На днешния ден преди 40 години Алекс Фъргюсън поема Манчестър Юнайтед. И останалото е история.
Когато Алекс Фъргюсън (по онова време все още няма титлата “сър” пред името си) обявява, че напуска Абърдийн, за да се присъедини към Манчестър Юнайтед, хората посрещат решението донякъде с недоумение. Шотландецът е прекарал знаменити 8 години при “доновете”, за които те спокойно могат да твърдят, че са най-успешните изобщо в цялото им съществуване, вече надхвърлящо 120 години: три шампионски титли на Шотландия, четири купи на Футболната асоциация, триумф в турнира за Купата на носителите на купи и спечелена Суперкупа на Европа. Отборът получава наградата на “Франс Футбол” за клуб на годината за 1983. Ей за такива успехи говорим.
Та когато Фъргюсън се запътва към Манчестър и поема отбора точно преди 40 години на днешния ден, дори в BBC има анализи, в които може да се прочетат прогнози като: “Това решение е грешно, той ще съжалява.” Едва ли можем да твърдим, че ходът е бил грешен, след като титлата “сър” действително грейва пред малкото име на треньора, който се превръща в един от най-влиятелните мениджъри в бранша, прекарва 26 години на “Олд Трафорд” и печели стряскащите 38 трофея с “червените дяволи”.
Роди Форсайт, тогава работещ в BBC Scotland, разкрива новината за треньорския трансфер на 6 ноември 1986 година. Била му е възложена задачата да замине за Абърдийн, за да разбере повече подробности около задаващата се сделка. Има слухове, че шефът на Абърдийн е в напреднали разговори с Ман Юнайтед. На полета, на който се качва, всъщност открива доста журналисти от Глазгоу. Повечето от тях обаче пътуват на север, за да отразят катастрофата с хеликоптера “Chinook”, при която загиват над 40 души. Форсайт успява да се добере до информацията, че Фъргюсън и един от силните хора при “червените дяволи” Мартин Едуардс се намират в хотел в близост до летището. Рецепционистът го насочва към ресторантската част, където журналистът вижда двамата да разговарят. На масата има шампанско. Форсайт бързо получава потвърждение на слуховете, за които е изпратен в града. Новината е факт. По репортерските му показания денят е бил “голям” за медията - но и за съжаление безкрайно тъжен. Катастрофата заема огромна част от новинарската емисия, а в спортната рубрика се съобщава, че Фъргюсън напуска Шотландия.
“Беше един от дните, които просто няма как да забравиш в кариерата си” - разказва днес Роди Форсайт, запитан за спомените си отпреди четири десетилетия.

Напускането на бъдещия сър води до смесен емоции. Феновете, които са започнали да свикват със славата на клуба си и с неизчерпаемите му успехи, изведнъж осъзнават, че щастливият период приключва. Гняв. Разочарование. Смут. Примирение. Има от всичко. В един от следващите дни BBC продължава да търси реакции от града на хората, които свикват с новото си футболно ежедневие. Излъчват анкета, направена в пъба “Pittodrie”. Точно там се чува и репликата - “Той ще съжалява за решението си”, която по-скоро е в качеството си на прогноза, отколкото на укор към Фъргюсън. Друг от запалянковците обаче е по-критичен: “Фъргюсън дълго време завиждаше на Селтик и Рейнджърс за това, че могат да задържат играчите си. Той искаше лоялност и се ядосваше, когато някой футболист на Абърдийн напусне отбора, за да се присъедини към по-голям тим. А какво направи самият той сега? Същото!”.
40 лета по-късно историята определено не е забравена, но привържениците на “доновете” сякаш са малко по-умерени в преценката си. Санди Смит, който вече е на 72 години, казва, че е видял всичко с Абърдийн през живота си и вече трудно се трогва от каквото и да било. “Беше напълно съкрушително. Ясно е - няма как да сравняваме Манчестър Юнайтед и Абърдийн. След всичко, което Фърги направи тук, бях емоционално сринат. Но е ясно, че той успя и постигна велики дела в Манчестър”. Йън Доналд, тогавашният заместник-председател в борда на директорите на Абърдийн, също описва ситуацията като “разтърсващ удар”. “За една нощ най-добрият мениджърски екип във Великобритания беше разбит”. Капитанът по онова време Уили Милър нарича последвалите месеци като “крайно несигурни”. Всички футболисти са изпитвали сантименти и дори носталгия по треньора, въпреки крайно неетичното му на моменти поведение и прочутия избухлив нрав. “Днес никой не би допуснал подобно нещо. Вероятно тогава точно това очаквахме от един треньор. Сега играчите не биха приели отношение като това на сър Алекс Фъргюсън. Той не искаше да печели просто трофеи. Той искаше да ги печели със стил. Бях доста разочарован, когато си тръгна.”
Новият мениджър на Манчестър Юнайтед признава на първата си пресконференция, че е напуснал вероятно най-сигурната работа на Острова. “Има само един клуб, който можеше да ме изкуши да напусна Шотландия и в който някога съм искал да отида след Абърдийн.”

Можем да направим относително сериозното предположение, че Алекс Фъргюсън не е съжалил години по-късно за решението си. Тринадесет титли във Висшата лига, два трофея от Шампионската лига, споменатите вече общо 38 купи. Сър Алекс Фъргюсън.
Recapping Sir Alex's incredible trophy-laden career https://t.co/aZLYEEdazY
— Manchester United (@ManUtd) November 6, 2026
Снимки: БГНЕС