В деня на жената: Губи ли се женствеността във военна униформа?

Людмила Рачева е на 47 и е дипломиран учител. Въпреки това обаче казва, че винаги е мечтаела да служи в армията. Преди седемнайсет години влязла в системата на Министерство на отбраната като кадрови войник и оттогава до сега работи във военното формирование в Горна Оряховица.

Людмила Рачева – командир на отделение: „Винаги съм искала да бъда военна. Тогава тъкмо навлизаха жените в армията и още не бяха свикнали с нас. Военната професия е призвание, кара ни да бъдем по-отговорни, взискателни към себе си, да полагаме повече усилия да сме дисциплинирани!“

Признава, че в началото мъжете в армията я подценявали. Днес обаче тя е командир на отделение, а на нейно пряко подчинение са петима мъже.

Людмила Рачева – командир на отделение: „Водим занятие на кадровите военнослужещи, сутрин се строяваме, както видяхте сега следобедният развод след почивката. Отделно си има занятия, лагери, полигони, стрелби.“

Някои от колегите ѝ мъже казват, че в Армията все още се гледа с недоверие на жените. Признават обаче, че те се справят отлично, а понякога дори по-добре от тях.

Старшина Свилен Добрев: „Може би в първите години, когато се появиха жени в армията, имаше недоверие, но с годините те се доказаха и имат респекта и уважението на всички колеги.“

Извън военното формирование Люси е майка и съпруга. Казва, че токчетата и роклите не ѝ липсват и е категорична, че в никакъв случай не се чувства по-малко женствена във военната униформа.

Людмила Рачева – командир на отделение: „Винаги се намира баланс. Денем сме на работа, но вечер можем да си бъдем с обувките. Както виждате не се е загубила женствеността, забранени са накити, но когато не ни пречат, сме с тях.“

Командир Рачева казва, че обича професията си и се радва, че в последните години има все повече млади момичета, които не робуват на клишетата за мъжка и женска професия, избират също като нея да служат в армията.