Деца искат справедлива присъда за прегазените им връстници край Лесидрен

Черни тениски - така ни посрещат в класната стая. "Да пазим децата на пътя" - това е каузата им откак са загубили Вили. Казват, че светът трябва да се промени. Че трябва да се спре с безумното шофиране, което убива. Заради Вили и не само заради нея.

Весела: Продължаваме да се борим, каквото е и мотото ни, от есето на Вили - да се борим за мечтите си.

Вили им завеща тази мисъл, че човек не трябва да се отказва. А тя и Марино останаха на 16 през лятната ваканция. Помете ги край пътя Филип Михайлов. В деня на трагедията всички твърдяха, че той се е състезавал с друг шофьор на правата отсечка точно след табелата на селото. През декември той отрече да е виновен и прехвърля вината.

Филип Михайлов: Другият, за когото говори, дори не е арестуван. А две деца ги няма.

Петър: Тя е на по-добро място, където няма граници за мечтите, тя имаше големи мечти и имаше голям потенциал да ги сбъдне.

16-годишните момчета и момичета не искат да повярват, че два човешки живота може да струват само няколко години лишаване от свобода, каквото наказание предвижда повдигнатото обвинение. И настояват да бъдат в съдебната зала, за да слушат.

Весела: Надяваме се Темида да отсъди правилно, искаме да имаме бъдеще в България, за това за нас е важно решението на съда.

Сияна: Така както ние отиваме сега там, така и много други деца и родители са били в нашето положение.

Човек не трябва да навежда глава - говорят още момчетата и момичетата с черни фланелки. Надяват се да видят, че има смисъл. А в училище Васил Левски в Троян един чин е празен.

БНТ: Тези рози винаги ли са тук? - След случая, да. Мястото не е заето и ще остане така. Ние сме 27 и ще бъдем толкова завинаги.

Съдът ще отсъди колко струват празните чинове и ограбеното бъдеще на 2 деца. Утре е само началото.