Патриархът на българския рок - така музикантите у нас определяха Кирил Маричков. Талант, който живее за музиката, музикант, за когото сцената беше втори дом.
"Искате да свирите на мен? Държите се сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми? Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми? Да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота? Не, за какъвто щете инструмент ме смятайте, може да ме разстроите, но не и да свирите на мен".
Там, където всичко започна, там и приключи - на сцената. Изгубихме Кирил Маричков на 79. 30 минути преди поредния концерт - в Селановци. По време на репетицията музикантът пада от сцената, черепно-мозъчната травма е несъвместима с живота. Местните жители са в шок.
"Човече, това е една епоха, с това сме израснали, музиката на "Щурците", на "Сигнал".
"Кирил Маричков, ние израснахме с неговите песни, с неговата музика и това е - тъжно е".
Голяма е тъгата и за неговите колеги.
"Наистина ми е много тъжно, но в същото време искам да го запомним като един страхотно весел човек. Ние последните 12 години неотлъчно сме били заедно и аз ще си запазя от него всъщност най-веселите моменти, много обичахме да си разказваме вицове", споделя Славчо Николов, музикант, член на Б.Т.Р. и "Фондацията".
"Ние сме семейство. Ние ще останем семейство. Той е неделима част от всеки от нас. И така ще бъде до нашата последна секунда. Благодаря, Кирчо! Чакай ни", написаха от групата "Фондацията" в емоционална публикация.
"Той веднъж каза така: Аз пък съм си мислел, че ако умра на сцената е най-добре. И това се случи по този начин", каза Славчо Николов.
"Всяка една загуба, въпреки че мисля, че тези загуби са временни и че всички се събираме пак на едно хубаво, друго място, няма как нормален човек да не бъде истински шокиран", казва Хилда Казасян, певица.
"Благодарение на Кирил Маричков през 86-а година излезе една плоча "БГ Рок". От едната страна бяха "Нова генерация", от другата - "Контрол". Това беше това беше първият пробив на подземна, гаражна или там, музиката от мазетата", спомня си Калин Сърменов, актьор.
От "Бъндараците", през Щурците, до "Фондацията", музиката беше движещата сила за "патриарха на българския рок".
"Честно казано, мен ме мързеше да свиря на пианото достатъчно много и пианист не можах да стана, но свирих доста. Но той ми казваше: "Виж какво, Кирчо, ако не свириш един ден - разбираш само ти, ако не свириш два дни - разбирам и аз, ако не свириш три дни - всички разбират". Цялата публика разбира. И още нещо ми каза: "Музиката е като ревнива жена, ако не ѝ се отдадеш изцяло и напълно - тя ще те злепостави пред много хора в най-неподходящия момент", разказва самият Кирил Маричков в свое интервю за "Библиотеката" от 2023 г.
Работещите в държавните психиатрични болници заплашиха с колективни оставки (СНИМКИ)
Наказания за насилие над животни: Предлагат използване на СРС и специален контролен орган
Чуй новините
Подкаст
