"Отвъд границите": Диригентът Георги Николов и неговото класическо пътешествие

Георги Николов е диригент, тенор и челист. За пътя от Пловдив до хора на Виенската държавна опера и създаването на собствен оркестър. За пътешествията, “моето село Китай” и срещата с Пласидо Доминго. В “Отвъд границите” потегляме по едно модерно и същевременно класическо пътешествие.

Александър Детев
от Александър Детев Николета Атанасова
09:00, 08.06.2018
Чете се за: 02:13 мин.
Отвъд границите
отвъд границите диригентът георги николов неговото класическо пътешествие

С Георги си говорим под мост на Донауканал, ръкава на река Дунав, минаващ покрай центъра на Виена. Макар температурата на въздуха да е над 25 градуса, неочакван проливен дъжд не ни позволява да стигнем до уговореното място, където трябваше да бъде проведено интервюто. Но има ли по-подходящ саундтрак за разговора ми с диригента, тенора и челиста Георги Николов от този, осигурен от вечния вдъхновител на музикантите – природата?

Как откри любовта към музиката и тя ли те доведе във Виена?

Тя е семейна. Наследил съм я от майка ми, която пееше в филхармоничен хор. Като малък ме взимаше на репетиции и така - от репетиция на репетиция, от концерт на концерт се привързах към класическата музика. Започнах да свиря на виолончело в Музикалното училище (в Пловдив – б.а.) и след това дойдох във Виена. Един семестър учих в нашата академия, но реших, че в България няма да се занимавам с класическа музика. Дойдох тук и започнах усилено да се подготвям. Първоначално исках да си довърша челото, но реших, че няма смисъл да си губя времето, при положение, че голямата ми мечта е дирижиране. Затова се насочих натам. Но за да учиш дирижиране трябва да имаш набор от знания, които тогава, на 20-21 години, нямах. Започнах Консерваторията на 23 (2012-2013 година – б.а.) и завърших миналата година.

Пристигането ти във Виена първото ти посещение в града ли беше?

Не, бях ходил преди това веднъж с хора на момчетата. Аз много пътувах с него. Веднъж бяхме във Виена, отидохме на Пратера, аз се качих на най-щурата въртележка и всъщност за пръв път разгледах града с главата надолу. И много ми хареса.

С какво пътувахте?

С автобус. Ние с хоровете винаги пътувахме с автобус. И беше един дълъг път – над 2000 километра до Белгия. Три пъти съм ходил. Два пъти с хора на момчетата и веднъж с пловдивския камерен хор “Иван Спасов”.

Как преминаха първите ти години тук?

Аз дойдох с почти никакъв немски и с нищожен английски. Записах триседмичен интензивен курс по немски и там се запознах с разни хора. Реших да дойда във Виена една седмица преди да замина. Бях си казвал още като малък, че някога искам да отида във Виена, но никога не си бях правил планове.

;

Да срещнеш героите си

Как беше първата ти среща с музиката във Виена?

Бяха много. Аз ходих на концерти в Музикферайн (популярна концертна зала, “дома” на Виенската филхармония – б.а.), слушах звезди, които съм гледал само по телевизията. Тук не само ги слушах, но и след това, като започнах да пея в хорове, дори работих с тях. Анна Нетребко, Пласидо Доминго. Имах малко соло с него в Theater an der Wien (известен и като das neue Opernhaus – “Новата опера”).

Успя ли да се запознаеш с Доминго?

Да, все пак работихме заедно. Беше много мил дядо (смее се).

С какво се занимаваш в момента?

В момента съм диригент и може да се каже мениджър. Организирам концерти и турнета. През 2014 г. създадох собствен оркестър с добри музиканти, с които съм имал удоволствието да работя като челист или като тенор. В моята листа с контакти са около 150 души, от които с около 50-60 работя активно. Имам добри контакти в Китай, тази години ще направим шесто подред турне там. Във Виена също – организирал съм концерти за туристи, благотворителни концерти.

Разговорът ни с Георги пак е прекъснат, но този път природата ни пощади. Обадиха му се за концерт в Китай през октомври: “Трябва да преценя дали си струва. Защото пътуваме, правим концерта и след това веднага трябва да заминем обратно.”



Коя е сцената, на която най-много се гордееш, че си пял или свирил?

За мен във Виена “големите” сгради са три – Виенската държавна опера, "Музикферайн" и "Концертхаус". Имал съм удоволствието да бъда на сцената на всяка една от тях. След две седмици ще пея в хора на “Лоенгрин” (опера на Вагнер – б.а.) във Виенската държавна опера. Имаме четири представления през юни и още четири през октомври. В Музикферайн и Концертхаус имах концерти още в началото – една, две години след като дойдох.
;
Сега съм в преговори с радио симфоничния оркестър на Братислава и с мениджмънта на Музикферайн и Концертхаус и в зависимост от условията ще организирам концерт през февруари или март догодина.

Престои ви поредно пътуване до Китай?

Да, заминаваме в края на декември покрай Коледа и Нова година. Имаме планирани над 10 концерта.

Каква музика подбирате за там и каква публика идва да ви слуша?

Там идват хора от всякакво естество. В Пекин имаме три концерта – на 30 и 31 декември и на 1 януари. Публиката е съставена от любители на класическата музика. Ние представяме основно виенска музика, Щраус, Моцарт, аз съм включил и някои италиански произведения. Хората ни приемат много чисто и емоционално. Не само на концерти. Спират ни по улицата, искат да се снимат с нас. Страхотно е. А концертите ни са пълни.
;

Упоритост и добра подготовка

Какво ти минава през главата, когато погледнеш назад към 2010 година, когато си пристигнал във Виена?

Много труд, много учене. Не само за музиката, но и за живота. Работил съм и много други неща, за да се издържам. Спомням си с усмивка и с мотивация. Удовлетворен съм, че съм направил нещо. Съжалявам малко за това, че съм се отказвал от почивки, за да инвестирам в развитието си. Но за да постигнеш целите си, трябва да направиш компромиси. Не съм единственият.

Какво би посъветвал хората, които се занимават с музика?

Моят съвет е да си упорит и да се подготвяш добре. Нещата не са толкова лесни, колкото си ги представяме, но ако знаеш какво те очаква и си добре подготвен, ще е много по-лесно. Информацията е ключова.

;

“Град с култура е един стабилен град”

Каква роля играе България за теб?

България е мястото, в което се виждам със семейството и приятелите си. Миналата година имах и своя дебют в България със Симфониета - Враца. Ще се радвам да направя концерт и в моя роден Пловдив.

Какво ти липсва от родния Пловдив?

Липсва ми Античния театър, атмосферата в Стария град, Капана, местата, покрай които съм минавал всеки ден.

Какво прави един град културно средище?

Виена инвестира в своята култура. И я представя пред целия свят. Новогодишният концерт на Виенската филхармония съм го гледал и като малък по телевизията. Един град с култура е един стабилен град.

Има ли развитие от културна гледна точка в България?

Да, определено. Много обичам Верди фестивал на Античния театър (в Пловдив – б.а.). Бях миналото и по-миналото лято. Гледах “Турандот” два пъти. И забелязвам, че все повече хора се интересуват и ходят на опера.
Като бях малък съм ходил също и ми се е случвало да няма и 10 човека в цялата зала. Беше жалко, имаше 100 човека на сцената, които се трудят. Но в последно време има интерес и се надявам той да се засили. За мен класическата музика е най-силната и въздействаща музика. Всеки, който се занимава с нея, създавайки или слушайки я, е богат човек.

А какво е бъдещото за класическата музика?

За мен класическата музика само ще печели влияние за в бъдеще. Тя е на различно вибрационно ниво от останалите жанрове. И самото ѝ изпълняване става все по-фино, все по изпипано. Сякаш и самите музиканти трябва да изглеждат по-добре.

Коя ти е любимата опера?

Много са: “Тоска” (на Пучини – б.а.) може би. “Парсифал” (на Вагнер – б.а.).

Любимото ти произведение за дирижиране, свирене, пеене?

Трудно ми е да отговаря. Но може би винаги е това, с което се занимавам в момента.

;

Ред в палитрата

Сред австрийските композитори се забелязва това, че са правели по-развлекателна музика. Младият гений от Залцбург (Моцарт – б.а.) и фамилия Щраус са писали много по поръчка на управляващите тогава знатни особи. Oттам идва и тази развлекателност и лекота в музиката им. Малер и Брукнер са нещо друго. Дълбочина и духовност са кодирани в основата им.

При немските композитори си личи сериозността. Национализмът при Вагнер. Може би не толкова симпатичен като личност, но с божествена дарба, особено в оперните си творби. Бетховен сякаш е писал за бъдещето. Имам чувството, че неговата музика ще бъде разчетена правилно след сто години. Бетховен е глухият гении, с когото се конкурираме по сменени квартири във Виена (смее се). Бах е основателят на тази полифонично-класическа система. Той е като учебника по математика (смее се). Брахмс е бил е сериозен критик по отношение на музиката, дори на някой композитори се е присмивал с това което са писали. Наистина майстор в съчетаването на мелодии, както и страхотна техника на инструментиране.

Италианците са създатели на операта. За мен двама доайени са Верди и Пучини. На трето място бих поставил Росини. Но най-силен е веризъм периода (музикално течение през втората половина на 19 век, първо в литературата, после и в музиката. Характеризира се със сериозното присъствие на реализъм, оттам идва и името му verismo – “реализъм” на италиански – б.а.). Това за мен е апогеят на класическата музика.

Руските композитори са много интересни. Национализмът и там е много явен – при Шостакович, при Прокофиев особено. Шостакович е получил световна слава още в ранна възраст, което му носило и много критики. Усмивката му е била рядкост, но въпреки това е един от най-изпълняваните композитори. Прокофиев пък е мoжe би единственият завърнал се, за да твори в Русия от големите композитори. Усещам комунистическото и националистично влияние в музиката му. Съвсем позитивно съм настроен към гения му, разбира се. При тях си личи един вид друг душевност. Например при неразбрания Чейковски. Има някаква трагедия в музиката му. Дали защото е бил хомосексуалист или как се е стекъл животът му го провокира да напише едни от най-красивите произведения. Скрябин е композитор-мистик, откривателят на цветомузиката, любимата ми трета симфония от него. Рахманинов е номер 1 за мен от руските композитори. Догодина ще изсвирим третия му клавирен концерт. Стравински и балетите му. Ах, отличен полиглот.

Нашата школа е по средата между Изтока и Запада. Усеща се някаква смесица както от руско, така и от централно- и западноевропейското влияние. За мен Владигеров е най-големият ни композитор.

;

Път под звуците на симфония

Спомняш ли си първият път, в който излезе в чужбина?

Като малък. С хора на момчетата, на турне в Белгия – 2005 или 2006-а година. Спомням си как си купувахме цигари от безмитната зона и после ги подарявахме, някои ги продавахме (смее се).

Най-далечната дестинация, която си посетил?

Китай. Наричам го моето село, защото всяка година съм там. Всеки път забелязвам развитие – икономическо, културно, чисто човешки.

Коя е мечтаната ти дестинация?

Много обичам да пътувам. Искам да обвържа класическата музика с пътуване и да правя турнета. Не съм бил в Южна Америка, искам да отида.

А следващата дестинация – след Китай?

След Китай планираме турне в Южна Корея.

За какво мечтаеш?

За един по-добър свят с едни по-духовно извисени хора. За хармония и душевно спокойствие.

Какво е свободата?

Свободата е да се чувстваш добре в кожата си и да си щастлив с това, което правиш. Щастлив съм, че превърнах хобито си в професия.

;
Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Деца събраха пари от рециклирани отпадъци, за да участват в театрален фестивал
Деца събраха пари от рециклирани отпадъци, за да участват в театрален фестивал
Благотворителна изложба в помощ на онкоболни деца
Благотворителна изложба в помощ на онкоболни деца