Нов регламент регулира пазара на мляко

Започна прилагането на схемата „Договорни отношения в сектора на млякото”, която урежда отношенията между производителите на мляко, мандрите и преработвателния бранш. Целта е стопаните да постигнат добра цена, без търговците да им извиват ръцете. Така държавата ще може да упражнява и по-строг контрол и регулация на пазара. Производителите се обръщат с недоверие към тези мерки.

От тук насетне тези на сурово мляко от всички видове - краве, козе, овче и биволско, трябва да сключват договори с първия изкупвач на продукцията им, като се дава възможност за пряко договаряне на изкупната цена, графика на доставките, начина и срока на плащане и други условия.

Срокът на договорите за доставка може да бъдат срочен или безсрочен, като минималният им срок, за който той следва да бъде сключен, е 6 месеца. След извършване на договарянето, задължение на изкупвачите е да подадат заявление, с което те да се регистрират в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие". Срокът за подаване на заявлението е до 14 дни от сключването му. Производителите на сурово мляко от своя страна могат да проверят дали подписаните договори са регистрирани и така един вид да упражняват контрол.

Фермерите обаче мислят, че това няма да има реален ефект. Те насочват вниманието на държавата към един друг проблем – неконтролирания внос на имитиращи млечни продукти.

Според родните производители вносът на сухо мляко в България се увеличава. Това е основната причина преработвателните предприятия да не желаят да сключват договори за изкупуване на сурово мляко от стопанствата в страната:

Танчо Колев: „Производството на мляко, ако остане само българско производство на мляко. Аз ви гарантирам, че ще има дефицит, значи не може да се нарича българско кисело мляко при положение, че е произведено от кондензирано мляко, внос от Полша, какво му е българското?“.

Наредбата вместо да облекчава работата на производителите на мляко всъщност я затруднява убедени са те. Заради евтиния внос на имитиращи продукти и растителни масла преработвателите не желаят да сключват дългосрочни договори и да вписват цена на изкупуваното мляко:

Аврам Аврамов: „Когато трябва да се приближиш до реалната стойност на твоя труд, някой решил да ти удари брадвата... щото това е брадва, точене на брадва е за мен наредбата, защото ще кажат утре Аврам Аврамов толкова литра мляко, толкова данък“.

Според фермерите освен сива икономика при преработката във веригата са намесени и интересите на големите стопанства, които произвеждат малко и некачествено мляко, но не желаят да се разделят със субсидиите за животните и обработваната земя, от които всъщност печелят огромни суми.

Производителите отдавна настояват Министерството на земеделието да разреши 100 % от продукцията да се продава директно на пазара. В момента ограничението е 20%. Така съдбата на млекопроизводителите е в ръцете на преработвателите и търговците.

Един друг проблем поставят малките фермери от благоевградското село Горно Краище , които отглеждат между 10 и 40 овце. Те не искат да се регистрират като земеделски производители, каквото е новото изискване на фонд Земеделие с мотива, че на година ще плащат повече осигуровки от субсидията, която получават.

Реджеп Хасан има малка ферма за овце. Разказва, че разходите за едно стопанство до 49 животни на година не падат под 1200 лева. Прави сметка, че ако се регистрира като земеделски производител, парите, които ще вземе от субсидията за 20 овце по 40 лева, са по-малко от осигуровките, които трябва да плати, а те излизат близо 1000 лева .

Реджеп Хасан, фермер: „Хората са принудени да махат масово животните си, защото малките стопанства не могат да функционират по този начин, осигуровките станаха доста големи... и смисълът е никакъв да се занимават младите хора с това нещо.”

Фермерът казва, че по други мерки за европейски средства, като пасища и мери, стопаните от този район не могат да кандидатстват.

Реджеп Хасан: „Трябва да молим общините да ни дадат по-големи пасища, защото при нас са ограничени пасищата, много са малко и това е голям проблем за нас“.

Пасища с предимство в района се предоставят на по-големите ферми, в които се отглеждат от 100 до 200 животни. В Горно Краище те са три , но дори и за тях почти няма терени за паша. Собствениците търсят площи в района на Разлог и Банско .

Бекир Бекир - кмет на с. Горно Краище: „Трябва да се направи да отпаднат тези въпросни ограничения и регистрацията като земеделски производители от 10 до 49 броя животни ... и да бъдат облекчени условията за отдаването на пасища“.

От Областната земеделска служба в Благоевград заявиха, че до 31 май кметовете на Общините чрез общинските съвети трябва да приемат програми за разпределяне на пасища, мери и ливади на основание регистрирани животни в общините.

Обърнахме се за коментар към Фонд Земеделие, но от там обясниха, че притесненията на животновъдите трябва да бъдат разгледани от Министерството на земеделието и храните. Ще продължим да следим темата и очакваме становището на компетентните институции.