Из хрониките на Априлското въстание: Невероятната история на жените в Белово, които нападнали Хафъз паша

В хрониките на Априлското въстание има една невероятна история от Белово, за яростта на жените, пред чийто бунт наказателният отряд на Хафъз бей се налага да отстъпи. Селото и революционният комитет там имат значителна роля в организирането на Априлското въстание, където то продължава най-дълго, 23 дни, преди да бъде потушено.

Строежът и гарата по "Барон хиршовата железница" определено са причина в Белово да духат съвсем други ветрове. Но възрожденският и свободолюбив дух там се заражда далеч преди нея. Имали са особен статут, получен от бея на Саранбей.

Севдалина Попова, директор на музея в Белово: "Когато около 1800 година на два пъти маданите са разбити от кържалиите и спира производството на желязо, той ги вика в Саранбей и им обяснява как да укрепят селото си и им позволява да носят оръжие, защото те са произвеждали метал, важен за империята."

Въоръжението, калето и кулите значително респектират турските сили в последствие. Но освен от желязото, Белово просперира и от производството и търговията с дървен материал, особено около строежа на линията.

Севдалина Попова, директор на музея в Белово: "Още Васил Левски, след него Каблешков са осъзнали, че железницата е онова полезно нещо, което ще издигне българина морално и в психологическо отношение ще го накара да счупи тези окови на старите нрави."

Така и става. Бельовци въстават за чест и за национална гордост. Разбира се разгромът и тук е кървав. Но краят носи слава за жените на Белово.

Севдалина Попова, директор на музея в Белово: "Мъжете на голямо Белово работят по цяла седмица, добиват дървен материал в гората. Жените са сами в къщи, т.е. те са достатъчно еманципирани цяла седмица да взимат решения."

В края на въстанието, в Белово идва Хафъз паша, разрушителят на Панагюрище. Бие и измъчва останалите мъже, въпреки че селото плаща огромна сума, за да бъде пощадено. Тогава отчаяние и безразсъдна решителност обладава всички - разказва очевидец на събитията. Когато чули, че се канят да бесят едно момче, бельовки изскочили освирепели от скривалищата си въоръжени с тигани и сопи.

Севдалина Попова, директор на музея в Белово: "И Хафъз паша, за да не се случи кръвопролитие, между другото турците се съобразяват с това, че тук има телеграф и има чужденци и каквото и да направят, веднага се чува в Европа, и той свалил Кочо Курта от бесилото и успокоил жените."

Хафъз засилва охраната, отново подготвя бесилото, жените и този път го спрели.

Севдалина Попова, директор на музея в Белово: "И се опитал трети път да обеси Кочо. Тогава жените наистина нападнали и Хафъз паша си повел десетина войника със счупени глави и разкървавени носове."

И тръгнала приказка, че като нападали, небето се отворило и се явил Господ. Други видели Богородица с Исус. За тези чудеса все още се говори в Белово.