Ако Царевец е политическият и духовен център на Втората българска държава, Трапезица е укрепеният квартал на висшата аристокрация, осеян с множество болярски замъци. И ако първият център е доста добре проучен и реставриран, болярският все още има с какво да допълни историята на Средновековието ни. Около Трапезица витаят много предания и легенди. Едно от тях разказва за царска монетарница и съкровище. Предания, но находките на археолозите от разкопките тук изострят вниманието в тази посока.
В този момент археолозите проучват две представителни жилища до югозападната порта на Трапезица. Още са в най-горните, или най-късните, слоеве от XV и XIV век.
доц. д-р Деян Рабовянов – ръководител на археологическите разкопки: „Всъщност тези жилища са били от XIV век. Това е времето на управлението на Иван Александър и Иван Шишман, а впоследствие част от тях са продължили да съществуват и през османския период до средата на XV век, тоест до Мехмед II Фатих. Но точно за тази сграда учените имат основания да смятат, че през XIV век съвсем не е била жилищна. Следите са крайно любопитни и подсказват важна производствена функция.“
доц. д-р Деян Рабовянов: „С такива много големи размери, верижно разположено е точно до портата и, колкото и да е странно, в него и около него излизаха множество монетни ядра, тоест сребърни монетни ядра, парчета от сребърни кюлчета и други подобни.“
БНТ: „Ядра означава, че е нещо, което се използва при монетосечене?“
доц. д-р Деян Рабовянов: „Всъщност това представлява кръглата пластинка, от която се отсича монетата. Ядрата са по-скоро от монети на Иван Шишман. Тоест размерът на ядрото показва, че вероятно са монети на Иван Шишман, което означава, че може би е била точно монетарница в Търново в късния период, тоест преди падането на Търново – сребърните аспри на Иван Шишман, да речем.“
Съставът на среброто бързо ще даде отговор дали тук са сечени монетите на Иван Шишман. Неговите аспри са с много по-ниско съдържание на сребро. Сечени в навечерието на османското завоевание, те са отчаян опит да се овладее икономическата криза. Повече, но по-малки монети не променят номинала си. Това кара мнозина да скътат старите сребърни монети.
В хаоса пред османските завоеватели мнозина заравят парите си, но не успяват да си ги приберат. Затова най-много съкровища с монети са от времето на Шишман – легендите и преданията също. Но освен сребърните ядра археолозите откриват и други улики в полза на монетарницата.
доц. д-р Деян Рабовянов: „Както имаше и такива остатъци от високотемпературна пещ, тоест пещ, която е била точно за нагряване на метала или за леене на метала. Такива силно остъклени парчета от глина, които показват, че наистина е била с много висока температура.“
БНТ: „И тази къща и монетарницата са били на доста вървежно място?“
доц. д-р Деян Рабовянов: „Ами да, общо взето на ключово място, тъй като това е кръстовище на двете главни улици на Трапезица. Неслучайно и затова са построили тази църква, която е една от големите, макар и с не много представителен градеж. Тя е енорийска църква и е обслужвала тези квартали.“
Не е изключено тази сграда да крие още изненади от времето на Шишман. Но засега учените се радват на находки от средновековния боклук.
доц. д-р Деян Рабовянов: „В момента работим в едни такива ситуации, които са много характерни за средновековните градове и по принцип за селищата от периода – вкопани жилища с много ями. Всъщност това е, грубо казано, боклукът на Средновековието. Въпреки че са боклучни ями, те, освен всичко друго, дават огромно количество материал. Най-вече керамичен материал, от който могат да се възстановят тези красиви съдове, които обикновено виждаме в музеите. Примерно като това сграфито, което е с четирилистно цвете. Хубави, почти цели сграфитосъдове или примерно с този геометричен орнамент, който е по този начин.“
БНТ: „Това е столчето на паница?“
доц. д-р Деян Рабовянов: „Да, това е столче на сграфитопаница и то на хубава сграфитопаница от XIV век, тъй като част от тези ями пробиват точно от тогава.“
БНТ: „А паницата изглежда по този начин?“
доц. д-р Деян Рабовянов: „Това е паницата, може да се каже, в почти пълен профил. Това е трапезен съд, който е сравнително широко разпространен, висококачествен. Търново е било едно от най-големите центрове за производство на такава керамика. И, разбира се, има множество кухненска керамика. Въпреки че е кухненска керамика, тя носи точно тази красива украса на XIV век.“
БНТ: „Примерно за боб?“
доц. д-р Деян Рабовянов: „Е, конкретно за боб не, по-скоро за леща.“
От същата боклучена яма археолозите вадят друг интересен предмет - малък конусовиден печат, изненадваща находка като се има предвид контекста на намирането му.
доц. д-р Деян Рабовянов: „Всъщност не са често явление за Второто ни българско царство. За разлика от Първото царство, когато са масови. Всъщност, предмети за хайде да го наречем така, персонална сигурност. Ако искате да си подсигурите, примерно, че сандъчето ви не е отворено от някой член на семейството или някой друг, го подпечатват с този печат на восък и ако печатът е нарушен, значи някой е бъркал в касичката. Той в момента не е почистен. Ако се загледате под определен ъгъл, ще видите главата и крилото. Предполагаме, че това е изображение на архангел или на ангел, който има своята апотропейна, пазеща функция.“
БНТ: „Има дупчица ли?“
доц. д-р Деян Рабовянов: „Има дупчица, защото е носен окачван. Обикновено се носят на гривна на ръката или на врата, точно за да може да го носите непрекъснато.“
Съседната постройка също е голяма, представителна, двуетажна със сигурност, както повечето къщи в градовете от второто българско царство. Но за разлика от първата, находките тук подсказват, че по-скоро е използвана като жилищна.
доц. д-р Деян Рабовянов: „Всъщност тази последната постройка е една от най-големите, която сме проучвали на Трапезица. Във времето тук са се наслоили три големи постройки една над друга, които са ползвани в различно време. Т.е. като започнем от 1250-та да речем, средата на 13-ти век. После следващата сграда от началото на 14-ти век, някъде около 1310-1320, т.е. времето на цар Теодор Светослав. И накрая последната постройка, която ни е след средата на 14-ти век. По-скоро около 1370, да речем от времето на цар Иван Шишман. И съответно, пак тази ситуация, която виждаме с ями, които са вече проучени и с някои единични гробове.“
Единичните гробове, всъщност се оказват много по-късни. Археолозите определено се простиха с идеята, че крепостта е била организирано напусната и изоставена с превземането на Търново. Следите показват, че Трапезица за кратко е била обитавана от османско население до средата на 15-ти век. Но животът на хълма е труден, без източник на вода, защитата на крепостта вече е ненужна и той опустява. Но църквите са били видими, християните са приемали Трапезица за свещено място и са погребвали своите мъртви. В нозете на един от тях намират малък оловен свитък с надпис.
доц. д-р Деян Рабовянов: „Може би най-интересната находка за сезона, която всъщност е от едни паметници, които са и молитви, и амулети за здраве и за защита. Това са така наречените молитви срещу нежит.“
БНТ: „Това открихте в този гроб?“
доц. д-р Деян Рабовянов: „Всъщност това е над краката на скелета. Това е една пластина, която в момента виждате в разгънато състояние, след като консерваторът успя да я разгъне и да я почисти. А тя беше сгъната малко, както сe шегувам, като баничка. Тъй като по принцип тези амулети са се носили сгънати или на руло, или което да се носи на връвчица. Това е средно български надпис, т.е. надпис, който езиковите особености според епиграфа на първичен преглед показват, че е от 13-14-ти век, т.е. точно времето на Второто царство. Тези молитви срещу нежит, както са известни при нас, са по-скоро типични за 10-11-ти век. 13-14-ти век са сравнително редки, а самото откриване на един такъв надпис, защото това е надпис и върху двете страни на пластината е сравнително рядка, да не кажа много рядка находка за периода. Нежитът е, така да го наречем, злия дух или този, който носи болестта, неживия. Съответно, това е молба точно да бъде избавен човека от нежита. Финалът на тази защитна молитва завършва точно с Амин, Амин, Амин, т.е. три пъти Амин, което показва точно молитвения характер на текста и който трябва да бъде защитен.“
Свитъкът не е единствената интригуваща находки. Тока на висящ колан от 13-14-ти век отразява западноевропейска мода, проникнала в земите ни с четвъртия кръстоносен поход. Сребърна обичка с кръстовидна висулка и вставки за перли, вероятно изгубена. И тази невероятно фина игла за коса.
доц. д-р Деян Рабовянов: „Те се наричат игла за коса, но всъщност са иглите, с които се прикрепва покривало, шапчица. Обикновено са с доста по-опростена декорация на главата, която се вижда. Тази може би е една от най-красивите, която сме виждали във Второто царство. С изработена с филигран птица, гълъб.“
Образец на ювелираното изкуство на прочутите търновски златари. Но освен бижутата, археолозите засичат множество върхове на стрели и дори на арбалетни стрели. Все находки, които разказват трагедии. И за края на Второто българско царство.
Чуй новините
Подкаст
