"Отвъд границите": Марио Хосен: Изкуството е живо и вечно!

Марио Хосен излиза на сцената на пловдивската опера за първи път, когато е само на шест години. Днес цигуларят е обиколил десетки държави, свирел е на множество големи сцени, а на 26 ноември ще изнесе съвместен концерт с швейцарския пианист Адриан Йотикер в зала 1 на НДК.

Кои са "двата свята" на Паганини и Шопен и по какво си приличат с тези на Марио Хосен и Адриан Йотикер?

И двамата с Адриан сме обладани от респект, любов и каузи, свързани с любимите ни музикални инструменти - цигулката и пианото. Така са били обладани и двамата композитори-гении Паганини и Шопен. Светът на Паганини е този на космополитния търсещ близост и разбиране дух, а този на Шопен е духът на естетиката и красотата на интимното и личното общуване с публиката.

Виена и Париж

Обучението на Марио Хосен преминава в две от световните културни столици – Виена и Париж. От Виенската музикална академия той се дипломира с отличие на Министерство на културата за изключителни артистични постижения.

Учили сте във Виена. Какво ви изненада най-много като пристигнахте там?

Спазването на традицията и любовта и уважението към изкуството. Красотата в архитектурата, редът и спокойствието, както и пронизващият зимен вятър. Интересната симбиоза на висок, но често снобски културен аристократизъм с пролетарска сърдечна провинциалност.

Нека поговорим малко за "австрийската школа" в класическата музика - Моцарт, Щраус, Хайдн, Малер. Какво я отличава според Вас?

Всяка една музикална школа има своите характерни черти и специфика. Почти никой от изброените композитори - „австрийци“ не е роден във Виена. Но всички те са творили в столицата на една голяма империя - конгломерат от народи и култури. Стиловото различие е свързано с историята на музиката в изброените музикални школи, със синкретизма на изкуството на всяка една епоха, етно-фолклорната традиция, философията и естетика на времето. В частност понятието "Виенска класика" е свързано с определен тип музикална форма и символичен език характерен за композиторите Хайдн, Моцарт и Бетховен.

От друга страна творческият език в музиката на родените виенчани Шуберт, Йохан Щраус и Малер, които успяват по уникален начин да уловят духа и естетиката на град Виена, изразен в драмата и въпроса за смисъла за живота, така характерни в изкуството и ежедневието на виенчани и до ден днешен.

Спомняте ли си първата среща с Виенската филхармония?

За съжаление не - явно този първи концерт на живо с легендарния оркестър не ми е направил толкова силно впечатление. Но няма да забравя концертите във Виена на живо с американския гениален джазмен Оскар Питерсън, цигуларя Гидон Кремер и тези на симфоничните оркестри на Гевандхаус Лайпциг, Берлин, Филаделфия и Чикаго.

Кое ви е любимото място във Виена?

Да съм си вкъщи на спокойствие с моята съпруга и да имам време за моите книги, които ме чакат подредени на нощната масичка.

Учили сте и в Париж. Разкажете ми малко за годините си там.

Приключенски и незабравими. Да работиш с изключителен професор - концертиращ артист като Жерар Пуле е привилегия. Животът и ритъмът на града свързвам с музеите, разходките с часове из града, интереса към историята, цвета на небето, както и с хотелите, които нонстоп сменях. Аз пътувах от Виена до Париж само в седмиците, когато Пуле преподаваше.

Нека очертаем и част от уникалността на френската школа.

Тя е единствената школа запазила и до днес своя характер и специфика. Школа определяща се със своя естетически идеал към аристократичност, изисканост, изпълнена с чувство и финес, с дълбока претенциозност и бохемска меланхоличност.

Кое ви е любимото място в Париж?

Монмартър и острова Сейнт Луи с катедралата на Нотр Дам имат особена енергия и светлина. Обичам да посещавам и места свързани с историята и края на Ордена на тамплиерите.

Папа Климент V разпуска Ордена на тамплиерите през 1312 година. Това се случва след години на гонения срещу тях, започнали по време на управлението на крал Филип IV. Смята се, че Филип IV е искал да сложи ръка върху богатството на Ордена. Самият той е сериозно задлъжнял спрямо тях. Жак дьо Моле – последният велик магистър на тамплиерския орден, е изгорен на клада на остров Ил дьо ла Сите в Париж през 1314 година.

Българският Паганини

Хосен е известен с изпълненията си на произведения на Николо Паганини – легендарния италиански композитор и цигулар. Той изследва в детайли творчеството и пътя на италианския виртуоз.

Кога за първи път чухте името Паганини?

От малък легендата Паганини ме привлича, имам усет към неговата музика и личност. Никога не ми е било трудно да изпълнявам неговите произведения. Винаги съм бил вдъхновен и пленен от неговия музикален език и емоция. Познавам и изследвам от години произведенията и писменото му наследство. Всеки ден търся нов път да опозная стила и личността му.

Какво не знае светът за него?

Много неща. Например, че образът, създаден от медиите и филмовите продукции, е нереален, че той е продуцент на собствените си концертни турнета, човек с голяма дисциплина, много отдаден на детето си баща, сърдечен с приятелите си. Той е избягвал отъпканите пътеки и компанията на сноби, искрен с роднините, болнав, непонасящ простолюдието. А любимото му питие е бил горещият шоколад.

Големите сцени

През 1828 година Паганини тръгва на турне из Европа, което започва във Виена през август. През следващите няколко години той гастролира в Германия, Полша, Франция и Англия. Здравословни проблеми го карат да прекъсне кариерата си на концертиращ изпълнител и да се върне в Генуа.

Марио Хосен от години концертира по целия свят, но признава, че все още има сцени, които иска да покори.

Остана ли мечтаната сцена, на която още не сте се качили?

Гостувал съм на сцени в над 40 страни. Естествено, залите на които искам да гостувам са още много. Особен чар има във филхармоничните зали на Берлин и Мюнхен, както и в САЩ.

България

От дълги години живеете извън България. Какво обаче продължава да ви липсва у нас?

Много пътувам, включително и до България. Нямам време да се замисля дали въобще нещо или някъде ми липсва. Обикновено съм щастлив навсякъде, където срещам приятели.

Роден сте в Пловдив. Какво си спомняте най-ярко от детството там? Кога бяхте за последно в Пловдив и как ви изглежда той днес?

Детството ми в Пловдив е свързано с цигулката, семейството, музикалното училище, игрите по цяло лято, детските приятели и първата любов. Всяка възможност да посетя родния град е свързана с разходка в Небет тепе. Последното ми пътуване бе свързано със среща с много скъпи приятели.

По какво се различава публиката в различните страни? Какво е уникалното в българската публика?

Всяка публика е уникална и притежава определен стил на възприятие, емоционалност и изграден от генерации критерий. Срещите с българската, родна публика очаквам винаги с трепет и вълнение. Не мога да опиша това чувство с думи.

Какво е най-голямото предизвикателство за Вас на предстоящия в София концерт?

Симбиозата между музика, мултимедийно представяне и драматургия. Всяко нещо, което се прави премиерно е свързано с изненади и неочаквани обрати в процеса на създаване. Задължително ще има момент на спонтанна импровизация, която ще направи концерт-спектакъла неповторим. Може само да се надяваме се да успеем да докоснем сърцата на публиката - съпътстваща и вдъхновяваща ни в този творчески акт.

Музиката, пътуванията и свободата

През последните години много от изпълнителите на класическа музика излизат извън пределите й, работят и с други жанрове. Как гледате на тези процеси? Заплаха ли е това за класическата музика или напротив - дава ѝ нови хоризонти?

Синкретичността в стиловете е нещо хубаво, най-голямата заплаха е невежеството на духовно осакатените с власт и влияние. Изкуството е живо и вечно. Модата и синкретичността на дадена епоха са винаги детерминирани и ограничени във времето. Разбирането и изграждането на критерии към класическата музика в частност, както и към всеки един доказан стил в музиката, изисква стойностно образование, семейна и приятелска културна среда, общество и личен интерес към духовното и философията.

Как изглежда истинското изкуството?

Изкуството е силно емоционално и духовно елитарно. То е вечно и широко достъпно за всяко поколение. Но духовната елитарност трябва да бъде силно разграничена от повърхностния модерен материален и повърхностен снобизъм. По света много и млади хора пълнят залите, защото търсят емоционално зареждане и паралелен енергиен път към себе си. Чрез неизразимото в изкуството ние подсъзнателно търсим и пътя към бъдещето. Да се надяваме следващите поколения да се освободят от комплексите на днешния материален свят и да имат силата да изградят едно силно и духовно общество.

Коя е дестинацията, която сте посетили, и сте усетили като най-далечна от Вас самия - не само географски, но и ментално?

Навсякъде по света се чувствам у дома си. Но нациите които културно-наследствено като традиция и възпитание прикриват емоциите си са ми далечни и чужди. Например Япония.

Кое е любимото Ви място за почивка?

България.

Какво слагате винаги в куфара си?

Библията.

За какво мечтаете?

Да видя повече млади творци, които не са обременени от оковите на материалния свят, в който живеем.

Какво е свободата?

Да имаш силата да правиш това, което обичаш.