Спасителят от р. Лим Сафет Баличавец: Това е нощ, която не може да се забрави

Бойко Василев: Разказвате ли на децата си за това?

Сафет Баличавец: Имам две деца, но с нежелание говоря за това. Понякога задават трудни въпроси, на които нямам отговор. Дъщеря ми винаги ми задава един и същ въпрос: „Защо не успяхте да спасите всички деца?“ Нямам отговор на този въпрос. Каквото и да отговоря, не е верният отговор.

Кой е най-тежкият спомен от тогава?

Най-трудният спомен е това, че за съжаление не спасихме всички животи. Това е много тъжно и боли от това. По-добре по друг повод да се бяхме видели и да бяха спасени, разговорът щеше да е по-приятен.

Как живеете? Какво работите?

Строителен работник съм, но това е сезонна работа. Тъй като зимите при нас са студени, няма работа.

Този край на Сърбия е беден, да.

Положението е страшно. Пограничен район, на границата, би трябвало да процъфтява, но за съжаление няма нищо.

Как са Eссад, Eзудин, Заим, Сапет?

Всички работехме в Бродарево, живеехме заедно. Но те получиха български паспорти преди около четири години и взеха семействата и живеят в Германия. През лятото си идват за две-три седмици и се връщат обратно.

А вие искате ли при тях?

Разбира се. Нямах необходимите условия, но сега, като имам българско гражданство, имам възможност да отида там да работя, да отведа семейството си. Човек може да си каже: „сега, все едно тепърва съм се родил“. За мен едва сега започва по-добрият живот. С този паспорт, който получих, сякащ отново се родихме аз, жена ми и семейството ми.

Когато Сърбия влезе в ЕС, ще ви трябва ли този паспорт?

Ще ми е необходим така, както ми е небоходим сега. Но ако е както досега, никъде не съм пътувал. А българският паспорт е за моят живот, за моето бъдеще и ми дава всякакви нови възможности.

Как се чувствате като българин?

Да! Чувствам се истински българин.

С България ви събра едно нещастие. Чувствате ли я като своя родина?

Да, чувствам я така. За съжаление, ни свърза една ужасна трагедия. Хубаво щеше да бъде, ако поводът беше друг, но за съжаление, положението е такова, каквото е.

С какво ще запомните България?

Ще запомня България само с хубави неща, защото след 14 години вие не ме забравихте и е невъзможно това да се забрави. Показахте една огромна любов към мен - всички вие - и наистина много ви благодаря!

Аз пък благодаря на Вас!