Президентът направи този коментар от историческия връх на Шипка, по-късно бе и на Петрова нива, където бяха отбелязани 123 години от Илинденско преображенското въстание с традиционния Национален въспоменателен събор. Именно там мъже от Одринска Тракия се събират и взимат решение за обявяване въстание, за да обединят българите в една държава. От историческата местност президентът призова да се помни миналото, но и да се мисли за бъдещето.
Паметта за Илинденското въстание и общата история на българи и македонци трябва да бъдат повод за единение, а не за разделение. Това заяви президентът Илияна Йотова в обръщение на Петрова нива и призова за противопоставяне на омразата и провокациите срещу българите в Република Северна Македония.
Тогава, в онези години, през 1903 г., хиляди българи се стекоха между Черно море и Охрид, верни на идеалите си. Никога няма да забравим думите на един от най-големите войводи – Димитър Дечев, който казваше: „Ако ти, другарю, приятелю, останеш жив, разказвай за Цер. Тоя пламък да изгине, така, както загина Батак. Но от тези пламъци ще се роди и нашата свобода.“
Ще говорим за легендите, ще припомняме още много, много цитати. Ще говорим с разкази. Но няма как днес да не отбележим и друго. Колко много омраза и колко много разделение днес в Република Северна Македония се говори за българите. А историята ни е обща. Какво има да делим? И днес – провокации, унижение. Това е работа на нас, политиците. Но това е работа и на всички хора, за да въстанем срещу тази омраза и срещу това разделение. Ние вас няма да предадем. Няма да се отричаме от вас и ще пазим вашите права – на всеки един човек.
И това не е политическа декларация. А това е, за мен, онзи истински прочит на завещанието на илинденци, които знаеха, че само в единството, само в единението на един народ, който пет века стоя в робство, но заяви себе си пред целия свят и извоюва свободата си.
Ето цялото изявление на Илияна Йотова на Петрова нива:
„Уважаеми господин Стоянов, министър на отбраната на Република България, уважаеми господин Янчев, кмет на община Малко Търново, уважаеми народни представители, уважаеми господин областен управител, уважаеми адмирали, генерали, офицери, сержанти, войници, Ваше Високопреосвещенство, скъпи тракийци и скъпи сънародници. Отново ни събира тази вечер Петрова нива – това свещено място. Отново всички ние с вас спазваме столетната традиция на признателност и преклонение. Затова сме тук.
Тракийското съборище днес приютява в прегръдката си, в тази дивна планина наоколо, наследниците на героите от Илинденско-Преображенското въстание. Днес тук се събираме хиляди български родове, за пореден път да си подадем ръце, заедно да се почувстваме по-силни, да си спомним за общия ни корен. Защото Петрова нива не е само историческа местност. Петрова нива е парче земя – българска, свещена.
Тук нашите прадеди дадоха и изпълниха своята клетва безусловно към род, родина и към Отечество. Затова ние, тракийци, идваме от цялата страна, с хиляди тук, на тази поляна. Защото добре знаем, че когато почитаме общия ни корен, така създаваме и общото бъдеще, толкова необходимо за просперитета на България, за развитието на родината ни.
Искам да ви благодаря тази вечер, уважаеми господин Янчев, на вас, във ваше лице, уважаеми господин Премянов, на тракийската организация, която водите толкова години неизменно, за това, че тракийските родове се увеличават все повече.
Защото тази вечер, както и миналата, и по-миналата година, водим тук децата си, внуците си и ги учим на родолюбие. Защото тази вечер млади и стари отново в душите и в сърцата ще запалим факлите и жертвениците на тази история от 1903 година и ще я разказваме оттук, от Петрова нива, на целия български народ. Ще разказваме, ще пеем Химна на Странджата, непокорните думи, които се съдържат в този химн. Ще го оставим да се лее тук, в тази планина, в бързите на времето, за да не бъде никога забравен.
Тогава, в онези героични години, Лазар Маджаров призова всички българи да дойдат и да се борят за отечеството ни и те дойдоха. Те не наричаха себе си герои. Бяха селяни и учители. Бяха млади и стари. Бяха голобради момчета и беловласи старци. Бяха отвсякъде.
Искаха и имаха идеали. Идеал за силно и обединено отечество, обединение на родните земи. Имаха светлите пътеки пред себе си, достойния пример на априлци, на Априлската епопея, и добре знаеха, че свободата даром не идва, че трябва да сложиш себе си в основите ѝ, за да бъдем свободни и тя, свободата, да възцарува.
И дадоха най-милото. Дадоха себе си.
Днес, уважаеми сънародници, е паметен ден за България. Сутринта сведохме глави в знак на почит и поклон пред героите от Орлово гнездо на Шипка. Тази вечер сме тук, на Петрова нива.
Такава е българската история. Всяка година, всеки период, покрит със славни битки, славни победи, с много драматизъм, но носещ много слава и себеотдаване.
Нека да разкажем и тази вечер, скъпи сънародници, какво се случи тук преди 123 години. Твърде много време вече е отминало, но няма как да забравим онези 20 дни на свобода. Няма как да забравим Странджанската република.
Потопена беше в кръв и тук, наоколо, изстрадалата българска земя е покрита с безкръстни гробове. Нямаше кой да сложи християнския кръст и тук бяха димящите села и разрушените домове.
Но тук възкръсваше България и те знаеха. Знаеха каква е цената. Знаеха що е това Отечество, що е това родина и що е това обединен народ.
Затова ще продължим да разказваме тези дни, тази история и на тези след нас, на поколенията, за да знаят и да помнят.
Уважаеми дами и господа, само след малко, когато премине тържествената част, на тази поляна, както винаги, ще зазвучат тъжните тракийски песни, предавани от майка на дъщеря, от дъщеря на дъщеря и на внуци.
Помним техните текстове. Едва ли има по-тъжни, изпълнени с толкова горест текстове в българския фолклор.
Ще погледнем и ще си спомним пак избелелите снимки. Ще си ги припомним помежду си, ще говорим за това как са днес родовете ни, какво е останало, предали ли сме достатъчно памет и почит на поколенията след нас.
Ще направим всичко това и пак ще си поговорим за тракийската съдба, защото продължаваме да бъдем всички в дълг на тракийци. Не е достатъчно само да говорим. Трябва да помним миналото, да помним битките, но да отправяме поглед и към бъдещето. Тогава, в онези години, през 1903 г., хиляди българи се стекоха между Черно море и Охрид, верни на идеалите си.
Никога няма да забравим думите на един от най-големите войводи – Димитър Дечев, който казваше: „Ако ти, другарю, приятелю, останеш жив, разказвай за Цер. Тоя пламък да изгине, така, както загина Батак. Но от тези пламъци ще се роди и нашата свобода.“
Ще говорим за легендите, ще припомняме още много, много цитати. Ще говорим с разкази.
Но няма как днес да не отбележим и друго. Колко много омраза и колко много разделение днес в Република Северна Македония се говори за българите. А историята ни е обща. Какво има да делим?
И днес – провокации, унижение. Това е работа на нас, политиците. Но това е работа и на всички хора, за да въстанем срещу тази омраза и срещу това разделение.
Ние вас няма да предадем. Няма да се отричаме от вас и ще пазим вашите права – на всеки един човек.
И това не е политическа декларация. А това е, за мен, онзи истински прочит на завещанието на илинденци, които знаеха, че само в единството, само в единението на един народ, който пет века стоя в робство, но заяви себе си на целия свят и извоюва свободата си.
Но само заедно можем да имаме и свободата, и държавата, държавността и свободата на всеки един човек. И нека и тази вечер да вдигнем гордо глави, така, както се пее в една от най-хубавите странджански песни: „Българе гордо главите вдигнали.“
Нека това да е нашият завет. Тогава тези герои, които ни гледат сега отгоре, ще погледнат с усмивка и ще кажат: „Достойни сте!“ А ние ще отвърнем:
„Поклон пред паметта ви!
Да живее България!“
Чуй новините
Подкаст
