Вим Вендерс се срещна със своите почитатели в България

Изкуството да показваш паралелни светове и да превръщаш образите в метафори. Или когато сградите говорят на публиката, любовта ни отвежда на неочаквани места, а ангелите едновременно набюдават отвисоко и чувстват като хората. Десет години след първото си гостуване в България Вим Вендерс е отново у нас. Този път режисьорът, който вярва, че филмите принадлежат на хората, които ги гледат, представи лично ретроспективата, посветена на него. Разказа и за създаването и възстановяването на емблематичния "Криле на желанието".

Вим Вендерс, режисьор: Направих черно-бял филм за Берлин, без сценарий. Исках да представя града по начин, по който никой не го е виждал. За мен той беше остров, обграден от стена и по някакъв начин изглеждаше меланхоличен. За да предам образа на персонажите след Студената война, ми трябваха герои, които могат да се движат много и навсякъде. Много от стиховете, които четях тогава, бяха населени с ангели. Честно да ви кажа, не вярвах в ангели. Мислих си, че са по-добри от нас или като децата, които сме били, но все още носим в себе си. После си казах, че мога да се справя с тях. Представях си, че те в своето безвремие не познават цветовете, вкуса, сетивността. Така реших да направя черно-бял филм. Но в същото време си казвах, че когато ангелът се превърне в човек, ще разбере какво е сетивността.

Сред любопитните неща около заснемането на филма е филтърът, който използва операторът. Оказва се, че това е чорапогащникът на баба му.

Вим Вендерс, режисьор: Той имаше особено схващане за светлината и смяташе, че когато снимаш черно-бяло, най-важни са оттенъците и нюансите. През този чорапогащник всички отблясъци се превръщаха в малки звездички, а лицата получаваха ореол.

София филм фест е вторият форум, където ще бъде представена дигиталната версия на "Криле на желанието", който през 1987 г. носи "Златна палма" на Вим Вендерс.

Следващата прожекция е на 23 март.