"Зелена светлина": Царството на дрехи втора употреба

Купчините от износени облекла отдавна са преобразили пейзажите.

Аюш Митал, предприемач: Внасяме дрехи от различни държави. Най-вече от Дубай, от европейските страни. Ето, тези са от Франция. Разделяме ги по цветове. Тук са сините. А ето тук - кафявите.

Така изглежда рециклирането в Панипат. От години там са се специализирали в производството на шоди. Думата е местна и трудно може да се намери неин точен превод. В общи линии значението е нискокачествена прежда от рециклирани дрехи. От нея тъкат одеала.

По-запазените дрехи поемат обратно към други държави. Което превръща индийския град в световен център за дрехи втора употреба. Оборотът от търговията надвишава 4 милиарда долара за година.

Деви Шарма: Карат ни да работим все по-бързо и бързо. Работим от осем до шест. Плащат ни по 100 до 120 рупии дневно.

Което прави малко над долар и половина. В града има около 200 предприятия за рециклиране. В тях работят всички от Панипат, включително и децата.

Мадхав Сингх, представител на неправителствена организация: Успяхме да върнем около 500 деца обратно в училище. В началото, когато посещавахме фабриките, ни гонеха. Но ние се връщахме. И така докато успеем. Отне ни 6 месеца.

Панипат е предизвикателство за текстилната индустрия. Не само заради тежкия труд на хората, които рециклират старите дрехи. А и заради ефекта от този отрасъл върху околната среда.

При самото производство на дрехи се отделят повече вредни емисии, отколкото причиняват всички международни полети и воден транспорт, взети заедно. Решението на проблема изисква промяна в самата индустрия и начините на предлагане и търсене.

Тоест - по-висококачествени и издръжливи материи, които обаче ще струват по-скъпо. Как ли ще се впише тогава Панипат в новата индустриална картина?