Начало
назад
Какво е било обучението по военно дело преди 10 ноември?
Една история за военно обучение в периода на Студената война може да продължи да бъде разказвана и до днес. В началото на месец март тази година в Клиниката по алергология към Александровска болница бяха открити стари гранати и други боеприпаси, които са останали в подпокривното пространство на лечебното заведение още от годините, когато там са се провеждали обучения по военни дисциплини. Ирина Шуликова и операторът Борислава Борисова се срещнаха с доктор, който се е учил именно в тази сграда, в която тогава се е помещавала Катедрата по военно дело. Вижте разказа за това как медицина и военно дело са се срещали редовно и твърде буквално в годините преди 10 ноември.
В началото на месец март тази година бяха открити бойни гранати и димки, заради които отцепиха района на
Александровска болница в София. От тази новина се връщаме в средата на миналия век, когато доц д-р
Мария Андреева е завършила медицина в тогавашния Висш медицински институт.
Доц д-р Мария Андреева: "Тогава съществуваше катедра военно дело, която се помещаваше в 2/3-ти от сградата на настоящата клиника по алергология. По наше време техническите и медицинските специалности изучаваха задължително военни дисциплини, съобразени с профила, който ще имаме в бъдеще. Затова през целия 5 годишен срок съм изучавала военни дисциплини като военна история, военна топография, организация и тактика на медицинската служба, военна токсикология, военно-лекарска експертиза и други. На вратата от вътрешната страна на излизане от катедрата "Военно дело" имаше един голям плаката - "По военни въпроси до тук!" Дори не ни се разрешаваше да имаме учебници, а ползвахме само такива в библиотеката вътре да четем."
Заедно с дипломите по медицина, д-р Андреева и съвипускниците ѝ получили и военни книжки с военно звание младши лейтенант.
Доц д-р Мария Андреева: "Военните обучения се правеха в базите, към които сме причислени. Аз бях причислена към болница в за операции на долни крайници. Постепенно след всяко обучение се покачвавше и чинът, който съм имала и стигнах до капитан."
Преживяванията на д-р Мария Андреева не свършат с уроците по военна подготовка, а продължават с практиката й в няколко села от сливенския окръг. Тя пази много спомени, които понякога сами напомнят за себе си, както в случая с Клиниката по алергология към Aлександровска болница.
