Без дом: Историята на един мъж, който мечтае за работа и свое легло

Една история за бездомен човек, който мечтае за работа и свое легло. За живота на улицата и добрите хора разказват Мая Димитрова и операторите Николай Николов и Боян Манолов.

"Казвам се Валери Георгиев Русинов. В момента съм на 58 години и живея на улицата. Да съм очаквал да съм на улицата? Не!"

Някога Валери работел в театъра.

"И после като станах театър майстор, театър майстор е все едно началник група. С този театър обиколих България", спомня си той.

Сега измерва щастието в дни - дни, които е преживял:

"Че съм жив, че все още съм жив!"

На улицата е от почти пет години. Нощите прекарва в подлеза на Софийския университет. Това е неговата пейка.

"Оттам щото, оттам много не духа. Иначе като няма кашони, лягам на железата", показва ни той.

Животът без дом има своята цена. Валери не е добре със здравето. Трудно му е да ходи. Приема обаче ежедневието си спокойно, не натрапва присъствието си, не таи гняв в себе си.

"Да ви кажа - свиква се. Аз вече направих една година в подлеза. Даже свикнах с подлеза, но не е там въпросът да свикнеш на улицата, важното е някой... просто да ми подаде някаква ръка", надява се той.

Среща добри хора всеки ден - продавачът в баничарницата, който му дава закуска; жената, която иска да му подари яке; момичето, което вчера му е купило лекарства за крака.

"Тук има една хлебарница, бях се загледал за Великден в козунаците и тогава се запознах с тия младите хора... и даже ми купиха този козунак, беше около 10 лева - много скъпо! Та ми взеха едни козунак за Великден", разказва той.

Валери иска да работи, за да има къде да живее, да има свое легло.

"Аз забравих какво е креват, какво е стая. Чат-пат, като имам пари, пускам тото и съм казал на тотаджийката - трябва да спечеля и да си взема една стая. Все не се пада!", споделя той.

Това е Валери, който има нужда от подадена ръка!