Ученици се учат на занаят от ​бесарабски майстори

Василий Арабадже от 30 години плете кошници в малко село на 20 километра от Болград. Разказва, че с времето хората, които умеят този занаят, са останали единици. Научил се от своя баща. За работата си събира клони от дива върба. При него за втори ден е ученичката от Училището по изкуствата Виктория Бойчева.

В Украйна има ли пазар на това, което произвеждат майсторите?

Василий Арабадже: Има, първият пазар беше през 1967 година в Москва. Сетне, който отиде в Киев, Кишинев, Симферопол и вземе.

Виктория Бойчева: Исках да пробвам от всички, понеже са много интересни, показват много от културата.

Сред гостите от Украйна е и ветеринарният лекар Александър Полибза, който е първият ученик на майстора на кошници. Младият мъж вече е придобил и други умения. Откриваме го да прави бесарабски цървули.

Александър Полибза: Мога и да преда. Пък днеска ми подариха и българска хурка и българско вретено. Мога и да тъча, ей го на моят пояс.

Майсторът на кошници и Виктория вече обмислят как да продължат да си кореспондират, след като гостите се приберат в родината си. Василий споделя, че ще изработи за момичето най-хубавия сувенир и ще ѝ го прати. А децата се надяват Задругата в Русе да успее да организира и догодина подобна инициатива, за да продължат да учат.