Магарешката кашлица започва с повишена температура, отпадналост и хрема
Коклюшът, или така наречената "магарешка кашлица", е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от бактерията Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път, а основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите, но може да засяга и възрастни. Инкубационният период е една-две седмици след заразяването.
Причинителите на коклюш се отделят с пръски и капчици секрет от ларинкса, трахеята и бронхите, които при дишане, кашляне и говор попадат във въздуха.
Клиничната картина се характеризира със суха кашлица, която постепенно се засилва, придружена от отпадналост и повишена телесна температура. Кашлицата придобива пристъпен характер с трудност за овладяване.
Подходящ клиничен материал за доказване на нуклеинова киселина на причинителя на коклюш е назофарингеален секрет, взет сутрин на гладно. Материалът за генетично изследване трябва да се вземе по възможност преди започване на антибиотично лечение, но е допустимо и през първите 7 дни от започване на терапията.
Резултатите от проведените изследвания се тълкуват в зависимост от имунизационния
статус на пациента.
Лабораторна диагностика на болните се извършва в:
При получаване на известие за болен Регионалната здравна инспекция следва да извърши епидемиологично проучване и предписание на противоепидемични мерки по отношение на болния, контактните му лица и външната среда. За предотвратяване на разпространението РЗИ може да разпореди и допълнителни профилактични мерки, се посочва в Наредба 6, която определя реда за диагностициране и контрол на отделни заразни болести на дихателната система.
В задълженията на Регионалните здравни инспекции е да извършат микробиологичен контрол на режима на дезинфекция и стерилизация в организирани колективи (детски ясли, детски градини, училища, домове за деца, лишени от родителска грижа, домове за пълнолетни лица с увреждания, домове за стари хора, приюти и центрове за временно настаняване).
Контактните деца/ученици от засегнатата група/клас се поставят под медицинско наблюдение за 14 дни. В периода в засегнатите групи не се приемат нови неболедували или неимунизирани срещу коклюш деца/ученици, както и не се преместват в други класове.
Болните деца/ученици се приемат обратно след представяне на медицинска бележка от лекар, че детето/ученикът е клинично здрав.
Всеки болен от коклюш подлежи на изолация и домашно лечение до клинично
оздравяване, но не повече от 30 дни от началото на заболяването или 20 дни от започване на конвулсивната кашлица, а за лекуваните с антибиотици – съответно 20 и 10 дни.
На хоспитализация подлежат болните с усложнени форми на коклюш по
медицински показания. Хоспитализират се по епидемични показания и болни от коклюш, живеещи на места без условия за изолация.
Неболедувалите и неимунизираните срещу коклюш контактни лица се поставят
под медицинско наблюдение за 14 дни.
Контактните деца в организирани колективи, неимунизирани срещу коклюш
поради медицински причини или с незавършен имунизационен курс за възрастта, се
отстраняват от колектива за период от 14 дни.
При заболяване от коклюш се прилагат хигиенни мерки за предотвратяване
разпространението на заболяването, като:
Най-честите усложнения засягат дихателните пътища и централната нервна система.
Възможно е развитието на пневмония, която в зависимост от своята тежест може да е причина и за летален изход. При тежки форми на коклюш се наблюдава промяна в съзнанието и гърчове, които са в резултат от нарушено снабдяване с кислород и мозъчни кръвоизливи и могат да доведат до постоянна мозъчна увреда и дори до смърт.
Заболяването е опасно за кърмачета и деца в ранна детска възраст, неимунизирани срещу инфекцията.
Лекарите съветват родителите да спазват задължителния имунизационен календар, а отлагането на ваксинация за децата да бъде само по медицински причини, след становище на компетентните специалисти. При пропуснати задължителни ваксини родителите да се обърнат към общопрактикуващия лекар за изготвяне на план за имунизация.
Имунизацията срещу коклюш е въведена в България през 1957 г. През същата година са регистртитани 9840 случая на заболяването, посочват от Министерството на здравеопазването.