На фронта в Украйна: Големите битки и динамиката на бойните действия

През втората година от войната в Украйна имаше основно позиционни боеве с няколко горещи точки след кръвопролитни сражения през зимата и пролетта. Голяма промяна в завладените територии от двете армии нямаше. Фронтовата линия се простира на разстояние от близо 1000 км.

В червено е зоната, окупирана от руските войски, в лилаво са земите, върху които украинската армия успя да си върне контрола - това стана при градчето Роботине в Запорожка област през август. Най-яростните, продължителни и кръвопролитни битки бяха за Бахмут през пролетта и за Авдеевка през зимата, която преди дни падна в ръцете на руснаците. Според Института за изследване на войната, руските сили са отбелязали напредък и при Купянск.

В продължение на цели 15 месеца при Бахмут се разигра най-продължителната битка в модерната военна история след Вердюн през 1916 г. Острие на руската агресия стана частната военна компания "Вагнер" срещу укрепилия се в руините украински гарнизон. И двете страни твърдяха, че целта на битката е привличане на жива сила и техника на противника и печелене на време за натрупване на военна мощ. Сраженията бяха определяни като "месомелачка" заради високите загуби и на двете страни. Развръзката дойде през май, когато украинските сили бяха принудени да изоставят града.

Володимир Зеленски - президент на Украйна: "Към днешна дата Бахмут е само в нашите сърца."

Украинските сили продължиха да атакуват руските флангове при Бахмут и скоро след това започна и дългоочакваната контраофанзива. Операцията с фокус върху Запорожие не донесе очакваните резултати. Украйна успя да си върне едва няколко десетки квадратни километра заради дълбоко ешалонираната отбрана, която Русия изгради.

В началото на украинската контраофанзива бе взривен язовир Нова Каховка. Огромни обеми вода заляха поречието на река Днепър до Черно море. И двете страни си размениха обвинения за разрушаването на стената, светът заговори за екоцид. Засегнати бяха хора в окупираните райони, но и в зоните под украински контрол.

Наталия - жителка на Херсонска област: "Водата идваше на вълни. Запълни всичко."

Залети бяха редица градове и села, земеделски площи се превърнаха в блата. Водата отнесе и погреба произволно под тиня минни полета и невзривени боеприпаси, които застрашават човешки животи и до днес.

Оформилите се позиционни битки на фронта бяха съпътствани от размяна на ракетни удари, артилерийски дуели и война на дронове. Русия атакува редовно по въздух Киев, Харков, Одеса и други големи градове. Украйна атакува Черноморския флот, включително неговият щаб в Севастопол в окупирания Крим.

Украйна успя да потопи с военноморски дронове руски бойни кораби в Черно море, атакува и Белгород и други цели на руска територия. Дронове причиниха материални щети и в Москва, но Киев не поема официално отговорност за удари в руската столица. Заради застоя на фронтовата линия и незадоволителните резултати от конфраофанзивата президентът Зеленски подмени висшето военно ръководство, като се раздели дори с влиятелния генерал Валерий Залужни начело на укранските въоръжени сили.

Володимир Зеленски - президент на Украйна: "Нуждаем се от различен подход, в частност при ротацията на части. Различен подход при управлението на фронтовата линия, при мобилизация и наемане на кадри."

Първото голямо решение на новоназначения главнокомадващ украинската армия Олександър Сирски беше да изтегли частите си от Авдеевка- стратегическо градче, превърнало се в една от горещите точки на войната. Смята се, че населеното място е от ключово значение за контрола на Донецк и Луганск - две от четирите окупирани области на Украйна.

Сраженията в Авдеевка започнаха още през 2014 г., когато проруски сепаратисти отцепиха значителна територия. През последните месеци градчето се превърна в новия Бахмут - град-призрак, поредна месомелачка и за двете страни. Падането на Авдеевка стана най-значимата промяна във 1000-километровата фронтова линия от месеци.

Володимир Зеленски - президент на Украйна: "За нас най-важно е да защитим нашите хора,нашите войници, защото това е смисълът на отбраната... Ето защо решението беше правилно за избягване на обкръжение и заемане на други позиции. Това не означава, че хората ни са се изнесли на километър и Русия е превзела нещо."

снимки: БГНЕС/Архив

Междувременно две години по-късно руската страна продължава да оправдава войната с действията на властите в Киев и западните столици, които обвинява за провала на Минските споразумения.

Владимир Путин - президент на Русия: "Единственото, за което можем да съжаляваме е, че не започнахме нашите активни действия по-отрано, като разчитахме, че имаме работа с порядъчни хора."

В началото на третата година от войната Западният свят е убеден, че при победа Владимир Путин няма да ограничи агресията си само до Украйна.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News