Как живеят косовските българи?

Българският вицепрезидент Илияна Йотова призова косовските власти да признаят българската общност. Страната ни ще настоява при следващото преброяване на населението в Косово да бъде вписана и графа "българи".

Илияна Йотова посети районите в Косово, където живеят хора с българско самосъзнание и българска идентичност, които разказаха повече за живота, надеждите и мечтите по тези места.

Предпочитат да живеят в настоящето и да мислят за по-добро бъдеще. Тази формула са открили, за да са щастливи. Това са хората с български души в Косово.

"Езикът ни е останал български от майка, баба. От стари родители ни е останал българския език", казва Омир, жител на Драгаш.

Около 15 000 души в Косово имат българско самосъзнание. От Драгаш пътят отвежда нагоре в планината - до Горни Кръстец. В селото има малко къщи. Жителите не са много, но умело съхраняват българската идентичност. Тук има много хора, които се чувстват българи, уверяват ни местните жители. В Горни Кръстец е седалището на "Обединени българи в Косово".

"Има такива, има. Всички, които подадоха подпис за петицията, казаха, че се чувстват като българи", заяви Расим Хамза, председател на "Обединени българи в Косово".

Надеждите в Горни Кръстец са, че българската общност в Косово официално ще бъде призната.

"Това им дава много. Дава им възможността да участват в техния Консултативен съвет за етническите малцинства и едновременно с това да решават много ежедневни проблеми на тези общности, на хората, които членуват в тях", коментира вицепрезидентът Илияна Йотова.

Една от тези възможности е да се изучава майчиният език.

"Работим с посланика, имаме голяма подкрепа от посолството и от посланика. Има тук проблеми. Бяха изгубени подписи на нашата петиция", разказа Расим Хамза.

Това се случило се през 2018 г. "Обединени българи в Косово" събрали подписите на 459 косовски граждани с българско самосъзнание за официалното признаване на българска общност. Отговор не получили, защото подписите се оказали "изгубени". По препоръка на косовския президент Вьоса Османи в началото на тази година "Обединени българи в Косово" организирали нова кампания.

"Очевидно има представители на други етноси тук, които не желаят българите да имат свое самоопределение. Но пък ние сме длъжни да положим усилия това да стане, както преди години с общи усилия на всички нива, от евродепутатите. Направихме така, че беше признато българското малцинство в Албания", каза Илияна Йотова.

На 4 км от Горни Кръстец, от другата страна на границата, в Албания, хората с българско самосъзнание вече са признати като общност. Волен е един от тях.

"Бях в София. Учих в УНСС и сега се върнах тук малко", споделя той.

Само миналата есен в български университети са приети 42-ма косовски младежи като Селмина от Призрен. Тя е първа година студентка в Медицинския университет. Бъдещето си вижда в България.

"Тук за нас работата е малко по-трудна. Но от възможността, която съм имала и съм видяла, там на мен много ми харесва и дано да останем", разказва Селмина.

С българско образование е и Мирнес. Изучавал е информатика. Вече работи като програмист. А според сладкаря от Призрен Фахрудин приемствеността между поколенията и зачитането на всички култури и етноси е успешният модел за съжителство.

"Нашият занаят - сладкарството е наследен от дядо, от прадядо. Нашите са работили в България", разказва той.

Всички трябва да живеят заедно - така Фахрудин вижда бъдещето на Косово. Огромно предизвикателство пред най-младата държава в Европа, което обаче може да й осигури място в историята с успешен мултиетнически модел.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube