Етнически българи от Цариброд учат майчин език само два часа седмично

От години българският език е в категорията на избираемите предмети в основното училище на населения предимно с етнически българи Димитровград в Сърбия, известен у нас като Цариброд. И въпреки че учениците от българското малцинство завоюват първи места на местните олимпиади за познания по майчиния си език, българска паралелка в Цариброд няма. Оценката по български не влиза и в общия бал при завършване на училище.

Милена Кирова
от Милена Кирова Оператор: Станислав Ангелов
10:20, 11.06.2017
Чете се за: 01:39 мин.
Още

Според образователния закон на Сърбия родителите избират при записването на децата си в първи клас езика, на който да се образоват. Директорката на основното училище в Димитровград казва, че с приет през 1992 година закон се дава право на родителите да изберат един от трите варианта на обучение - изцяло на сръбски, изцяло на български или двуезиково.

Катарина Симеонова - директор на училището: "За съжаление министерството все още не е направило план и програма за двуезиковото обучение. Може би то е по-подходящо за нашите родители".

Директорката разказва, че сега повечето родители избират варианта - образованието да е изцяло на сръбски, а българският да се изучава като майчин език с елементи на националната култура и традиция. Анжела учи български вече 8 години.

Анжела: "Учим в училище, имаме два часа седмично и на мен много ми харесва българският език.

Катарина Симеонова - директор на училището: "Имат отделен преподавател от първи клас и това, което училището се старае не само чрез часовете, не само от уроците, но и много повече с извънкласна дейност, извънучилищна дейност със сътрудничество с институции от България да направим така, че учениците много по-често да са в състояние да приказват на български език".

От училището са категорични, че са подготвени и с учители, и с помещения, затова да има паралелка на български. Всяка година правят презентация на родителите в детската градина за ползите от изучаването на езика. Но засега паралелка няма.

Катарина Симеонова - директор на ОУ ,,Христо Ботев", гр. Димитровград, Сърбия: "Може би затова, че учениците на 7 годинки все още са малки. Може би затова, че още липсват учебници за българския език, за малките класове и просто надяваме се, че всичките тези трудности ще се преодолеят".
Стефан Стойков - заместник-председател на Националния съвет на БНМ: "За първи път този национален съвет има и учебници след 30 години за основното училище и след 50 и нещо години за средното училище. Учебниците от първи до шести клас вече са по училищата, ето моето дете е шести клас и има всички учебници".

По въпроса - има или няма учебници - според наша информация са отпечатани 64 комплекта, всеки с по 30-40 учебника. Като училищата са тези, които могат да ги закупят и то на цени - същите като учебниците на сръбски. От Националния съвет на българите в Сърбия уверяват, че сега в процедура са учебниците за седми и осми клас, които трябва да бъдат отпечатани до 1 септември.

Стефан Стойков - заместник-председател на Националния съвет на БНМ: "Тук ни е молбата към министерството на образованието на България и Държавната агенция за българи в чужбина да съдействат да направят комисия и да кажат кое е най-подходящо да изучават от българската история българите в Сърбия".
Владица Димитров - кмет на община Димитровгард, Сърбия: "Аз се надявам, че за година до две ще решим тази парлалка. Това е до 88-ма година било училище, където се учело на български език. След това българският език се учи като и сръбския, но сега е само факултативен и това е срамота за едно малцинство".

От основното училище настояват и да могат да сформират паралелка и с под 15 ученици, което сега е норматив по закон.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Как се отглежда женшен в България
Как се отглежда женшен в България
Банкови служители играят в театър в помощ на деца с увреждания
Банкови служители играят в театър в помощ на деца с увреждания