“Отвъд границите”: Николай Пирянков: За успешния бизнес и красивия Кейптаун

Роден съм в София, когато родителите ми са били студенти там. Когато съм на 3-годишна възраст, занимаваме през Зимбабве за Южна Африка, където израствам.

До 19 години Николай живее в Йоханесбург. Той расте в годините, в които страната преживява трансформацията от апартейда (институционализираната расова сегрегация в периода 1948 – 1990 година в ЮАР) към равноправието.

Това беше невероятно време да бъдеш част от държавата. Икономическите възможности превърнаха голямата част от хората там и почти всички българи в един вид предприемачи или не точно предприемачи. (Николай тук използва думата “hustlers”, която често носи негативна конотация, но в конкретния случай той описва дребните търговци, занимаващите се с различни малки бизнеси, различни сделки и инвестиции).

Целият разказ на Николай Пирянков преминава през призмата на бизнеса. Независимо дали говори за израстването и ситуацията в Южна Африка през 90-те, Брекзит или пък хобитата и интересите си, предприемаческият дух на Николай е двигателят на неговата история.

Още докато учех, сформирах клас, в който обучавах съучениците си как да инвестират на борсата. Отне ми една, две години преди това да се подготвя, много четях и започнах сам да инвестирам.

Николай след това се насочва към дигиталния маркетинг, който точно по това време започва да набира сила. Покрай световното първенство по футбол в ЮАР през 2010 година прави сайт, който помага с информация за самото първенство, за хотели, ресторанти и т.н.

Не беше много успешен бизнесът, защото искахме изброените обекти да заплащат, за да бъдат включени. Сега като мисля, бих го направил безплатно за всички, като заплащането да става само за допълнителни функции.

Малко след това Николай завършва училище и заминава за Великобритания. Учи три години в Манчестър и в това време започва стартъп компания за маркетинг в социалните мрежи (Social Media Mrrketing) с фокус върху големи компании, които искат да достигнат студентската аудитория.

Получих възможността тогава да работя с наистина големи фирми. При тях проблемът беше, че не разбираха нищо от социалните мрежи. Това беше още времето, когато във Фейсбук бяха основно студенти.

В света на диамантите

Днес Николай ръководи фирма за продажба на диамантени бижута. Изборът и подготовката на на продукта е персонализиран – всеки клиент може да избере как да изглежда артикула, който ще закупи, и да участва в процеса по оформянето на дизайна.

“Моят приятел от Южна Африка Дейвид виждаше с какво се занимавам (дигитален маркетинг – б.а.) и ми писа: “Развивам един диамантен бизнес тук”. Всъщност аз преди, още когато бях в Южна Африка, го запознах с леля ми, която работеше в диамантната индустрия. И той стартира компанията си, която се занимаваше с търговия на едро. Обсъдихме, че вече има примери за компании в Америка, които са успешни в продаването на бижута онлайн. Една от тях беше достигнала до половин милиард оборот. И ние решихме, че искаме да пробваме да развием бизнес в тази сфера. Но искахме да го направим по-различен начин.”

Вкъщи

Николай заживява в Йоханесбург, когато е едва на три години. Въпреки това говори на български свободно, макар сам да признава, че нашата граматика му е доста непозната.

Южна Африка и особено в Йоханесбург имаше доста голяма общност от българи. Много се радвам, че майка ми и баща ми караха мен и сестрите ми да си говорим на български. Макар че щом излизаха от стаята, превключвахме на английски, защото ни беше по-лесно (смее се). Но съм много благодарен за това, защото на много мои познати родителите им в един момент се отказаха и те сега не могат да говорят български.

Той завършва средното си образование, а след това избира да продължи живота си във Великобритания.

Учих за една година в същата гимназия като Илън Мъск, където и той е учил една година, преди да я напусне. След това отидох в колеж, където исках да се подготвя, за да влезна в университет в Англия.

Къде е вкъщи?

Мисля, че Лондон е вкъщи. Аз заминах за Англия, а малко след това и родителите ми се преместиха от Южна Африка. Майка ми отиде в Белгия, работи за дипломатическите мисии там, а баща ми - в България. Той се занимаваше с детска градина в Южна Африка, сега основа детски градини в България. И аз осъзнах, че вече нямам старото вкъщи от гледна точка дори на стаята ми, на мястото, където съм израснал. За мен беше странно да отида в България или в Белгия. А почти всичките ми близки бяха напуснали Южна Африка вече. Само едната ми сестра е там. Така трябваше сам да си изградя концепцията за вкъщи. И това е мястото, където живея с жена ми. Ние много по-често се прибираме в България, защото имаме екип там.

Какво ти липсва от Южна Африка?

Две неща – липсва ми животът навън. Непрекъснато бяхме навън. Всеки уикенд се правеше барбекю, дори нямаше нужда да каниш хората. Беше ясно, че ще го има. Гледахме спорт, правихме барбекю, плувахме в басейн. Много време се прекарва навън, в Англия това го няма много, много, защото е по-студено, хората живеят в по-малки места, нямат градини. Сега много се радвам, че в апартамента, в който живеем има тереса, сложихме маса, сложих си растенията. Успях до някаква степен да си го направя. Дори за зимата си купих газова лампа, която да топли.

Липсва ми и това, че можеш много бързо да отидеш в природата и то на дълбоко в нея. Тук в Англия няма такава природа, в България много повече ми харесва, че го има.

А в България откриваш ли нещо различно за теб, което ти харесва?

Да, всеки път, защото не съм живял в България. Последният път през януари за първи път в живота си карах върху лед, имаше сняг, беше много странно преживяване. Никога не го бях правил, нещо, което за хората там е толкова естествено. (смее се)

Всеки път ми е интересно, правим пътешествия, ходим на различни места. Това ни кара с жена ми, която е от Литва, да си мислим, че съществува варианта да се приберем в България. Тя вече се учи, на български разбира доста. Последно бяхме в Ковачевица. Много ми хареса. В България, която е такава малка държава, има толкова интересни исторически и културни места, за които не съм знаел. И двамата с нея обичаме вината – в България има много хубави вина, които не са все още толкова популярни. Последният път, в който се прибрах в България, беше през януари.

Когато не си в Лондон, какво ти липсва там?

Преди 2-3 години тази динамика на града ми даваше енергия. Сега усещам, че това се трансформира и динамиката започва повече да ме изморява, вместо да ми дава енергия. Това, което най-много ще ми липсва са театрите. Ходим поне 1-2 пъти в месеца, видели сме всички големи постановки на West End, някои по-ъндърграунд неща. Невероятно е, защото колкото и да гледаш, винаги има нещо ново на невероятно високо качество.

Коя тогава е любимата постановка или мюзикъл?

Може би имам два любими. Аз много се интересувам от образование и много искам да учим младите хора как да бъдат добри предприемачи. И покрай това с образованието мюзикълът “Матилда” много ми хареса. И “Хамилтън”, който гледах наскоро и до ден днешен още слушам всички песни от саундтрака.

За виното, предразсъдъците и свободата

Кое ти е любимото място в Южна Африка?

Кейптаун. Обиколил съм много, но това е едно от най-хубавите места на света. Там времето е много хубаво, не е много топло, в повечето дни е между 20 и 25 градуса. От едната му страна е топлият Индийски океан, от другата – студеният Атлантически.

Любител съм на хубавите вина и там има много богат избор.

В Кейптаун се сгодихме с приятелката ми, заведох я за първи път в Африка. Беше толкова красиво, такъв перфектен момент, за 2-3 дни реших, че това е мястото, където искам да ѝ предложа. Има планина, плажове. Има и невероятна история. Това е един от най-старите градове в южната част на Африка. Вашку да Гама минава оттам, когато отива към Индия. Толкова много култура, история и смесица на хора за тези 500 години, след като за първи път спират корабите там.

Спомена, че с приятелката ти сте се сгодили там. Как изглеждаше нейният пръстен?

Когато се сгодихме, нямах пръстен. И след това го направих. Но нашият, по който изглежда, е свързан с нашето пътуване там. Има вълна, която държи диаманта. Вълната идва от този спомен за времето ни в Южна Африка.

Коя е най-далечната дестинация, която си посетил?

Може би Шанхай. Имам доста допирни точки с хора от Китай и усещах, че имам някакъв предразсъдък към тях, само че не ми беше ясно защо. Ние трябваше да бъдем там само два дена, но имахме проблем с визата. Но интересно е, че проблемът беше не да влезем, а да излезем (смее се). И се оказа, че трябва да останем още 10 дена. Получих възможността наистина да се докосна повече до хората. И започнах да разбирам защо мислят по начина, по който мислят. Аз вярвам, че пътуването намалява всички предразсъдъци. Вярвам в перспектива да погледнеш планетата отвън като начин да разбереш, че всички сме хора и живеем на една планета, която е много малка в контекста на цялата Вселена. Оттогава почнах наистина да си мисля колко е важно да елиминираш предразсъдъците си.

С жена ми много искаме да посетим Южна Америка – пътят на инките (в Перу – б.а.), да посетим Мендоса (в Аржентина, районът, в който се произвежда най-много вино в Южна Америка – б.а.). Може би едното място, което най-много ме дърпа са Великденският остров. Има някаква мистерия и магия там, които искам да усетя на място.

Червено или бяло вино?

Червено. Но ми става все по-трудно. Не мога да изпия повече от две чаши в делничен ден заради главоболието на следващия (смее се)

Любим сорт вино?

Каберне Совиньон.

В коя държава правят най-хубавото вино?

Много е трудно да се каже. Любимите ми бели вина са със сигурност совиньон блан от Нова Зеландия и шенин блан от Южна Африка, а червени – южноафриканският пинотаж и бордо от Сен Емилион във Франция.

А любимото ти българско вино?

На баща ми. Невероятно е. Мога да изпия една бутилка от него и нищо ми няма, защото то е напълно естествено и без добавки.

Каква е следващата цел?

Представям си да бъда предприемач в няколко компании. Следващата стъпка е да докараме компанията на такова ниво, на което можем да я продадем, въпреки че това е един процес, в който всеки ден научавам нещо ново. Смятам, че с успешен бизнес зад гърба си и с взетите уроци ще е много по-лесно да започнем нещо друго. Но за да се случи това, трябва да достигнем определено ниво на успех. Например оборот от 15-20 милиона. Тази година ще направим около 5, което значи, че трябва да пораснем още 3-4 пъти.

Какво е свободата?

Много добър въпрос. Свободата е да бъдеш в такава позиция от гледна точка на образование и финансови възможност, за да осъзнаеш колко е ценен този живот. За мен повечето хора спят. Може да са свободни, да са в демократическа система, но много хора живеят ден за ден и не могат да надскочат това и да разберат, че животът е подарък, от който трябва да се възползваш. За това вярвам, че образованието е много важно, защото то е водещият начин, по който може да издигнем всички нагоре.

Двамата започват да търсят своята ниша, а Николай изследва търсенето и нуждите на един потенциален клиент… самия себе си.

Видяхме, че на пазара има два типа бижутерни компании. Едните са традиционните, които имат вече изграден бранд. А на другите основното послание към клиентите беше, че ще спестят пари, ако купят от тях. За нас беше разочароващо, че няма компания, която да акцентира на нещо по-различно, по-близко до хората. В този момент аз вече бях с приятелката ми от няколко години, исках да ѝ предложа. Така че минавайки през този процес аз самият, успях да видя, че много малко компании предлагат възможността да си направиш дизайн сам.

Разбира се, първите ни клиенти бяха приятели и познати. Но всеки път, в който някой купуваше пръстен от нас, получавахме обратна връзка от няколко места. Явно фактът, че клиентът е моделирал сам дизайна е повод той да разказва на приятелите си, те да говорят за него.

И така пет години по-късно, компанията вече се е разраснала, а заедно с нея и ролята на Николай като мениджър.

Нещата, които бяха трудни в началото, сега са лесни. Основно техническите аспекти. Но моята роля е толкова различна, че на мен пак ми е трудно. Отначало трябваше да правя много неща, защото нямахме голям екип, но сега вече сме 29 души. Моята роля се промени и се превърнах в човека, който трябва да помага и мотивира другите. Тепърва се развивам като мениджър, като лидер, това е друг набор от умения.

Можеш ли да споделиш интересен съвет за това как да си добър лидер?

За мен това, което е важно, да си открит с екипа. Дори когато са трудни нещата. Трябваше да се науча как да комуникирам, когато преживяваме проблемни моменти. И, разбира се, да не криеш слабостите си. Това не се случва интуитивно, защото първоначално си мислиш, че трябва да покажеш само силните си страни, но тогава хората не те виждат като истински човек.

Персоналният подход към клиентите ли е бъдещето на търговията?

Ние го наричаме разказване на история. Всеки човек има история и иска да я разкаже. Хората обичат да говорят за себе си. Бижутерията идва от там, преди 10 хиляди години сме правили бижута като начин да разкажем своята история. Но в последните стотина години го губим това и купуваме единственото комерсиалните истории на брандовете, които продават бижута. Клиентите обичат да са на предната седалка и да разказват за това.