински маратон в Родопите. И двамата учили в чужбина, но се върнали. Петър вече може да се похвали, че е посетил 100-те национални исторически обекта.

Петър - колоездач: "Избрах обиколката на България като един подобаващ начин да се върна вкъщи нали пак да си опозная за втори път родината. Взех една празна книжка, излязох от вкъщи с колелото и се прибрах месец и половина по-късно със 100 печата".

И така печат след печат за 44 дни и 4 368 километра на колело. Видял и добро и лошото в хората - най-големият му спомен - колелото, с което обиколил България било откраднато на Лъвов мост. Казва си: "дано поне да го карат". Никога обаче няма да забрави Жоро от село Момчиловци над Смолян - пристигнал късно, влязъл в местната кръчма да вечеря. 5 минути по-късно:

Петър - колоездач: "Вече пеехме родопски песни, включително и "Торнал е Тодю" - единствената родопска песен , в която се пее за работа. Не ми дадоха да ходя да спя на палатка. Жоро ме прибра да спя у тях".

Из Родопите над 120 любители на колоезденето организират маратони- 24 часа нон стоп каране с неочаквани изненади.

Владимир Джувинов - колоездачен клуб ,,Крива спица" - Пловдив: "Цялото това нещо е едно огромно преживяване. На мен ми се е случвало на няколко пъти да попадна в стадо от диви глигани".

И от България към Гърция, може Румъния, Италия, Франция - това е картина от живота на Цветан. За година навъртял 10 хиляди километра, с усмивка казва, че това е малко повече от километража на автомобила му. С усмивка си спомня за маратона във Франция - 1200 километра - свобода и красота.

Цветан Близнаков - колоездач: "Франция е място, в което всеки боготвори колоезденето и хората бяха наизлезли по улиците - ръкопляскаха ни денонощно, бяха сложили масички с ядене - хапване, пийване - подкрепителни пунктове от себе си, без никой да им помага и ни се радваха безкрайно".

Сблъсквайки се с българските реалности Цветан споделя, че у нас шофьорите са все по-дисциплинирани и пазят колоездачите. Но апелира към велосипедистите да не нарушават правилата и да носят своята застраховка за по-голяма сигурност - под формата на светлоотразителна жилетка.