Как се подготвя елитът на военните формирования в Българската армия?

Наричат ги едно от най-елитните военни формирования в Българската армия. Редиците им са съставени единствено от войници, преминали изключително строги тестове.

Изискванията към физическата и психическата им издръжливост са безкомпромисни. Очакванията за уменията и реакциите им в извънредни ситуации също. Момчета, които нямат право на грешка. Подготвени са за всякакви ситуации-от това да спасят човек в нужда, до това да разбият терористична група. Те са онези, които пазят границите ни, които скачат от хеликоптер в горяща сграда, за да спасят обитателите ѝ.

Те са момчетата, за които войната е много повече от екшън сцена в холивудски филм. Те са войниците от 68-ма бригада „Специални сили“.

Бригаден генерал Явор Матеев, командир на 68-ма бригада "Специални сили": Без нашето участие няма как да мине всяка една трудна ситуация в страната. Това мисля, че са неща, които сами по себе си говорят, че на Специалните сили се разчита и, че се оценява това, което те могат. Силно се надявам, че това се оценява и от обществото.

Ако си мислите, че думата „страх“ не присъства в техните речници, грешите. Научени са обаче да живеят и работят въпреки него.

Подполковник Божидар Бойков, командир на батальон в 68-ма Бригада "Специални сили": Всеки го е страх. Всеки го е страх от нещо и трябва да го е страх. Човек, който не изпитва никакъв страх от нищо по-скоро има някакъв ментален проблем. Страхът е нещо полезно, нещо отрезвяващо за човека, което да го запазва жив, здрав, кара го да бъде разумен. Не е приятно за очите, не е като по филмите, нищо общо няма един прострелян човек го видите на живо с това, което виждате по филмите. Това обаче е нашата работа, затова учим, затова тренираме и това сме си избрали.

Често животът на един от тях зависи от реакциите и подготовката на друг.

Редник Никола Божилов, 68-ма Бригада "Специални сили": Колективът обединява хората и ги учи да са сплотени, да са честни един към друг, да няма кавги.

Във военните бази край Пловдив, където текат подготовките и ученията на 68-ма бригада е и единственото място у нас, където и до днес се обучават военни парашутисти.

Полетите често се изпълняват с чужди самолети, тогава, когато има техника на разположение. Въпреки липсите на собствено техническо оборудване, обаче, редиците им се пълнят с нови момчета, които с наличните средства се учат да бъдат най-добрите.

Подполковник Божидар Бойков, командир на батальон в 68-ма Бригада "Специални сили": При нас има една шега, че първите парашутни скокове са нощни скокове, защото хората скачат със затворени очи. Помня моя първи парашутен скок, когато бях на мястото на тези момчета, които са там горе в самолета. Спомням си големите и силните емоции, които изпитвах за първи парашутен скок.

Редник Димитър Налбантов, военнослужещ в 68-ма Бригада "Специални сили": Страшничко е. Адреналинът е голям.

Капитан Гроздан Найдов, 68-ма Бригада "Специални сили": Тук се правят много интересни неща. За един млад мъж да стреляш, да скачаш с парашут, да участваш в съвместни занятия с други армии е едно наистина голямо предизвикателство

Всеизвестен факт е, че много неща в българската армия не достигат. От техническо оборудване, до средства за заплати. Всички тези мъже, обаче вярват в това, че да си военнослужещ е не професия, а призвание, за което ти е нужно най-вече едно:

Старшина Момчил Костов, 68-ма Бригада "Специални сили": Хъс! Да са наясно със себе си и това дали искат да работят тази работа, тъй като не всичко е розово, има доста тежки моменти.