Кой ще кара влака в близките години?

Петко Петков е трета година студент във Висшето транспортно училище. Един от десетките, които се обучават за локомотивен машинист на тренажора в учебното заведение. Но Петко няма никакво намерение да работи в железниците, поне в държавните.

Петко Петков, студент: По мои наблюдения, в частния сектор е по-добре. Все пак заплатата е по-голяма, влаковете са по-нови, поддържат се. По-сигурно е там.

През 2006 г. във ВТУ от 200 приети студенти, за машинисти са учили 100. През 2016-а от 30 приети - как се кара влак искат да учат едва 10. Причините за отлива са и промените на пазара.

Симеон Ананиев, предс. на Асоциацията на българските жп превозвачи: Поради естественото намаляване на товара, доведе и до забавяне в търсенето на машинисти. Вече се чувства глад. Но това, че го няма задължителното разпределение и сигурност в работата, доведе до отлива.

Метрото също дърпа доста от кадрите на железниците. И все пак - Николай Мишев е избрал държавните железници пред метрото, макар че сравненията са в полза на второто.

Николай Мишев, дир. "Експлоатация" - БДЖ: Обичаш ли професията, въпреки амортизиралия и остарял сам за себе си жп състав, както локомотиви, така и вагони, това е нещо, което ако го обичаш, ще го приемеш такова, каквото е.

Ще има ли кой да кара влака, експертите не прогнозират. Факт е, че ако преди железниците са били символ на модерност, сега са символ на ниско заплащане и остарели машини.

Частният сектор предлага 1000 лева заплата - с една трета повече от държавните железници. А и машините са нови, казват експерти и преподаватели.

Проф. Иван Миленов, преподавател в ВТУ "Тодор Каблешков": Има частни фирми-превозвачи, на които сме подготвили в последните 5 години около 100 човека машинисти за тези фирми. Но те дават заявка, казват от какво имат нужда, провеждаме курсове и подготвяме съответните хора и бройки.

Извън частните фирми, приемът на нови студенти и завършилите машинисти е в пъти по-малък.