Продължава обсъждането на многогодишната финансова рамка на ЕС

Много малка е вероятността още на следващата Среща на върха страните от ЕС да постигнат консенсус по въпросите за многогодишната финансова рамка. Макар и ЕК да излезе с предложението си за нея още през 2018-а, то тогава не съществуваше Зелената сделка.

Европейският парламент също ясно е заявил своята позиция, но колкото до Съвета - там дебатите се очаква да бъдат продължителни и не е изключено окончателното решение за финансовата рамка да бъде постигнато едва в края на лятото.

1.1 % от БВП на страните членки - такова беше предложение на ЕК за многогодишния бюджет през 2018-а. Тогава, обаче, Зелената сделка и изискването държави като България и Полша, например, да преминат към друг вид енергия, не беше на дневен ред.

Това и Брекзит, който лиши Съюза от вноската на Великобритания, се превърнаха в разделителна линия сред 27-те. Богатите и "пестеливи" държави, сред които Германия, Австрия и почти всички северни, настояват вноската на страните да се намали до 1%.

Южна, Централна и Източна Европа обаче, разчитат на европейско финансиране за продължаване на кохезионните фондове и програмите за земеделие.

На тяхна страна е и ЕП, който поиска увеличение на вноската за МФР до 1.3%.

Давид Сасоли, председател на ЕП: Не можем да позволим финансовата рамка да е просто пренасочване на средства от едно перо към друго. Ако започнем да орязваме кохезионните си фондове, как за Бога ще помогнем за развитието на онези европейски държави, които се нуждаят от тези средства. Зелената сделка не трябва да води до затварянето фабрики и закриването на работни места. Трябва да я приложим така, че всички страни членки да имат полза от нея.

Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК: Не става дума само за опазването на планетата, макар и това да е изключително важно. Можем да създадем икономика, която да не вреди на околната среда, да открием нови работни места, които да са насочени в областта на устойчиво развитие. Преходът към зелена икономика и ползите от дигиталната революция, ще направят Европа много по-силна.

Многогодишната финансова рамка се финансира от няколко основни източника, сред които: директните вноски на страните членки, митата върху вносните стоки от трети за ЕС държави и глобите, налагани на компании, които нарушават правилата на Съюза за честна конкуренция.

ЕП обаче, настоява за реформа на начина, по който се финансира бюджетът, а също иска той да бъде по-прозрачен. Депутатите предлагат приходи да идват и от нова схема за корпоративно облагане, както и от търговията с вредни емисии и данък върху пластмасови отпадъци.

От това какъв ще бъде окончателният вид на Многогодишната финансова рамка, зависи бъдещето на програми за стимулиране на нови работни места, инвестиции и подпомагане на малкия и среден бизнес и младежки програми като "Еразъм +".

Андрей Новаков, евродепутат ЕНП: Няма как да сме с огромни амбиции и с плитки джобове. Това не може да се получи, тъй като и Зелената сделка, и всичко останало, което се залага пред съюза до 2027-а г. струва страшно много. Аз вярвам, че ще съумеем България не просто да запази средства, които има, но и да ги увеличи. Предложението на ЕК е за увеличение на парите за България с 8%, ЕП го подкрепя.

Ако МФР не бъде приета до края на годината, то за началото на следващия период ще се използва 1/7 от това, с което ЕС разполага в момента, но няма да стартират нови програми и фондове.

Депутатите обсъдиха и ситуацията с коронавируса, който продължава да се разпространява и на територията на Европа, а предложението им е пристигащите от Китай да попълват анкетна карта, която да улеснява проследяването на пътя на заразата, ако съответният пътник евентуално е заразен.