"Репортерски поглед" - киберсигурност - какво споделяме и доколко сме защитени

Тотален контрол в Интернет в името на сигурността. Това поиска британският премиер Тереза Мей часове след кървавата атака на Лондон бридж. В плановете на консерваторите е изграждането на Национален център за киберсигурност, в който ще бъдат инвестирани близо 2 милиарда паунда.

Тереза Мей: "Не можем да позволим на тази идеология безопасното пространство, от което се нуждае, за да се размножава. А именно това правят интернет и големите компании, които предлагат интернет услуги. Трябва да работим със съюзнически демократични правителства, за да постигнем международни съгласия, които регулират киберпространството, за да предотвратим разпространението на екстремистки и терористични планове".

Големите компании за онлайн комуникации реагираха мигновено и гневно. От Фейсбук заявиха, че използват високи технологии и обучени професионалисти, за да премахнат всякакво съдържание с терористични подбуди от платформата им и следят около 2 милиарда потребители. От Гугъл казаха, че процедират по същия начин.

Красимир Коцев, експерт по киберсигурност: "Да се прихване цялата информация, първо ще коства страшно много, ще отнеме доста време, за да се имплементира, за да се направят такива решения, но по-големият проблем е, че количеството на информация в интернет наистина е огромно. Тоест, службите сигурно ще имат по-голям проблем с това да намерят начин да филтрират правилната информация, отколкото да събират цялата информация".

От YouTube съобщават, че всяка минута на платформата на сайта се качват 400 часа видео материал. Това прави прегледа му почти невъзможен. Всеки ден, онлайн каналът получава по 200 000 съобщения за неуместно съдържание, но успява да прегледа 98 % от случаите в рамките на едно денонощие. Проблем възниква с апликацията WhatsApp, която криптира комуникацията на потребителите. Това означава, че се използват така наречените ключове, които са сложни математически алгоритми. Разследването на атаката от миналата събота установява, че последното съобщение на един от атентаторите от Лондон бридж е от сряда - 31 май, качено именно в WhatsApp. Курам Бут цитира текст от Корана, че след изпитанията, идва покоят. Терористът многократно е качвал текстове от корана на профила си. Атентаторът от моста на Уестминстър на 22 март също полза WhatsApp, 3 минути преди нападението.

Интернет, който се контролира изцяло от правителствата, или цензуриран интернет, е идея, която се предлага за пореден път.

През 2012 година световни протести спряха приемането на SOPA - Закон за спиране на онлайн пиратството. Американски лобистки законопроект, който щеше да даде правомощия на полицейски звена да затварят сайтове, ако преценят, че се разпространява или търгува свободно с материал, защитен от авторско право.

А през 2013 година, с помощта на Едуард Сноудън, бяха разкрити документи на Агенцията за национална сигурност в САЩ, които доказват, че чрез софтуера Призъм и информация от добре познати сайтове като Фейсбук, Гугъл, Майкрософт, Яхуу и други, се създават така наречените потребителски профили. Съвкупност от цялата ни дейност в интернет пространството, която позволява на властите достъп до лична информация, която потребителят често не знае, че споделя.

Какво споделяме и на какво се съгласяваме? Условията за ползване на апликацията ЛинкдИн гласят, че потребителят дава "...на апликацията не-екслузивно, неотменимо, световно достъпно, вечно, неограничено, и преотстъпено право да копира, да подготвя производни работи от наличното, да разпространява използва и комерсиализира, по всеки начин всякаква информация, която потребителят предоставя на ЛинкдИн, включително всякакво генерирано от потребителя съдържание, идеи, концепции, техники или данни на услугите, които потребителят предоставя на ЛинкдИн, без допълнително съгласие, предизвестие или компенсация към потребителя." А Фейсбук описва условията за използване в 14 000 думи, които повечето потребители не прочитат.

Красимир Коцев, експерт по киберсигурност: "Те съзнателно, умишлено се пускат изключително големи споразумения, които човек трябва да потвърди от много страници, които чисто и просто физически е много трудно да прочете и да осмисли. Това се прави с цел объркване и с цел невъзможности да осъзнаеш с какво се съгласяваш".

Колко лесно достъпна е информацията, която споделяме?

"Нужна ми е от около половин до една минута достъп до телефона ти, за да инсталирам зловреден софтуер, който се скрива изцяло на телефона, след което мога да започна да следя разговорите, които провеждаш, всички контакти, които имаш на телефона, местоположение, на което се намираш във момента с точност до 10 метра, съобщения, които изпращаш, онлайн сайтове, които посещаваш, общо взето всякаква информация."

- И такъв софтуер, той лесно достъпен ли е?

"Да, всеки би могъл да го инсталира. Той е публично достъпен".

Има и друго. Така наречените cookies, които повечето сайтове налагат, са файлове, в които се запаметява какво разглеждаме в интернет. Сайтовете ги предоставят на други онлайн платформи с рекламна цел. Тоест, можем да разглеждаме сайт за дрехи. Филтрираме търсенето и разглеждаме работно облекло. При следващото ни влизане във Фейсбук ни излизат реклами и на други сайтове, които предлагат работно облекло. Компаниите го наричат "новият маркетинг". Рекламират ни продукти, които знаят, че искаме.

"Ако нямаш какво да криеш, няма да имаш против то да се знае." и "Всичко е в името на сигурността и битката срещу тероризма." - това са най-честите отговори на организациите, които събират и продават данни и основен аргумент на политиците, които настояват за тотален контрол в мрежата. Съгласни ли сме да споделяме всичко за себе си в името на битката с тероризма. Кой ни гарантира, че няма да се злоупотребява с данните ни. Все още ние, потребителите, държим ключа, важно е какво и къде споделяме. И да не забравяме - колкото и да трием - следите в мрежата винаги остават.