България вече е търсен партньор за много полярни изследвания

България вече е търсен партньор за много полярни изследвания - стана ясно по време на заседанието на Европейския полярен борд в София.

Проучването на климатичните промени и топенето на леда започват да стават все по-важни за Европа и нейното бъдеще, затова се отделят все повече средства.

А научноизследователският кораб, с който страната ни разполага, ще даде възможност на много учени да работят по скъпи и мащабни проекти.

Полярният борд е структура към Европейската комисия, която координира научните програми на държавите от Европейския съюз.

Топенето на ледовете и климатичните изменения предизвикват много промени и в Европа трябва да имаме бърз отговор към тях.

Затова е важно научни институции да работят в една посока и да не се дублират усилията на учените да се оптимизира и използването на полярната инфраструктура.

"Като се има предвид, че Арктика и Антарктика са толкова далеч, достъпът до всяко наблюдение е труден. А е важно да разберем развитието на морския лед, топенето на глетчерите, което променя океана, а той климата", заяви д-р Никол Бийбоу, председател на Европейския полярен борд.

"Чрез Европейския полярен борд се кандидатства в много скъпоплатени европейски проекти от порядъка на няколко милиона евро. Европейският полярен борд координира всичките дейности на европейските държави в полярните региони, които са изключително важни в момента", допълни проф. Христо Пимпирев, председател на БАИ.

"Ние губим много от биоразнообразието, видовете изчезват, риболовът се променя значително. И трябва да кажа - ние сме наистина щастливи, че България има нов кораб и ще се присъедини към морската общност, защото има огромна дупка в данните за океана, особено за Антарктика", добави д-р Никол Бийбоу.

"Ние вече като инфраструктура, освен като база, наша инфраструктура като кораба, можем само да печелим, защото вече не сме едни наемни работници и стопаджии", каза още проф. Христо Пимпирев.

България вече участва в изграждането на Европейска полярна мрежа, която трябва да изработи стратегическата рамка и да оформи приоритетите за науката, да оптимизира инфраструктурата и да осигури партньорства в проекти, които трябва да дадат осезаеми ползи за човечеството.

Кадри дрон: Олег Василев и Петко Гинев

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube