Жена в инвалидна количка остана без човек, който да се грижи за нея

Съдбата превръща жената в затворник в собствения си дом. Не може да стигне дори до коридора, затова вика съседка, за да ни отвори.

Снежи Кежева: От погребението му на 25 февруари не съм излизала от вкъщи. Храна - комшиите пак, кой наготви - донесе. За къпането са ме къпали пак два пъти комшиите.

Плевенчанката ще вземе еднократни помощи, но се нуждае най-вече от помощник. Не може да получи личен асистент нито чрез социалната служба, където изискват асистентът да е роднина, нито чрез общината, където всички места са заети.

Георг Спартански, кмет на Плевен: Няма как да елиминираме някой от програмата, за да сложим друг на негово място. Бройките, които се отпускат на общините и финансирането, е от страна на българската държава.

Начинът, по който сега се осигурява личен асистент по програма, е несправедлив, изтъкна Мая Манолова.

Мая Манолова, омбудсман: Човек ако изпадне междувременно в беда, тъй като програмата е започнала, просто той няма никакъв шанс да се включи. Този въпрос ще бъде решен на законодателно ниво от 1 септември, но дотогава хора умират, други остават в безпомощно състояние.

Снежи е категорична, че ще продължи да търси помощ от институциите.

Снежи Кежева: Мъжът ми военен инвалид, аз от детски паралич. Мисля, че все пак, 34 години трудов стаж имам, работила съм до последно. Мисля, че все пак, макар и малко, заслужавам.

Ако бъде одобрен проектът на общината за патронажна грижа, Снежи ще може да получи подкрепа още от юни. Или трябва да изчака до септември, когато ще заработи новият закон за хората с увреждания.