Климатичната конференция в Анталия: Светът търси път към отказ от изкопаемите горива

Ще успее ли световната общност да се откаже от въглищата като енергиен източник? Това е един от основните въпроси на започващите днес преговори на ООН в Анталия, Турция. Кои ще бъдат ключовите теми на 31-вата Световна климатична конференция и какви важни решения трябва да вземат държавите?

Тази година Световната климатична конференция се провежда в нов формат: за първи път тя е ръководена от двойно председателство. Турция е официален домакин, а Австралия води преговорите с участието на повече от 190 държави. Така две страни трябва да насърчат глобалния отказ от въглищата, петрола и природния газ, въпреки че самите те продължават да зависят в значителна степен от тези енергийни източници. В Турция въглищата осигуряват около една трета от електроенергията, а Австралия е сред най-големите износители на въглища в света.

Може ли отказът от въглищата, петрола и газа да бъде успешен?

В Анталия, 11 години след подписването на Парижкото споразумение, основният въпрос е как държавите да приложат на практика правно обвързващите решения от 2015 г. В момента светът не се движи към ограничаване на глобалното затопляне до максимум 1,5 градуса спрямо прединдустриалната епоха, както беше договорено в Париж. Според Програмата на ООН за околната среда прогнозите сочат затопляне с около 2,8 градуса.

В Дубай преди три години беше постигнато споразумение за „преход от изкопаемите горива“, но под натиска на държави производителки на петрол не бяха определени конкретни срокове и стъпки. Бразилия предложи доброволен план за отказ от тези енергийни източници, който се подкрепя от повече от 100 държави.

Последствията от глобалното затопляне стават все по-очевидни

Междувременно последиците от глобалното затопляне стават все по-осезаеми и в нашата страна. Казимир Бур, експерт по енергетика и климат от Федералната асоциация за опазване на природата в Бавария (BN), казва, че климатичната криза вече се отразява пряко на ежедневието ни. Той посочва зачестилите смъртни случаи през горещите летни месеци и сегашните много ниски нива на подпочвените води.

„Бавария се затопля почти два пъти по-бързо от средното за света. Затова са ни необходими задължителни стъпки за отказ от изкопаемите горива на COP в Анталия“, подчертава Бур.

Бавария също трябва да даде своя принос, смята експертът: „Петролът все още е най-големият първичен енергиен източник тук. Затова е още по-важно да се откажем по-бързо от петрола и газа – например чрез преустановяване на използването на двигатели с вътрешно горене и преминаване към термопомпи.“

От Баварското министерство на околната среда заявяват, че правителството подкрепя по-широката електрификация. Регионалното правителство се ангажира с изпълнението на целите за защита на климата и на Парижкото споразумение.

По-голям дял на електроенергията в енергийния микс?

Именно увеличаването на електрификацията ще бъде една от важните теми на климатичната конференция. Турското председателство предлага делът на електроенергията в световното крайно потребление на енергия от предприятията и домакинствата да нарасне от сегашните около 20% до 35% през 2035 г.

Тази инициатива може да се превърне в начин за привличане на държави, които срещат затруднения с поемането на конкретен ангажимент за отказ от изкопаемите горива.

В отговор на запитване на BR24 Баварското министерство на икономиката посочва, че защитата на климата може да бъде успешна само ако се осъществява при наличие на икономическа сила. Затова сред основните приоритети са запазването на международната конкурентоспособност на баварските компании, постигането на устойчив икономически растеж и гарантирането на общественото благосъстояние в Бавария.

Отново спор за парите

И на тази климатична конференция финансовият въпрос заема централно място. Държавите от Глобалния юг настояват индустриализираните страни, които носят основна историческа отговорност за климатичните промени, да изпълнят финансовите си ангажименти.

Целта е до 2035 г. да бъдат осигурявани по 300 милиарда долара годишно, като се утроят средствата, предназначени да помогнат на развиващите се страни да се адаптират към последиците от климатичната криза. Това включва например изграждане на защитни съоръжения и укрепване на жилищни сгради.

Според организации за развитие конференцията трябва да формулира ясни междинни цели за постигането на вече договорените ангажименти за климатично финансиране. В противен случай съществува риск необходимите мерки в най-засегнатите държави да не бъдат реализирани.

Обратният полет е планиран, но краят на преговорите остава неясен

Германия традиционно се смята за един от щедрите донори и посредници в преговорите на климатичните конференции. Обществени организации обаче критикуват германското правителство за намаляването на ангажиментите му в областта на климатичната политика. Според настоящите прогнози страната вероятно няма да успее да постигне някои от собствените си цели.

Публичният принос на Германия за международното климатично финансиране е намалял от 6,1 милиарда евро през 2024 г. на 4,7 милиарда евро през миналата година.

Федералният министър на околната среда Карстен Шнайдер (SPD) ще пристигне, както обикновено, в началото на решаващата втора седмица от преговорите. За датата на обратния си полет той остава гъвкав – опитът показва, че климатичните конференции на ООН често продължават значително по-дълго от предварително планираното.

Статията е написана от Симон Плентингер (BR) и първоначално е публикувана на 9 ноември 2026 г.