Рядък археологически обект във Варна е недостъпен за туристи

По време на 21-ата национална конференция “България в световната история и цивилизации”, която се провежда във Варна, историци, издатели и представители на туристическия бранш излязоха с обща резолюция, в която настояват общината и държавата да направят необходимото, за да бъде превърнат в обект за културен туризъм Варненският халколитен некропол. Мястото, където преди 44 години е открито най-старото обработено злато в света, в наши дни е напълно изоставено и зле охранявано.

По некропола се е работило малко повече от 15 години след откриването му, оттогава е запустял. Трудно е да се каже защо се е стигнало дотук. През годините статутът на този парцел е спорен, през 90-те години една част дори е приватизирана. Само фактът, че над него минава далекопровод го е спасила от строителни инвеститорски апетити. За щастие, държавата успява да си върне собствеността върху земята, а преди две години дори е дадена за стопанисване на община Варна. Пораженията от дългите години безстопанственост, обаче, правят социализацията му твърде скъпа.

На това място през 1972 година съвсем случайно, при изкопни работи е открит некропол с повече от 290 гроба от каменно-медната епоха. Някои от погребенията са толкова пищни и необичайни, че и до днес не са разгадани докрай. Още се спори дали това е отделна древна цивилизация, но едно е безспорно – откритите 6,5 килограма злато под формата на накити и предмети - най-старото обработено злато в света. Съкровището отдавна е сред известните културни факти от България по света. Самото място, на което е открито, обаче, остава далеч както от туристите, така и от учените, впечатлени от експонатите в музея.

"И всички питат: “Ама къде е този некропол?” И ние сме принудени да им кажем, че практически няма как да го видят, защото там няма нищо. Това е една пустош", обяснява Даниела Василева, Сдружение “Дух и култура”.

От две години парцелът е даден за стопанисване на Община Варна. Дългите години безстопанственост обаче са направили социализацията му твърде скъпа.

"Общината да направи поне минималното... защото, откровено казано, ставаме за срам пред света. Тук идват големи изследователи и като направят сравнение между това, което са видели например в Сърбия, нещата са несъпоставими", казва доц. д-р Светлозар Попов, автор на “Халколитната цивилизация Варна”.

"Ние губим от това нещо и то- губим много… Проекти могат да бъдат предложени много, също така и субсидиране може да бъде открито, може да бъде направено нещо прекрасно и атрактивно", допълва Славян Стоянов, автор на “Древните цивилизации по българските земи”.

Участниците в конференцията, подписали резолюцията, се надяват и на обществен отклик. Защото мястото на Варненския халколитен некропол е сред археологическите обекти, които децата ни трябва да посещават и с които да се гордеят. Като наследници на тази древна цивилизация.

На финала да кажем, че социализацията на некропола влиза в плановете за поддържане на обекти на културен туризъм, но е някъде на 5-о или 6-о място по приоритет и парите все не стигат дотам. Надеждите са финансиране да дойде по европейски проект, за да не остане Варненският халколитен некропол запустял и на 45-тата година след откриването си.