„Като филм на ужасите“: Спасителите за трагедията на АМ „Тракия“
В първите минути след тежки инциденти на пътя наред с медиците се озовават полицаи и пожарникари. Екипи на "По света и у нас се срещнаха с тях". Те разказа за ужаса от преживяното след тежката катастрофа на АМ "Тракия", при която загинаха 11 души, а над 50 бяха ранени.
Инсп. Станчо Нанков: „Гледката беше потресаваща, колите бяха смачкани,пострадали, чуваха се викове, писъци, имаше хора, които не можеха да излязат, искаха помощ, пищяха.“
Старши пожарникар Иван Великов: „Беше нещо ужасяващо, като филм на ужасите, толкова огънати ламарини, толкова хора, викащи за помощ, нещо неописуемо. Доста хора бяха в голям шок, имаше които стояха в автомобилите си и не мърдаха, не говореха.“
Старши пожарникар Иван Великов и инспектор Станчо Нанков са сред първите, които пристигат на мястото на катастрофата на АМ „Тракия“. Стават свидетели на огромна човешка трагедия.
Инсп. Станчо Нанков: „Трябваше да отстраним мантинелата, за да можем да отидем до самата катастрофа, защото нямаше как да стигнем от платното, което беше движещо се, защото имаше супер голямо задръстване и нямаше как да минем с пожарните.“
Ст. пожарникар Иван Великов: „Оказа се, че нямаме достъп до пострадалите и се наложи да режем мантинелите, за да преминем на другото пътно платно и да достигнем до пострадалите. Имаше доста пострадали, имаше и хора, които бяха в шок, да имаше такива, които викат за помощ, наложи се да се режат автомобили, за да се вадят най-тежко пострадалите, бяха затиснати от ламарини.“
Влизат да спасят хора с риск за собствения си живот заради наличието на цистерна с пропан бутан на пътя.
Инсп. Станчо Нанков: „Тази цистерна с пропан-бутан аз взех мерки за обезопасяване и на преминаване на пострадали хора и други около нея, защото имаше опасност от взрив докато установим дали е пълна, празна.“
Пожарникарите се надпреварват с времето в опит да спасят възможно най-много хора.
Инсп. Станчо Нанков: „Може би изкарахме 30-тина души за 30 минути. Най-трудно понасящо е гледката. Ние искаме да помогнем на хората, но не знаем дали ще оцелеят.“
Казват, че не се определят като герои, защото в битката за живота всички са равни.
По материала работиха: Теодора Георгиева, Тихомир Игнатов


