Розопроизводители от Карловско на ръба на оцеляването заради слаба реколта

Последните дни от розобера затвърждават очакванията на производители, че тази година е една от най-трудните за бранша.

Вихрен Атанасов е един от малкото останали у нас земеделски стопани, отглеждащи биорози, които се изкупуват на по-висока цена. Годината обаче е критична и за него, защото щетите са огромни.

Вихрен Атанасов: 60% са пропаданията, да. Времето не беше подходящо, нямаше зима, нямаше дъждове. Тази година розата е много по малка, дребна и е много бледа.

Липсата на розов цвят обаче не вдига цена на продукцията.

Вихрен Атанасов: Тази кампания изкупуваха на два лева, даже имаше моменти, когато и по-малко. С уговорка, че ще се доплаща, ама не знам.

Вихрен Атанасов още чака и забавените с шест месеца субсидии. А за да прибере и последните цветове разчита на работници от Молдова и Украйна.

Атанасов смята, че новият закон за розата облагодетелства преработвателите за сметка на производителите на суровината.

Вихрен Атанасов: Не е нужно да се търси минимална цена, защото всеки иска да купува на най-ниска цена, но това не носи развитие, този производител той просто няма развитие, той просто умира, нито може да се разгърне, нито може да купи техника, нищо не може да направи.

Розопроизводството и розоварството в България са малък икономически сектор, с годишен износ между 30 и 40 млн. евро. Според стопаните, той трябва да бъде подпомаган по-ефективно. Защото розата, също като киселото мляко е български национален символ и туристическа емблема.