Държавата е длъжник на младите хора, завършили космически специалности в чужбина

Преди дни се срещнахме с абитуриента Самуил Николов от Велико Търново, който успя да събере необходимите средства, за да учи астронавтика в САЩ. Намеренията му са да учи там и да се върне, за да се развива в България. Възможно ли е това обаче? Историята на Самуил стана повод да ни потърси д-р Милко Папазов от Варна. Синът му Борис има степен "бакалавър" и "магистър" по аероинженерство от различни университети в Съединените щати. Борис обаче не може да работи по специалността си, защото България не е член на Европейската космическа агенция. Годишният членски внос е 1 милион евро. Според д-р Папазов държавата ни е длъжник на младите хора, завършили космически специалности в чужбина.

Борис Папазов е от Варна. Той е сред най-добрите студенти в американския колеж „Ембри Ридъл“. Трудностите за него започват, след като завършва, разказва баща му д-р Папазов.

„Тъй като в Щатите да работиш за НАСА и за другите агенции по съображения за сигурност се иска да си резидент, тоест да си гражданин и за един българин е трудно да бъде в тази система. След завършването синът ми реши да работи в Европейската космическа агенция - бяха отпуснати близо 100 места за млади учени в неговия профил. Отговаря на всички условия, но се получи писмо, че се отнася само за граждани от държави-членки на Европейската космическа агенция. Бяхме шокирани, че България е шеста космическа държава в света, а не е член на Европейската космическа агенция, а там са членове Сърбия, Канада...Заинтересувахме се защо са така нещата, дори чрез близък депутат - господин Митов беше тогава външен министър, имаше отговор, че „пекат се нещата“, но до ден днешен май не са станали. Скоро слушах и Соломон Паси, който също изказа загриженост, че не сме членове на Европейската космическа агенция. Така че на тези много млади, желаещи да политат към звездите хора, малко им е трудна реализацията", заяви д-р Милко Папазов.

Борис Папазов вече е на 36 години. А космосът за него си остава само мечта. Успява обаче да се реализира с
бакалавърската си степен „Инженерна физика“ в областта на ядреномагнитния резонанс и от 10 години живее и работи в Германия.

„Нека държавата да направи всичко възможно да им даде шансове...В този университет преди сина ми също имаше завършили българи, имаше преподавател българин. Университетът е много класен. Те имат повече учебни самолети, отколкото ние имаме самолети в България“, каза д-р Милко Папазов.

Д-р Папазов не скри задоволството си, че вече са събирни средствата за Самуил Николов от Велико Търново да продължи образованието си в американския авиационен колеж „Ембри Ридъл“.

„Гледахме снощи със жена ми, развълнувахме се, щото сме били там...Ние сме ходили и сме гледали изстрелване на совалка, много е зареждащо, много е вдъхновяващо. Пък на момчето пожелавам късмет, дано да има късмет повече, да са се променили нещата. Чудесно е да се подкрепят тези умни деца. Хубаво е родителите да проверят добре нещата. Скъпо е образованието...тогава беше 28 000 долара, сега разбрах, че е 45, 20 000 е максималната стипендия, другите дават родителите...но много е важна перспективата и ако България създаде условия, много хора ще се върнат. Държавата е длъжник голям“, коментира д-р Милко Папазов.

Ако страната ни иска да бъде член на Европейската космическа агенция, ще трябва да плаща годишна такса. Това ще даде възможности за работа на нашите космически специалисти, а също и за участие на преподаватели в обучения. Засега Европейската космическа агенция единствено финансира наши космически проекти, тъй като България е подписала през 2015 година споразумение за Европейска кооперираща страна.

По темата работят: Мариана Малева, Михаил Горанов

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube