Вече 15 години Иван Караиванов отглежда пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и грах в землището на село Кривня. Казва, че почти всяка година част от продукцията му е унищожена от градушките. Притеснен е, че и това лято ще е беззащитен от природната стихия.
Какви са били загубите ви?
Иван Караиванов - член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите: О, различни! От 20 процента, 30 процента, до 100 процента унищожаване, не на всички площи, на отделни площи. Зависи откъде минава облакът. Не, нашият район не е защитен, до Плевен е защитата от градушки. И има голяма нужда да бъде защитен.
Затова земеделците настояват да се разшири обхватът на системата за борба с градушките, така че да бъдат защитени всички обработваеми земи в страната, както и урбанизирани територии. Според тях новият проектозакон за защита от природни бедствия трябва да бъде приет максимално бързо, но след широко обсъждане със заетите в бранша.
Вергиния Кръстева - заместник-министър на земеделието, горите и храните: Бих казала, че не делим страната на северна и южна. Министерството е изготвило проект, който е минал през Министерски съвет и вече се разглежда на заседание на Комисията по земеделие в Парламента. В тази сряда, която мина, имаше такова заседание. Информацията, която имам, е, че има така известни становища по тази тема, които са пристигнали в комисията от браншови организации и заседанието от сряда е отложено за идната сряда. Тоест предстои гледането на закона в Комисията по земеделие на първо четене, срокове не бихме могли да кажем, защото това са срокове на парламента.
С превенцията срещу градушките ще се заеме ново държавно предприятие, което ще се финансира от бюджета и от вноските на земеделските стопани. То ще извършва радиолокационно измерване на валежите и ще осигурява радарна метеорологична информация. Според предварителните разчети издръжката му ще е 230 млн. лв. годишно.
Чуй новините
Подкаст
